петък, 11 ноември 2011 г.

Да отвличаш легално деца

Halloween_witch_on_broom_with_moon

Получих известна доза критицизъм от българи, живеещи в чужбина за позицията ми по отношение на случая "Доминик Йохансон", който преди повече от година беше иззет насила от родителите и буквално отвлечен от шведските социални служби, като в момента се приготвя осиновяването му зад граница в Тайланд. Причината? Образован у дома от собствените си родители, като майката е индийка. А, да - щях да забравя - социалните намериха и друго много сериозно престъпление на родителите - пропуск да се пломбира зъб на детето. Не случайно днес Швеция се определя на предпоследно място по отношение свобода на семейството, следвана от страни като Северна Корея.

 

Само онези, които са запознати с хищническите действия на шведските социални служби могат да разберат степента на престъпност, до която те могат да достигнат. Днес прочетох историята на една потърпевша майка, станала жертва на социалните служби, отделящи с причина или без 6 000-7 000 деца годишно от техните родители:

 

"Англичанка съм и се установих в Швеция преди 10 години с моя съпруг-швед. Бракът ми се разпадна и аз останах тук с трите си деца, родени в Англия. Преди около 5 години се разболях от фибромиалгия (болезнено заболяване на крайниците) и помолих за социална помощ от държавата, която впоследствие получих. При разговора ми със социалния работник се установи, че при определени обстоятелства моята десет-годишна дъщеря ми е правела чай, а трите ми деца са си чистели стаите и са оставяли мръсното бельо в легените. Аз очаквах от тях да прибират след себе си, да слагат съдовете в миялната и т.н. Социалните служби казаха, че това било работа на възрастните, взеха ми децата и ги изпратиха в дом. Също така според тях било изключителна жестокост децата да ме гледат как се превивам от болка. През февруари се навършиха 5 години, откакто ми ги взеха. Сега най-голямата е на 16 г. и е била на лечение в два центъра за зависимости от тютонопушене, пиене и дрога. Беше изритана от първия, за това, че е забременяла на 14 г. Преживя спонтанен аборт и отиде във втория, за да спре наркотиците. Втората ми дъщеря също забременя на 14 г., а с най-малката беше злоупотребявано физически и психически от новите й осиновители. След като разбрах за това и се оплаках на службите, те ме игнорираха за две години и половина, след което тя беше изпратена в ново семейство. Социалните отказаха тя да се върне вкъщи, защото била много повредена от мен. Те не разбират, че моите момичета не са били повредени от мен, а от социалните служби!"

 

Когато чета подобни истории у мен се навдига гняв. Гняв за държанието на тези социални престъпници, гняв от липсата на състрадание, гняв за съдбата на потърпевшите. Звучи невероятно нали? В Швеция това не е единствения случай. Именно това може да се случи в страни, в които субективните права на детето се поставят над правата на родителите. Нека никога да не допуснем това да се случи в България! 

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Роди се бебе № 7-ми милиард - ден за празник, не ден за тревога

Too-many-people-on-a-train1
През изминалата седмица реших да отбележа един вълнуващ рожден ден. Честито - роди се седем-милиардният жител на планетата!

 

Разбира се, редица анти-семейни коментатори не пропуснаха да изразят своята неоснователна загриженост, повдигайки за пореден път въпроса за “свръхнаселеността” и “малкото ресурси” на планетата. Насърчаващите смъртта организации за семейно планиране и левичарите пък надуха гайдите, че би било по-добре, ако родителите се замислят и раждат по-малко деца. 

 

Като християнин смятам, че човешките същества не са проблеми или досадни случайности. За мен е радост да празнувам раждането на всяко бебе като дар от Бог за света! Още по-малко възнамерявам да се страхувам от бъдещето. Защо да го правя?

 

Малтусианската теория се оказа абсолютен мит! За желаещите да научат повече, преди около 200 години английският демограф и свещеник Томас Малтус се наложи с идеята си, че населението на света ще продължи да нараства, а производството на храна ще достигне своя краен предел, след което повечето хора ще загинат от глад и мизерия в края на 70-те години. Е, добре дошли в 21 век - 2011 година, когато сме свидетели на следното:

 

- С увеличаването на раждаемостта, просперитетът на планетата също се е увеличил. Животът е станал драматично по-добър - през 1960, когато населението е било 3 милиона, средният доход на човек от населението на земята е бил 1500 $, докато днес, когато минаваме 7 милиарда, той е нараснал до $ 9000! Без съмнение милиони хора по света страдат от недохранване, но това съвсем не е поради липсата на храна. Производството на храни никога не е било по-високо - достатъчно жито се произвежда за всеки човек на планетата, за да консумира 3500 калории дневно. Глобално светът разполага с жито, което да изхрани 10 милиарда жители. Ето защо икономистът Джулиан Саймън твърди, че нарастващото търсене на храна води до технологични иновации, което предизвиква нарастващо производство на агрокултури и цялостен просперитет на икономиката. Нещо повече - според Саймън увеличаването на населението води до увеличаването в стандарта на живот за всички и оскъдността на ресурсите се преобръща в изобилие.

 

- През последните години се радваме на бум на здраве и дълголетие. До началото на 19 век, четири от всички десет деца са умирали преди да навършат 5 години. Днес смъртността преди 5-годишна възраст е 6% и продължава да пада. Преди 200 години продължителността на живота е била под 30 години. Днес тя е 69 години и продължава да нараства. Никога човечеството не се е радвало на толкова голямо благополучие, въпреки че страданието продължава да бъде постоянен наш спътник.

 

- Има достатъчно място за всички! Наскоро “Тайм” и “Гардиан” публикуваха информация, че към днешна дата всички 7 милиарда могат да се съберат да живеят само в щата Тексас с не по-голяма плътност на населението от щата Ню Йорк! 

 

Всъщност истинската заплаха за света не е свръх-население, а ниска раждаемост. Днес населенията на развитите нации са статични или западащи. Например, очаква се Европа и Япония да загубят половината от своето население до 2100 г., а 80 страни в света не разполагат с необходимия брой деца, за да се смени настоящото поколение (под 2.1 деца на жена). За съжаление след 2040 г. броят населението ще започне да намалява. Въпреки това онези, които искат да се контролира раждаемостта продължават да плашат неосведомените и да харчат пари, убеждавайки ги, че има твърде много бебета на този свят.

 

Нека не им вярваме - седем-милардното бебе на света не е пасив, а актив. Не е проклятие, а благословение!

петък, 21 октомври 2011 г.

Прегаряне в дома

 

Ако си се оказал в обувките на семейните най-вероятно си се сблъскал със синдрома на прегарянето, особено при наличието на поне едно малко дете вкъщи. Психическа и физическа умора, главоболие, раздразнителност, усещането, че даваш непрекъснато, нежелание за вършене на ежедневните отговорности - това са само една част от белезите, че се движиш на ръба на своите сили. Позволи ми да споделя с теб 10 неща, които ми помагат да се справям с прегарянето вкъщи (доколкото мога):   

 

10 причини за прегаряне, 10 стъпки към ново “зареждане”:

- свръхпосвещение - вършим прекалено много неща без да се грижим достатъчно за себе си. Не забравяй, че истинската грижа започва първо от теб самия!;

- отдаване на по-висок приоритет на маловажни неща и предизвикаване на стрес от неизпълнението им - понякога една жена може да се притеснява за неща, които всъщност нямат чак такова значение - перфектно изчистения дом, съдове и т.н. Мъжете пък могат да поискат да са “снабдителите в дома” до степен, в която престават да се мяркат наоколо. Няма да съжаляваш, ако изведеш общуването с най-близките на преден план.

- поставяне на твърде големи очаквания към партньора, децата и домакинската работа. Вършенето на много неща наведнъж може да ни накара да се усещаме, сякаш животът ни “засипва” като водопад. Позволи си да бъдеш неперфектен - животът в семейство включва и известна доза безредие:)

- използване на гнева като оръжие - негативизмът прахосва енергията ни, особено ако е насочен към най-любимите ни хора. Когато си ядосан, комуникирай това с партньора си, но без да го нападаш - научи се да изразяваш чувствата си с любов!

- пренебрегване на взаимоотношенията - стреми се да изграждаш взаимоотношения с позитивни хора извън периметъра на твоето семейство. Така няма цялото очакване за адекватно общуване да се стоварва върху партньора ти. Самотността е ужасно и опасно преживяване. Ти не си сам/сама - има много други мъже/жени, които се нуждаят от твоето насърчение и подкрепа! 

