понеделник, 14 февруари 2011 г.

Ден на влюбените или ден на брака?

“Денят на влюбените” - това е посланието, което масовата култура ни сервира през тези