- липса на романтични срещи с партньора - ако се окажеш в тази група, вземи календара и планирай любовна среща поне веднъж в месеца с твоя партньор. Предизвикай го също да отделяте поне по 15 минути всеки ден, по време на които да говорите само за вас двамата.

- липса на разнообразие - помисли за различни дейности, които не си правил/правила преди. Можеш да започнеш бизнес от къщи или да се включиш като доброволец в мотивираща те кауза. Аз напоследък преоткрих пеенето и планината. Намери дейности, които те зареждат! 

- липса на граници към приятелите - научи се да отказваш дори и на най-близките си приятели, ако усетиш, че времето с тях те отдалечава от твоето семейство! Говори точно това, което имаш предвид. Истинските приятели ще приемат тази твоя “особеност” и ще те подкрепят!

- пропускане на насладата от малките неща. Концентрирайте се върху малките неща, които могат да ви зарадват - правете заедно хербарий, отделете време за семейни игри, пуснете хвърчило. Вероятно тези мигове ще оставят най-голям отпечатък в живота ви;

 - забравяне на чувството за хумор. Да си дойдем на думата - It’s time for FUN!

 

събота, 15 октомври 2011 г.

Порнографията, част 2

--------1203
Стадии на пристрастяването към порнографията

 

Една от основните цели на порно-разпространителите и създателите на подобни материали е да те направят пристрастен към техните продукти и ти просто трябва да го знаеш. Порнографията ти обещава задоволяване на копнежите и желанията ти, но това ли се случва в действителност? Не - ти се залепваш за нея като към наркотик. Порнографските компании са заинтересовани в разширението на техния бизнес и ще направят всичко възможно да ти предоставят образи, които да те възбудят, за да се обърнеш към ползване на услугата им отново и отново. 

 

Според д-р Виктор Клайн порнографията може да се окаже по-сериозно пристрастяване дори и от кокаина. Двама автори - Джийн Макконъл и Кейт Кембъл дефинират пет стадии на пристастяването към порноография:

 

1. Ранно излагане. Повечето момчета, които са пристрастени към порно всъщност са започнали отрано. Еротичните образи, които са наблюдавали като малки, отваря врата за по-късни прояви с навлизането в етапа на зрелостта.

 

2. Пристрастяване. Това е втората фаза, при която потребителят на порно се връща отново и това се превръща в регулярно действие - част от неговия живот. Той се усеща така сякаш не може да спре да го прави.  

 

3. Ескалация. След време започва етапа на ескалацията - порно-потребителят започва да търси нова и още по-вълнуваща сексуална информация. Първоначалното любопитство към порното се е превърнало в гореща развълнуваност. 

 

4. Безчувственост. Порно-материалите започват да отегчават порно-потребителя и дори най-вълнуващите сцени вече не могат да го задоволят. Той започва да се чувства така, сякаш не може да получи реално удовлетворение. 

 

5. Сексуално действие. Това е последната фаза, при която мъже могат да предприемат действия към "истинското нещо" и ако не успеят да открият своя сексуален обект, да извършат дори изнасилване.

 

Ако усещаш себе си като че ли си на ръба да направиш нещо такова, ако сексуалните мисли те контролират изцяло и ти е трудно са се спреш, ти се намираш в опасна зона и се нуждаеш от помощ. 

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Порнографията, част 1

--------1203
Ефектите на порнографията върху възрастните и децата 

 

В публичното пространство като че ли се пренебрегват ефектите от порнографията и рядко се посочват последствията от пристрастяването към нея. Философията на деня е следната: "Е, какво толкова, ако се наслаждаваме на красотата на женското тяло?" Истината е, че порнографията причинява много силен психологически отклик у мъжа и жената (особено у мъжа). Моментното съзиране на еротични материали е често последвано от интензивни негативни емоции, а периодичното им наблюдение произвежда слаби психологически реакции. 

 

След получилото се пристрастяване наблюдателят започва да търси още по-екстремни форми на задоволяване, които при някои по-неуравновесени индивиди могат да завършат дори и с изнасилване на жена, хомосексуално действие, педофилия или дори убийство. 

 

Но дори и да не достигнем до тези крайности, цената на пристрастяването към порнографията си остава следната:

 

Висока степен на риск за прекратяване на брака;

 

Намаляване на степента на интелектуално възприемане и логично разсъждение;

 

Увеличен риск за причиняване на импотентност при сексуалните взаимоотношения в брака и развиване на безчувствие;

 

Увеличен риск от въвличане в неаконни дейности, увеличен риск от педофилия и извършване на криминално престъпление към жена или дете.

 

понеделник, 19 септември 2011 г.

Искаш ли да прегориш?

Burnout
Десет начина да преживеете емоционално прегаряне според Род Смит - южноафрикански семеен психолог:

1. Редовно се бъркайте в работата или взаимоотношенията на другите хора;

2. Опитайте се непрекъснато да убеждавате другите, че вашата гледна точка е най-правилната;

3. Повярвайте, че можете да се справите с всеки проблем на другите и след това продължете да се стремите да разрешавате проблеми, които не са ваша работа;

4. Продължете да се опитвате да мотивирате немотивирани хора;

5. Бъдете настоятелни да промените на всяка страна традициите и концепциите на другите;

6. Целенасочено налагайте волята си във вашия избран модел за техния живот;

7. Изразходвайте енергия да убедите убедените;

8. Съзнателно се откажете да бъдете любезен с хора, които не са като вас и не споделят вашите виждания и вяра;

9. Задържайте разочарования от минали провали или отхвърляне;

10. Откажете да простите на другите за предполагемите или възможни наранявания, които са ви нанесли. 

 

понеделник, 12 септември 2011 г.

Вярваш ли лъжи за своя партньор?

P430

Допускаш ли, че е възможно да вярваш неверни неща за поведението на партньора ти, предизвикан от емоционалните си рани? Стари реакции на предишни конфликти, предразсъдъци или просто цинично отношение към поведението на партньора, влизат в категорията на негативните вярвания. Ето защо справянето с тях е в сърцевината на нашата Интензивна програма за брачно възстановяване.

В отношението към твоя партньор се крие ключа към успех или провал в твоя брак. Ако вярваш най-лошото за партньора си, повече от вероятно е умът ти да започне да търси аргументи, че това е наистина така. Според д-р Хауърд Маркман и д-р Скот Стенли негативните вярвания са едни от основните 4 рискови фактори за развод. Ако си попаднал в подобна клопка, без значение колко се променя партньора ти, ти все още ще продължаваш да държиш субективните си представи за него или нея.

За дълъг период вярвах, че когато Снежи повишава тон, тя е в лошо настроение. С времето разбрах, че се заблуждавам - оказа се, че това е нейният начин да изразява чувствата си!

Ако си се разпознал в подобна ситуация, предлагам ти следното разрешение за справяне с негативните вярвания:

1. Задай въпрос вместо да обвиняваш!
Можеш да попиташ нещо като това: "Знаеш ли, имам чувството, че си ми ядосан за нещо. Исках да разбера дали това е наистина така."

2. Предположи по-добрия вариант!
Това значи да избереш да вярваш целенасочено в най-доброто относно поведението на своя партньор.

3. Комуникирай своите чувства!
Ще ти бъде много по-лесно, ако изразиш какво се случва вътре в теб, когато съпругът или съпругата ти действа по начин, който те изнервя. Не нападай, просто изкарай наяве притесненията си и помоли за разбиране.

събота, 3 септември 2011 г.

АОЦ внесе предложение до Парламента във връзка с легализацията на евтаназията от името на международната организация ADF

2008-12-18_img_2008-12-11_01-19-30_autanasia
В края на месец август "Асоциация общество и ценности" внесе предложение до българския парламент във връзка със законопроекта на депутата Любен Корнезов за легализация на евтаназията. Предложението беше изготвено от Alliance Defense Fund - влиятелна международна организация, защитаваща правата на човека.

 

На първи септември законопроектът беше отхвърлен в пленарна зала. Благодарим на всички поддръжници за подкрепата!

 

По-долу можете да се запознаете с пълния текст на предложението:

 

---------------------

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ

 

ALLIANCE DEFENSE FUND

 

ОТ: РОДЖЪР КИСКА (Roger Kiska)

ОТНОСНО: ПРЕДЛОЖЕНИЯТ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УЗАКОНЯВАНЕ НА ЕВТАНАЗИЯТА В БЪЛГАРИЯ 

ДАТА: 7 юли, 2011 

 

 

УВОД 

 

Алайънс дифенс фънд (Alliance Defense Fund-ADF) е международна правна организация, която е посветена на  защитата на човешките права и религиозната свобода за вярващите в Европа и САЩ. Адвокатите на ADF са служили като правозащитници по дела пред Европейския съд за човешките права и националните съдилища. ADF е представяла експертни становища пред Европейския парламент и Конгреса на Съединените щати. Организацията е акредитирана към ООН, Европейския парламент, Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа и Агенцията за основни права.

 

ADF е сериозно загрижена за драстичните последици за държавната политика, породени от предложението за легализиране подпомогането на самоубийството в България (т.н. assisted suicide). Не може да бъде признато  «право» за преждевременно прекъсване на нечий човешки живот по изкуствен начин, тъй като то основно противоречи на правото на живот, заложено както в Българската конституция, така и в член 2 от Европейската конвенция за правата на човека. Свободата на избор не е абсолютна ценност. Нито концепцията за човешкото достойнство е съвместима с асистираното  самоубийство, тъй като подобна концепция подценява човешкия живот с предварителното условие, че един човешки живот би могло да не си заслужава да се живее. Освен това, както е доказал примерът на Холандия, евтаназията не може да бъде правилно или законово регулирана. Случаите на недоброволна евтаназия и ситуации на евтаназия извън условията на "непоносими страдания"  са станали шокиращо разпространени в холандското общество. От примера на злоупотребата с холандския закон за асистирано самоубийство става ясно, че при легализиране на асистираното самоубийство не може да се постанови необходимият реквизит за яснота и предвидимост,  за да може асистираното самоубийство да се сметне за регламентируемо от закона и от Съвета на европейските институции. 

 

Право на живот

Правото на живот e вкоренено в човешкото достойнство, и в доктрината за равнoправна защита по силата на закона. Чрез премахване намесата на правителството в областта на подпомогнатото самоубийство, Конституционните гаранции за равноправна защита в България по този начин ще бъдат заличени. Следователно се създава отделен клас хора, които не се ползват с неотменимата защита на правото на живот, гарантирана за цялото човешко семейство по силата на член 3 от Всеобщата декларация за правата на човека.

 

Държавите не само имат огромен интерес към правото на живот, но също така и позитивното задължение да го защитават. В такъв случай изборът не е абсолютна ценност, когато се постави на везните спрямо правото на живот. Това означава, че животът е неприкосновен и не може да бъде оценяван  само въз основа на субективната преценка на пациента. Приемането на аргумент, който измерва ценността на един човек спрямо качеството на живот, има колосални последици за най-уязвимите елементи на обществото и спомага за по-нататъшна либерализация на закона, включително евгениката.

 

В допълнение, декриминализацията на подпомогнатото самоубийство или евтаназията не успява да вземе под внимание състоянието на психиката  на пациента и следователно уязвимите стават жертва. През 2006 г. в Кралския колеж на психиатрите в Англия систематични проучвания „ясно са показали”, че желанието за асистирано самоубийство сред неизлечимо болни е "силно асоциирано” с депресия. Посочва се също, че с правилното медицинско и психиатрично лечение 98-99% от тези пациенти биха оттеглили искането си за асистирано самоубийствo. Като такова, "правото да умреш" очевидно няма абсолютно нищо общо с личната автономия и трябва да бъде управляванo от защити, присъщи на правото на живот, включително и намесата на държавата с цел да гарантира, че животът няма да бъде отнет противоестествено.

 

Член 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който урежда защитата на правото на живот, предвижда само минимални обстоятелства, при които правото на живот може да бъде отнето, като подпомогнатото самоубийство не е едно от тези изключения. Съветът на Европа е посочил още в Препоръка 1418 (1999), че ”убийствата от милосърдие" не са приемливи в рамките на Съвета на Европа:

 

…Комитетът на министрите насърчава държавите-членки на Съвета на Европа да уважават и защитават достойнството на неизлечимо болните или умиращи лица във всяко едно отношение:
с. чрез поддържане на забраната за умишлено отнемане на живота на неизлечимо болни или умиращи лица, като:

 

i.  признава, че правото на живот, особено по отношение на неизлечимо болни или умиращи лица, е гарантирано от държавите-членки в съответствие с член 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който гласи, че "никой не може да бъде умишлено лишен от живот";

 

ii. признава, че желанието на неизлечимо болен или умиращ човек да умре в никакъв случай не представлява съдебен иск той да умре от ръката на друг човек;

 

iii. признава, че желанието на неизлечимо болен или умиращ човек да умре не може само по себе си да представлява правно основание да се предприемат действия, които да доведат до смърт.

Европейският съд по правата на човека е приел, в случая на X. срещу Германия, че когато възникне конфликт между член 2 и 3, държавата има задължението да зачита правото на живот, дори когато е налице елемент на нечовешко или унизително отношение. В случая X., затворник, се оплаква от нечовешко и унизително отношение, след като е бил хранен насила от германските власти в затворите по време на гладната стачка, която служители в затворите били счели за равносилна на самоубийство. Съдът отхвърлил искането, с което отбелязал превъзходството на живота като фундаментално право, както и задължението на държавата да подсигури това право дори и на тези, които не желаят да живеят.

 

Европейският съд директно се е изправял пред проблема за асистираното самоубийство на няколко пъти. В първото дело, Sanles Sanles срещу Испания, Съдът отхвърля искането на представителя на недвижимите имоти на г-н Сампедро (Sampedro) като неоснователен. Господин Сампедро,  който бил тетраплегик, поискал от испанските съдилища "правото" на асистирано самоубийство, но починал преди завършване на производството. Тъй като неговият законен представител вече не носел "статута на жертва", случаят бил приключен.

 

Две години по-късно, Съдът се произнесе по това, което сега е окачествено като класическото дело по асистираното самоубийство пред Съда, Прети (Pretty) срещу Обединеното кралство. Ищецът по Прети иска признаване в Обединеното кралство на "правото да умре". Госпожа Даян Прети страда от нелечимо и дегенеративно заболяване, известно като болест на двигателния неврон. Съдът постановява, че не съществува право за подпомаганото самоубийство и че в определени ситуации държавата има позитивното задължение да гарантира "превантивни оперативни мерки за защита на физическо лице, чийто живот е изложен на риск."

 

Мнението на мнозинството  постановява още, че:
Член 2 не може, освен нарушавайки самия текст , да бъде тълкуван в смисъл на предоставяне на напълно противоположното право, а именно правото на индивида да умре, нито може  да създаде право на самоопределение в смисъл на предоставяне на право да се избере смъртта пред живота.

 

Съдът приема за установено, че никакво право на смърт, независимо дали в ръцете на трето лице или с помощта на публичен орган, не може да бъде изведено от член 2 от Конвенцията. Съвсем наскоро Съдът отново утвърди своята позиция против асистираното самоубийство в делото Haas срещу Швейцария. В цитираното дело Първо отделение на Съда потвърждава, че Конвенцията не включва защита на правото на асистирано самоубийство. Жалбоподателят по делото не е покрил условията на Швейцарския закон за прекратяване на живота му посредством държавно регулирана намеса и потърсил смъртонозна доза натриев пентобарбитал от аптека без лекарска рецепта. Съдът отхвърля жалбата и постановява, че няма право на асистирано самоубийство, което да бъде извлечено нито от чл. 2, нито от чл. 8 от Конвенцията.

 

В допълнение, няма обвързващо тълкуване на какъвто и да е международен документ, уреждащ правото на живот, което някога да е признало противоположното право на смърт. Тъй като предложеният български проектозакон за асистираното самоубийство няма правна основа, той трябва да отпадне.

 

Провалът на Холандския модел

През 1984 г. Холандия бе първата държава, която отмени наказателните санкции за асистирано самоубийство. Холандският модел позволява асистирано самоубийство само по изрично искане на пациента и с цел да се сложи край на"непоносимо страдание". Въпреки насоките, определени от закона и Кралската Холандска медицинска асоциация, злоупотребите са широко разпространени.

 

Може би най-тревожна е статистиката, която говори за неспазване на насоките за  асистирано самоубийство, които налагат консултация с друг лекар и подаването на доклад от медицинския преглед. Субсидирано от правителството проучване през 1990 г. показа, че над 80% от случаите не се  докладват и са сертифицирани като смъртни случаи, произтичащи от естествени причини. Най-скорошното проучване от 2005 г. показва, че незаконното сертифициране на подпомогнати самоубийства като естествени смъртни случаи все още е широкоразпространен проблем в Холандия. Липсата на прозрачност при докладите ясно показва, че всички защити, предоставени от закона при легализирането на асистираното самоубийство, са илюзорни, и оставят най-уязвимите граждани в обществото незащитени от недоброволна евтаназия.

 

Неоспорими статистически данни разкриват също шокиращата действителност, че скоро след декриминализацията на асистираното самоубийство в Холандия започва практика на недоброволна евтаназия ,  т.е. евтаназия без необходимото "изричното съгласие", за което се призовава в медицинските указания. През 1990 г. най-малко 1000 пациенти са били инжектирани със смъртоносни инжекции без изричното им съгласие, като това е в размер на близо 1% от всички смъртни случаи през тази година в Холандия. Въпреки правителствените заплахи,  че всички случаи на евтаназия без изричното съгласие на пациента ще бъдат преследвани като убийство, удивителните 0,4% от смъртните случаи в Холандия през 2005 г. бяха приписани на недоброволна евтаназия.

 

Активизмът на холандските съдилища не свършва с легализирането на „право” на подпомогнато самоубийство. Отклонявайки се от насоките, изискващи подпомогнатото самоубийство да се направи само с изричното съгласие на пациента,  съдилищата са узаконили юридически и практиката на детеубийство, т.н. даване на смъртоносни инжекции на бебета с увреждания. Холандските съдебни власти работят и за разширяване на евтаназия за хора с деменция. Още по-тревожно е това, че холандският Върховен съд вече е  стигнал дотам да декларира, че поради страданието от загубата на двете си деца една жена би могла да има право да поиска асистирано самоубийство.

Ако Холандският модел е някакъв индикатор, то декриминализирането на асистираното самоубийство,  или евтаназията,   представлява хлъзгав склон, по който тръгне ли се веднъж, той се разширява показателно далеч отвъд първоначалните предположения.

 

Правно предписание: Стандартите на Съвета на Европа

 

Юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека предписва, че разпоредбите във вътрешното законодателство на държавите-членки трябва да бъдат достатъчно прецизни,  и разумно предвидими, за да  се очакват последиците, до които може да доведат нечии действия. Законът трябва също да предоставя достатъчни гаранции срещу произволна намеса в съответните материални права. Въпросното законодателство трябва да бъде лесно достъпно и ясно с оглед на това, обществото да може да ръководи действията си спрямо него. Само по този начин, когато са изпълнени тези четири елемента на прецизност, достъпност, яснота и предвидимост, законът ще  се счита за отговарящ на критериите за предписаност от закона.

 

Както е демонстрирано чрез Холандския модел,  невъзможно е държавата да регламентира по подходящ начин асистираното самоубийство. Ширещата се практика да не се докладват случаи с недоброволна евтаназия и евтаназия по причини, различни от непоносими страдания, е достигнала епидемични размери. Освен това, най-уязвимите елементи на обществото (възрастните хора, болните, депресираните и хората с увреждания),  стават податливи на виктимизация от страна  на  членовете на семейството си и на лекарите, чийто интерес не непременно е най-доброто за индивида и които не са в законното си  право да взимат решение за асистираното му самоубийство, било то пряко или по принуда. Държавата има непреодолимия интерес да гарантира, че правото на живот ще бъде гарантирано. При легализация на асистираното самоубийство невъзможността да се упражнява надзор при изпълнението му оставя огромни пропуски в опитите на държавата да защити правото на живот. Като такова,  за предложеното законодателство не може да се каже, че е продиктувано от правото поради липсата му  на предвидимост и възможността за злоупотреби.

 

Заключение

Животът е фундаментално, основно човешко право. Без него  другите права не могат да съществуват. Легализацията на подпомогнатото самоубийство не е съвместима с правото на живот. Освен това, както е показал примерът на Холандия, невъзможността да бъде регулирано асистираното самоубийство създава правна ситуация, в  която липсва необходимата яснота и предвидимост, изисквани от органите на Съвета на Европа. Човешкото достойнство изисква животът да се уважава от зачатието до естествената смърт. Поради това от първостепенно значение е българското право да бъде в приемственост с  правната практика на Конвенцията  и с Препоръките на Съвета на Европа  за поддържане на криминализацията на асистираното самоубийство.

 

 

 Royal College of Psychiatrists, Statement on Physician-Assisted Suicide para. 2.4 (Apr. 24, 2006), available at http://www.rcpsych.ac.uk/pressparliament/collegeresponses/physicianassistedsu... (last accessed Apr. 21, 2009).

 Id.

 The second clause of §1 notes that capital punishment is one of the exceptions. This clause has been in large part nullified by Protocol 6 on the prohibition of the death penalty. Article 2§2 provides further exceptions to the right to life for lawful self-defense, effectuating an arrest or preventing the escape of a prisoner or in quelling riots.

 ECHR, X v. Germany, Application No. 10565/83, admissibility decision of 9 May 1984.

 ECHR, Sanales Sanles v. Spain, admissibility decision of 20 December 2000. 

 ECHR, Pretty v. the United Kingdom, Application No. 2346/02 [2002] ECHR 423 (29 April 2002) § 24.

 Id., §§ 39-40.

 ECHR, Haas v. Switzerland, Application No. 31322/07, judgment of 11 January 2011.

 See: Schoonan, Sup. Ct., Alkmaar, 27 November 1984, NJ 106:451; Central Committee of the Royal Dutch Medical Association, Vision on Euthanasia (Utrecht: KNMG, 1986); cited and discussed in John Keown, Euthanasia, Ethics and Public Policy: An Argument Against Legalisation 83 n.2 and accompanying text (Cambridge U. Press, 2002).

 P.J. van der Maas, J.M.M. van Delden, L. Pijnenborg, Medische beslissingen rond het levenseinde. Het onderzoek voor de Commissie onderzoek medische praktijk inzake euthanasia (The Hague, SDU Uitgeverij Plantijnstraat 1991) (“1990 Survey”).

 See: A. van der Heide, et al, “End-of-Life Practices in the Netherlands under the Euthanasia Act,” 356 NEW ENGLAND JOURNAL OF MEDICINE 1957 (2007) (“2005Survey”).

 Id. at Table 1.  .

 Id.

 Edouard Verhagen and Pieter Sauer, “The Groningen Protocol—Euthanasia in Severely Ill Newborns,” 352 NEW ENGLAND JOURNAL OF MEDICINE 959 (2005).

 House of Lords Select Committee, Report of the Select Committee on Medical Ethics, para. 5, 1993–94 HL Paper 21-I.

 See: John Keown, Euthanasia, Ethics and Public Policy: An Argument Against Legislation (Cambridge University Press, 2002) at 87, 109, 131.

 ECHR, Huvig v. France, Judgment of 24 April 1990, Series A no. 176-B § 27; ECHR, Kruslin v. France, Judgment of 24 April 1990, Series A no. 176-A § 36.

 ECHR, 26 April 1991, Ezelin v. France, series  A, No. 152, § 56

 

 

 

вторник, 9 август 2011 г.

И пак за съперничеството в семейството

P377

"Нормално е за братята и сестрите да се карат, ако са на близка възраст и от един и същи пол" - можете да срещнете тази констатация в почти всеки материал, написан от психолози по темата за съперничеството в семейството. Преди години аз също написах статия, вярвайки в същото. Е, позволете ми да направя малко upgrade по темата, особено като баща на три малки деца. Днес вярвам, че съперничеството между децата от един и същи пол, намиращи се на близка възраст, е почти неизбежно, но това е само едната страна на монетата. Всъщност естественото състояние на децата в семейството НЕ е да бъдат врагове и съперници. Те би трябвало да бъдат най-добрите приятели. Когато децата прекарват повече време заедно и имат възможности за сблъсъци и конфликти под супервизията и целенасоченото въздействие на мама и татко, с времето би трябвало да започне да се развива едно по-високо ниво на взаимоотношения (макар и да не е задължително). Първото място, където децата би трябвало да научават уроци за приятелството, не би трябвало да бъде училището, а семейството. Няколко ключови съставки в този процес: - повече време с мама и татко, братята и сестрите, а не толкова с връстниците в училище; - осигуряване на възможности за разнообразни събития, в които участва цялото семейство, а децата, заедно с възрастните да могат да преживеят по-дълбоко ниво на емоционално единство и свързване. Днес в голяма част от семействата цари усещане за дисинхрон - таткото обикновено е зает с работата си, а когато не е, отдава се на хобитата си. Мама се бъхта за недостигащите средства, а децата са някъде при съученици. На времето заедно не се гледа като на нещо стойностно. Разбира се, тази картинка е малко пресилена, но напълно реална. Като неопитни родители аз и Снежи преживяхме доста болезнено неразбирателствата между двете ни момичета, особено, когато се обиждаха и нападаха взаимно. По същото време едно уважаващо себе си момче, наречено Андрей, неизвестно откъде разви неприятната склонност да хапе каките си и да ги изнервя. Предполагам почти всеки родител поне веднъж в живита си се е чувствал безпомощен като нас. С времето забелязахме, че между момичетата започна да се случва нещо различно. Въпреки честите си конфликти, те искаха да си играят все по-често заедно. И двете казват, че са най-добрите приятелки. Вече не желаят да имат отделни стаи и предпочитат да "живеят заедно, защото така е по-забавно, даже и с Анди". Забелязали ли сте как често с времето хора, живеещи наблизо, стават по-добри едни с други? Е, с децата не е по-различно, стига да имат достатъчно време заедно. Нека не го пренебрегваме...

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Към родителите с любов

Fathers-conpassion
Едно от най-често срещаните неразбирания по отношение развитието на децата е формирането на тяхната личност. Ето защо, родителите могат да станат обект на неоснователни критики, хвърляне на обвинения и дори презрително отношение. Последствията от подобен обществен маниер, особено в страни като България, където личността на човека не се цени по принцип, са чувството на вина, ниското самочувствие и дори появата на депресия, съпътстващи родителите. Те се питат почти непрекъснато: "Добър родител ли съм?", "Справям ли се както трябва?" или поставят заключения от сорта на: "Аз съм просто един провал". Всъщност чувам израза "Аз съм провал като родител" от почти всеки такъв.

 

На ежедневна основа на родителите в нацията се втълпява, че те не знаят как да се справят с децата си, че са тъпи и нехаещи, а на масите се хвърлят заплахи за отнемане на родителски права. Ще бъдем крайно нечестни с фактите, ако отречем, че криза в родителството съществува по принцип, но това не бива да става за сметка на хилядите загрижени майки и бащи, които плащат огромна цена за благоуспяването на техните семейства. Не ме разбирайте погрешно - познавам изключително безотговорни родители, но срещайки се с много хора, аз се убедих, че голяма част от тях просто не са такива.

 

Най-често срещаната заблуда е, че едно дете действа по определен начин единствено, защото така са го научили родителите му. Съжалявам за категоричното мнение, но аз просто не вярвам, че едно дете се ражда неутрално към доброто и злото и е Tabula Raca - празна дъска, върху която може да се пише. Тази лъжлива философия на детерминизма е повлияла съвременната култура до степен, в която родителите са виновни за почти всичко. Виновни са, когато двегодишното им проходилче счупи вазата, докато е било на гости у съседчето. Виновни са, ако са пропуснали вечерното къпане на бебето. Виновни са, ако осемгодишната им дъщеря не успява да фокусира вниманието си върху задачите. И о, да - виновни са, когато се разбере, че завършващият им ученик е преписвал на матурата. Повечето от родителите, с които съм говорил, са изпитвали невероятна болка в подобни ситуации, докато са се сблъскали с презрителните погледи на околните. Аз също я познавам, предполагам и ти. 

 

Нека не забравяме, че една личност представлява сложна смесица от влиянието на семейната среда, наследственост, възприятия, социални взаимоотношения, предишен натрупан опит, сила на волята, лични избори, минали преживявания, етап от развитието, вградени характеристики. Ролята на родителите е фундаментална, но не може да бъде определена като единствено влияние върху детското поведение.

 

Нещо повече - така наречените "експерти" силно подценяват вродените характеристики на децата и особеностите на темперамента им. Едно от най-интересните проучвания в тази насока е на психиатрите Стела Чес и Александър Томас, продължило 30 години и описано в книгата им: "Познай детето си". Тяхното заключение е, че бебетата не само се различават едни от други в момента на раждането, но и тези различия имат тенденцията да продължат през цялото детство. Те разделят поведението на децата в три категории:

 

- трудното дете - децата, които често отговарят на възрастните, имат контрастно поведение, нередовен сън и се тръшкат по-често;

 

- лесното дете - онези деца, които са много адаптивни към нови ситуации, приятелски настроени са към другите хора и с желание приветстват правилата на играта.

 

- срамежливото дете - децата, които трудно са адаптират към нови обстоятелства и не харесват да се изявяват; имат склонността да се отдръпват при конфликти. 

 

Разбира се, не всяко дете попада във всяка категория, но около 65% влизат в една от тях!  

 

Понякога забравяме, че е твърде възможно да направим заключението си за личността на едно дете пристрастно, сравнявайки поведението му с нашия субективен или обществен идеал за поведение. Истински загриженият родителят познава най-добре детето си (макар и често да греши). Той сравнява рожбата си с нейния собствен напредък към въпросния идеал. Неприемливото поведение според страничния наблюдател всъщност може да се окаже напредък в очите на родителя!

 

Ако си баща или майка и си сигурен/сигурна, че прекарваш достатъчно време с децата си, не позволявай на "умници" с неадекватно отношение да те убеждават колко по-добре ги познават и колко трябва да ги послушаш. Ти си най-близо до децата си. Вярвай в тях, насърчи ги, коригирай ги, когато е необходимо, но не позволявай на експерти и директори да те затапват с "професионалното" си мнение. Разбира се, научи се да се вслушваш в мнението им, но сравнявайки извода им с твоето собствено.

 

През годините родители са споделяли с мен за неприятни ситуации, в които са се оказали децата им - проблеми с алкохола, малтретиране в училище, кражба в магазина, дори и заплахи за самоубийство. Състрадавал съм истински на много от тях. Плакал съм заедно с други. Едно нещо съм разбрал - родителите не се нуждаят от обвинение. Те имат нужда от състрадание, насърчение и подкрепа. Нека да си помислим за това, преди да насочим обвинителен пръст към тях за всяко детско поведение, което не намираме за правилно и да им дадем:

 

- усмивка;

- приятелско докосване;

- предложение за помощ;

- реална загриженост;

- състрадание;

- ......................

 

Вие довършете списъка и ми пишете, ако имате идея по какъв начин можем да сме от помощ на тези чудесни хора.

сряда, 29 юни 2011 г.

Семейства, запалващи огън

P286

Тези дни една мила жена помогна на голямата ни дъщеря да си направи лап-бук с информация за светлината. Докато обяснявах на Доти разликата между изпъкналата и вдлъбнатата леща (разликата е в това, че първата събира слънчевите лъчи в една точка, а втората ги разсейва), си помислих за огромната сила на семейство, което е единно в своите мисия, вяра и ценности, управлява само ресурсите си и не разчита на държавата за пенсия на старини.

Резултатът от този вид семейства са силни личности, църкви и общество. Резултатът от втория вид, напомнящи ми на лещите, разсейващи слънчевите лъчи, е дисинхрон, неудовлетворение и разпад.

Историците ни казват, че семейната институция започва да променя своето значение по време на индустриалната революция. Жените, мъжете и децата не обединяват вече усилията си, за да просперират. Те излизат навън, превръщайки се в работна сила за някой друг, а по-късно децата им биват изпращани в детски градини и държавни училища, където се научават, че държавата, а не мама и татко е техният основен авторитет.

Време е да видим семействата, възстановени в тяхната първоначална форма. Семейства, имащи силна идентичност и влияние. Семейства, запалващи огън. Психопати като Енгелс биха ги нарекли "буржоазните семейства". Аз бих ги нарекъл "семейства на щастието".

Семейства, запалващи огън

P286

Тези дни една мила жена помогна на голямата ни дъщеря да си направи лап-бук с информация за светлината. Докато обяснявах на Доти разликата между изпъкналата и вдлъбнатата леща (разликата е в това, че първата събира слънчевите лъчи в една точка, а втората ги разсейва), си помислих за огромната сила на семейство, което е единно в своите мисия, вяра и ценности, управлява само ресурсите си и не разчита на държавата за пенсия на старини.

Резултатът от този вид семейства са силни личности, църкви и общество. Резултатът от втория вид, напомнящи ми на лещите, разсейващи слънчевите лъчи, е дисинхрон, неудовлетворение и разпад.

Историците ни казват, че семейната институция започва да променя своето значение по време на индустриалната революция. Жените, мъжете и децата не обединяват вече усилията си, за да просперират. Те излизат навън, превръщайки се в работна сила за някой друг, а по-късно децата им биват изпращани в детски градини и държавни училища, където се научават, че държавата, а не мама и татко е техният основен авторитет.

Време е да видим семействата, възстановени в тяхната първоначална форма. Семейства, имащи силна идентичност и влияние. Семейства, запалващи огън. Психопати като Енгелс биха ги нарекли "буржоазните семейства". Аз бих ги нарекъл "семейства на щастието".

Семейства, запалващи огън

P286

Тези дни една мила жена помогна на голямата ни дъщеря да си направи лап-бук с информация за светлината. Докато обяснявах на Доти разликата между изпъкналата и вдлъбнатата леща (разликата е в това, че първата събира слънчевите лъчи в една точка, а втората ги разсейва), си помислих за огромната сила на семейство, което е единно в своите мисия, вяра и ценности, управлява само ресурсите си и не разчита на държавата за пенсия на старини.

Резултатът от този вид семейства са силни личности, църкви и общество. Резултатът от втория вид, напомнящи ми на лещите, разсейващи слънчевите лъчи, е дисинхрон, неудовлетворение и разпад.

Историците ни казват, че семейната институция започва да променя своето значение по време на индустриалната революция. Жените, мъжете и децата не обединяват вече усилията си, за да просперират. Те излизат навън, превръщайки се в работна сила за някой друг, а по-късно децата им биват изпращани в детски градини и държавни училища, където се научават, че държавата, а не мама и татко е техният основен авторитет.

Време е да видим семействата, възстановени в тяхната първоначална форма. Семейства, имащи силна идентичност и влияние. Семейства, запалващи огън. Психопати като Енгелс биха ги нарекли "буржоазните семейства". Аз бих ги нарекъл "семейства на щастието".

Семейства, запалващи огън

P286

Тези дни една мила жена помогна на голямата ни дъщеря да си направи лап-бук с информация за светлината. Докато обяснявах на Доти разликата между изпъкналата и вдлъбнатата леща (разликата е в това, че първата събира слънчевите лъчи в една точка, а втората ги разсейва), си помислих за огромната сила на семейство, което е единно в своите мисия, вяра и ценности, управлява само ресурсите си и не разчита на държавата за пенсия на старини.

Резултатът от този вид семейства са силни личности, църкви и общество. Резултатът от втория вид, напомнящи ми на лещите, разсейващи слънчевите лъчи, е дисинхрон, неудовлетворение и разпад.

Историците ни казват, че семейната институция започва да променя своето значение по време на индустриалната революция. Жените, мъжете и децата не обединяват вече усилията си, за да просперират. Те излизат навън, превръщайки се в работна сила за някой друг, а по-късно децата им биват изпращани в детски градини и държавни училища, където се научават, че държавата, а не мама и татко е техният основен авторитет.

Време е да видим семействата, възстановени в тяхната първоначална форма. Семейства, имащи силна идентичност и влияние. Семейства, запалващи огън. Психопати като Енгелс биха ги нарекли "буржоазните семейства". Аз бих ги нарекъл "семейства на щастието".

петък, 24 юни 2011 г.

Решил си да изневериш? По-добре се замисли!

Love-affair2
Тези дни ми попадна едно изследване на д-р Лана Стейли от книгата "Триъгълници", което би трябвало да подейства като студен душ за двойките, движещи се на ръба на изневярата. От самото начало на практиката ми със семейства се сблъсквам с изневери и най-малкото всеки трети случай, с който ми се налага да се занимавам, попада в тази категория. Истината е, че се сещам САМО за едва две двойки, на които успях да помогна да вземат решение да продължат напред и все още са заедно.

Фактите относно изневярата са следните:

 

- Изневерите засягат близо 70% от всички брачни двойки;

- 80% от взелите решение за развод след изневяра съжаляват за взетото решение;

- По-малко от 10% от изневерилите се развеждат с партньора си, след което се женят за любовника си;

- Над 75% от браковете с налична изневяра завършват с развод;

- Травмите, причинени от изневярата, продължават най-малко година след събитието.

Движиш ли се на ръба на флирта? Независимо какво ти казва масовата култура, приятелчетата или жълтите вестници - по-добре е да спреш - никога няма да съжаляваш за взетото решение!

 

 

неделя, 12 юни 2011 г.

За брокатите и любовта на дъщерите

Doty
Събудих се сутринта и на възглавницата си намерих плик с голям надпис: LOVE. Не очаквах от голямата ми дъщеря нещо подобно - въпреки големите ни усилия с майка й да помогнем да изразява адекватно чувствата си, обикновено Доти изглеждаше по-скоро сдържана, отколкото развълнувана да говори за вътрешните си преживявания. Отворих плика. Изпаднаха три малки сърчица, запълнени с разноцветни брокати. После разбрах, че Доти беше отделила много време, за да ги изработи в леглото си. 

 

Малко преди това с нея бяхме излезли на пържени картофи (спокойно, рядко ядем джънк) и си говорехме за това как можем да бъдем по-добри приятели. “Ако излизаш по-често на срещи с мен” - беше нейния отговор. Отдавна исках да кажа на Доти, че Андрей е заемал голяма част от вниманието ни със Снежи и не сме успявали да отделяме достатъчно време. “Ти винаги ще останеш моята най-голяма дъщеря”, споделих й. Нещо сякаш потрепна в погледа й, макар и да не каза нищо. 

 

Има нещо повече от това да изискваме неща от децата си. Те се нуждаят от нераздвоеното ни внимание. Често отделяме време за срещи с най-различни хора, но не планираме лични срещи с членовете на семейството ни. Е, Доти беше права - тези моменти с нея ще останат именно онова нещо, което щеше да я накара да ми повярва, че е наистина специална и важна за мен. Пликът с брокатите беше един от най-ценните за мен подаръци напоследък. Това беше нейният начин да ми каже: “Благодаря ти за времето, тате!”  

четвъртък, 19 май 2011 г.

Как управлявам времето си?

Time
Смятам, че голяма част от нас гледаме на себе си като на изключително заети хора и аз не правя изключение. Преди няколко години смятах, че съм зает и почти прегорях емоционално не заради многото ми ангажименти, а по скоро поради начина, по който гледах на тях. С времето забелязах, че въпреки увеличението на задачите ми, усещането ми за контрол над ежедневието нарастна значително. Започнах да осъзнавам с колко много време разполагам всъщност, ако само съумеех да го управлявам по-ефективно! Разбира се, прочетох и немалко книги по въпроса, но в крайна сметка принципите за управление на времето, които проработиха реално за мен са следните:

- Принципът за опростения стил на живот
С колкото по-малко "играчки" разполагам, толкова повече време се освобождава за продуктивна дейност и творчество, както и за най-близките ми. Излишни дрехи и обувки в гардероба, поддържане на голямо жилище, вещи, до които никога не стигам, празно гледане на телевизия - това са все неща, които изяждат този ценен ресурс. За щастие живеем във времето на web 2.0, така че с добър RSS-четец и 15 минути дневно, човек може да пропусне телевизионната пропаганда и пак да бъде сериозно информиран!

- Принципът на записаната цел. 
Записвам си всяка цел, която си поставям, а това според експертите по Time Management увеличава шанса от изпълнението й с няколко стотин процента! Стремя се да записвам цели за годината, месеца, седмицата и деня. Периодично минавам през списъка с поставени цели, за да проверя дали не лъжа себе си. 

- Принципът на успоредно развитие. 
Забелязали ли сте, че сферите на нашия живот са взаимно свързани и често пъти поставянето на силен акцент върху едната, се отразява върху другата? Понякога сме толкова обзети от работата си, че сме склонни да пренебрегнем здравето или близките си. За щастие движението, което се създава при посвещението към сфера от живота ни има склонноста да се проектира и в друга сфера!

- Принципът за използване на малко думи
Забелязали ли сте, че някои хора имат невероятната способност да говорят много, а да не казват нищо? За съжаление това губи както тяхното време, така и времето на онези, които ги слушат! Изключително важно е да се фокусираме върху есенцията на онова, което казваме и да подбираме думите си внимателно, за да спестяваме време.  

- Принципът за натиск върху неприятните задачи
Като всеки друг имам склонност да отлагам нещата, които не са ми приятни и затова гледам да ги свърша в началото на деня, когато имам повече енергия. Прилагането на повече натиск именно към сферите, в които не съм достатъчно добър, създава тласък за останалите ми задачи след като ги завърша.

Как управляваш времето си? Ще се радвам да разбера повече...

вторник, 10 май 2011 г.

Силата на валидацията

Един от най-ключовите моменти за разрешаване на конфликтите във всеки брак се крие в умението на всеки от партньорите да валидира мнението и чувствата на другия.

Съвременната онлайн енциклопедия Wikipedia ни предлага един сравнително адекватен превод на думата "валидация": "В психологията на човешкото общуване валидацията представлява комуникирането на респект към мнението на другите, което е чуто, зачетено и прието като факт, даже и слушателят да не е съгласен с мнението на този, който говори. Мненията на другите се третират с искрено уважение като легитимно изразяване на техните чувства без да се смятат за прищявка." Думата "валидация" се използва в психологията и е много свързана с чувствата и емоциите! Да валидираш по-точно означава "да приемеш чувствата на другия като факт". Ако например някой от партньорите се чувства самотен, би било неадекватно другият да използва изрази от сорта на: "Не се чувствай по този начин".

Необходимо е преди всичко той да приеме тези чувства за факт, като след това да се проведе честен разговор и да се открие причината, която ги поражда. Ако мъжът се чувства недостатъчно уважаван, жената не може просто да каже "Ама аз те уважавам." - необходимо е чувствата на съпруга да бъдат приети като факт и валидирани, независимо от причината, която ги поражда. Всъщност именно липсата на валидация е най-честата причина за разминаване в общуването, която може да разруши и най-добрите семейства.

Нека се опитам да пресъздам една въображаема ситуация с измислени герои. Например Иван се прибира редовно вкъщи, но като всяка жена, Катя има нужда от нещо повече от физическото му присъствие - тя очаква 100 процента внимание! Вероятно Иван не осъзнава това и често стои пред компютъра, докато жена му се опитва да грабне вниманието му, за да му разкаже по какъв начин е минал трудния й ден. С времето у Катя се насъбира толкова много раздразнение, че сяда да говори за ситуацията, казвайки: "Чувствам се пренебрегната, когато предпочиташ компютъра пред мен". Иван й казва с много любов "Скъпа, всичко е наред, аз те обичам". Разбира се, Катя започва да се чувства безпомощна, губи доверието си и се отдръпва, ставайки все по-неприветлива. Иван не може да разбере причината за поведението на Катя и един й казва: "Толкова мрачна си станала". С времето и двамата се отчуждават и започват да живеят като съквартиранти.

Това е една типична ситуация, характерна за много семейства и е белег за липса на валидиране! Как може да се коригира проблема и да се излезе от затворения кръг?

1. Необходимо е всяка страна да развие умение за честно споделяне на чувствата, например: "Чувствам се......., когато правиш..............". Важно - тонът, съдържанието и невербалните жестове не трябва да съдържат обвинение към личността на другия, а просто да се изрази чувството!

2. След като разбира за чувствата на партньора си втората страна трябва да ВАЛИДИРА ТЕЗИ ЧУВСТВА, като каже нещо от сорта на: "Разбирам. Сигурен/на съм, че за теб е неприятно и болезнено да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това". Сега изяснява ли се ситуацията повече? Ако информацията е нова за вас, препоръчвам ви следното:

- Планирайте време за среща само двамата извън жилището ви, за предпочитане на предразполагащо място;

- Отделете време просто да се забавлявате;

- Напишете на един лист, как се чувствате в брака си без да уточнявате какво според вас поражда тези чувства (например безпомощен, самотен, наранен, пренебрегнат и т.н.) Нека списъкът да съдържа от три до пет чувства;

- Разменете листите и след като разберете как се чувства партньорът ви, напишете с какво смятате, че сте допринесли за наличието на тези негативни чувства;

- Попитайте партньора си дали съвпадат предположенията и какво още той би добавил;

- Внимание - не влизайте в спорове - просто поемете своята отговорност!!!;

- Вземете листа с емоциите на другия, сложете го в портфейла си и го четете всеки ден, като се стараете да подобрите отношението си в описаните области. Не забравяйте - валидирането мненията и чувствата на партньора ви може да подобри значително състоянието на общуването във вашия брак. Ако това се случи, пишете ми!

понеделник, 2 май 2011 г.

Бамби 2 и студените бащи

Най-накрая цялото ни семейство успахме да гледахме “Бамби 2”, разбира се - с кратки превъртания. За онези, които не са запознати с тази наша практика, правим редакция на повечето филми, които гледаме - смятам, че на неукрепналата детска психика е добре да й бъдат спестени някои твърде динамични моменти. Например в Бамби 1 винаги пропускаме момента със смъртта на майката, тъй като е твърде въздействащ и (според мен) травмиращ за децата. Интересно, по време на интервю, някои от аниматорите, участвали в създаването, споделиха, че като деца си спомнят филма и са преживели изключително тежко смъртта на майката. В подобни ситуации мозъкът започва да възприема пасивно динамичните сцени и за детето ситуацията изглежда съвсем реална! 

 

Близо 70 години след създаването на първоначалната версия “Бамби” е отново на екрана, като този път е пресъздаден момента между смъртта на майката и съзряването на Бамби. На гордия и студен баща-елен му се налага да поеме грижата за самотното сърне с голяма неохота. С времето обаче той преживява драстична промяна и започва да откликва емоционално към нуждите на сина си, насърчава го; изразява своята любов към него. Какъв обрат в поведението, сравнено с неразговорливия и студен елен от първата част! Бамби 2 е послание към бащите и особено към онези, които са възприели идеята за дистанцирания мъжкар, който не изразява чувствата си, студен е и винаги “силен”. Колкото важна е нуждата на децата да се възхищават от своя баща, толкова силна е и вътрешната потребност от емоционална връзка, усмивка, насърчение, затвърждаване на самочувствието, топлина и реална любов. Татковци, нека не забравяме този важен момент - гледайте Бамби 2 и ще разберете какво имам предвид.    

Бамби 2 и студените бащи

2539
Най-накрая цялото ни семейство успахме да гледахме “Бамби 2”, разбира се - с кратки превъртания. За онези, които не са запознати с тази наша практика, правим редакция на повечето филми, които гледаме - смятам, че на неукрепналата детска психика е добре да й бъдат спестени някои твърде динамични моменти. Например в Бамби 1 винаги пропускаме момента със смъртта на майката, тъй като е твърде въздействащ и (според мен) травмиращ за децата. Интересно, по време на интервю, някои от аниматорите, участвали в създаването, споделиха, че като деца си спомнят филма и са преживели изключително тежко смъртта на майката. В подобни ситуации мозъкът започва да възприема пасивно динамичните сцени и за детето ситуацията изглежда съвсем реална! 

 

Близо 70 години след създаването на първоначалната версия “Бамби” е отново на екрана, като този път е пресъздаден момента между смъртта на майката и съзряването на Бамби. На гордия и студен баща-елен му се налага да поеме грижата за самотното сърне с голяма неохота. С времето обаче той преживява драстична промяна и започва да откликва емоционално към нуждите на сина си, насърчава го; изразява своята любов към него. Какъв обрат в поведението, сравнено с неразговорливия и студен елен от първата част! Бамби 2 е послание към бащите и особено към онези, които са възприели идеята за дистанцирания мъжкар, който не изразява чувствата си, студен е и винаги “силен”. Колкото важна е нуждата на децата да се възхищават от своя баща, толкова силна е и вътрешната потребност от емоционална връзка, усмивка, насърчение, затвърждаване на самочувствието, топлина и реална любов. Татковци, нека не забравяме този важен момент - гледайте Бамби 2 и ще разберете какво имам предвид.    

петък, 1 април 2011 г.

Ротителофобия

За Енгелс-Троцки-Игнатов или лекциите на разрухата

992702-sergey-ignatov-istinskata-kadrova-katastrofa-na-gerb-large

През последните две години министърът на образованието Игнатов шокира голяма част от българските родители с поредица от изказвания в духа на Енгелсовата философия за семейството. Като син на член на окръжния комитет на БКП и възпитаник на държавната руска школа, очевидно на “Ледения бюрократ” са му чужди понятия като свобода, предприемачество, родителство, семейство, реформи, свободен пазар или капитализъм. Няма за какво да му се сърдим - подобни семена се култивират на запад, а не в Санкт-Петербурския факултет по ориенталистика, който е завършил. 

 

Е, приятели - готови ли сте да споделя с вас записките, които съм си водил от неговите “публични лекции”, напомнящи на лекциите, споделени от страна на неговите преподаватели Троцки или Енгелс? Ето някои от тях:

 

На 20 март 2010 г. пред “Дарик” министърът отбеляза с изключителна загриженост следното: “Задължителното образование за петгодишните е добро за всички. Майките ще се чувстват щастливи, като знаят децата им къде са, при това децата им наистина ще бъдат обгрижвани.” Изключително умно, г-н министър, само искам да попитам кого визирате с това “всички”? Всички български родители? Колко от тях в действителност попитахте дали наистина са съгласни с промените? Или просто се догаждате, че българските родители най-вероятно разсъждават като роби?

 

По време на същото интервю министърът ни убеждава, че по принцип не е привърженик на промените в законите. “Ако имаш нов закон и няма поправки, няма откъде да взимаш рушвети. Защото всяка поправка има цена.” Няма спор, г-н министър - всяка поправка си има цена, съгласен съм. А бихте ли споделили каква беше вашата?

 

Няколко месеца след това про-руският възпитаник ни убеждава в следното, този път пред БТВ: “Независимо от бабината и майчината обич в България, трябва да кажем, че трябва да има един период от около 2 години преди първи клас, за да може детето без стрес да навлезе в училищната среда. Когато съзнателно някой отклонява детето си от системата на образованието, то той всъщност съзнателно го лишава от всичко, което то може да получи от този живот, освен социални помощи или да стане клошар или нещо друго”. Гениално изказване в стил “Държавата - майка на твоите и моите деца”. Очевидно за министъра училищната среда е по-важна от семейството на детето.

 

Сега внимание - на 10-ти юли 2010 г. министърът отбеляза следното пред в-к “24 часа”: “Вкъщи милата родителска грижа е най-добра. Аз си мисля, че най-добре детето ще научи, че има обществени норми, извън семейството. Вкъщи научава, че е най-красивото, най-умното, най-доброто, най-сладкото. Ако не излезе от родителската среда обаче, то и на 50 години си мисли, че е така.” Хм, господине, извинете ме за неудобния въпрос, но ми се струва, че познавам немалко отгледани от милото държавно училище индивиди, продукт на системата, които, макар и далеч от родителите си, също мислят, че са най-красивите, най-добрите и най-умните. Интересно житейско противоречие, нали?

 

Всъщност, посланията, отправени от неосоциалиста Игнатов, не са нищо ново - той просто повтаря заучените в системата на образованието фрази на своите собствени учители, а както знаем - крушата не пада по-далеч от дървото:

 

Енгелс: “С преминаването на средствата за производство в обща собственост индивидуалното семейство престава да бъде икономическа единица на обществото... Отглеждането и образованието на децата става обществено дело; обществото се грижи за всички деца еднакво, независимо дали са родени в семейство, или извънбрачни.” Из „За произхода на семейството, частната собственост и държавата

 

Троцки: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” Из “Комунизъм и тероризъм”

 

Лядов: “Колкото по-скоро детето се вземе от неговата майка и се предаде на обществената детска ясла, толкова е по-голяма гаранцията, че то ще бъде здраво.” 

 

Звучи ли ви сега познато Игнатов? Старата песен на нов глас. Или както е казал Соломон - “Нищо ново под слънцето”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

неделя, 20 март 2011 г.

От посещението ни на Конференцията "Седмица на брака" в Лозана

Img_0787
Между 7 и 9 март 2011 г. със Снежи бяхме в Лозана, Швейцария, където се срещнахме с лидерите на страните, стартирали Седмицата на брака - инициатива, насърчаваща двойките да оценят смисъла на брака по време на седмицата преди Свети Валентин през м. февруари. Както вече знаете, през последните три години Асоциация общество и ценности е била въвлечена в инициативи, защитаващи семейната институция и граждански активизъм, но не непременно в позитивни и градивни кампании, реално променящи културата на страната ни. Смятам, че след извоюваните победи е настъпило време да фокусираме по-голямата част от усилията си, защитаващи семейството, в позитивен градеж и Marriage Week е изключително подходяща за това!

Малко повече за кампанията... Седмицата на брака (Marriage Week) стартира в Англия през 1996 г. от Ричард Кейн - английски бизнесмен и посветен християнин, с когото имах възможността да се запозная лично.  Оттогава насам MW придобива популярност в още 12 страни, между които в САЩ, Германия, Австралия, Нова Зеландия и познайте - в почти целия Източноевропейски блок! Визията на Ричард е глобално да промени имиджа на брака и да стартира инициативата в 75 страни до 2021 г. MW е в полезрението на църквите, медиите, бизнеса, политиците и не на последно място - на гей-активистите. Всъщност последната вечер дискутирахме евентуалната възможност за промяна на английския закон по отношение на гей-двойките, който буквално да отпуши дела срещу Ричард заради факта, че не "отчита многообразието", като е дефинирал кампанията само за един мъж и една жена. Всъщност в западно-европейски страни става все по-трудно да се говори за брака и надеждата да се случи нещо в тази сфера остава в ръцете на източноевропейците. В Чехия например MW има най-голям успех - през тази седмица функционират около 500 центъра за помощ на двойки, провеждат се маршове в подкрепа на брака, ресторантите дават големи отстъпки за брачни двойки, които ги посетят и т.н. Разбира се, в Америка MW също придобива все по-голяма популярност.

Посещението ни беше много ключово по отношение на контакти и вярвам, че с добра подготовка и въвличането на повече хора ще съумеем да стартираме MW в България през следващата година. Миналата седмица представих проекта пред Общото събрание на АОЦ и хората останаха изключително развълнувани от идеята. Вече сме почти готови с плана на кампанията и ще започнем  работа по проекта съвсем скоро, тъй като добрата подготовка е изключително важна, за да има максимален ефект. Очаквайте новини от мен в тази сфера. Кратко видео от мястото на събитието можете да гледате оттук: 

четвъртък, 17 март 2011 г.

Клопката на порнографията

"Нямам влечение към моята съпруга" - все по-често ми се налага да чувам тези думи от страна на мъже. Следващото нещо, което разбирам за него - редовно използва порнография чрез филми и/или интернет, за да получи сексуално задоволяване. С времето желанието за все по-силни секс-стимули се увеличава до такава степен, че е възможно той да изгуби напълно интерес към половинката си, а тя да се чувства сякаш той й изневерява периодично.

Подобни преживявания застрашават съществуването на брака и възможно най-глупавия съвет, който подобни хора могат да получат от професионалист е да свикнат с положението си и да се примирят с него. Преди няколко години, когато адресирах порнографията в "Шоуто на Милен Цветков", бях буквално осмят от участниците, но докоснеш ли се до последствията от този все повече набиращ скорост проблем, не можеш да останеш безразличен.

Когато говоря с клиенти за негативните последствия от влиянието на порнографията, много от тях сякаш се връщат в реалността, а други ми благодарят. Тъжният факт, който производителите на порнографска литература не желаят да бъде чут е, че порнографските образи оставят буквално щампа върху съзнанието на човека и причиняват разфокусиране на ума, нерядко водейки дори до импотентност. Вместо да получи удовлетворение от любимия човек, мъж, попаднал в невинната на пръв поглед клопка на порнографията, все по-трудно достига до него и може да прекара часове (и дори дни) в сексуално фантазиране. Разбира се, мъжете са онези, които основно влизат в тази категория, а жените им остават лишени от интимност.

За щастие, онези, които успеят да идентифицират проблема и проявят готовност за промяна, има избавление - свързване наново с любимата/любимия, поемане на отговорност, проява на самодисциплина и фокусиране на ума единствено към съпругата или съпруга.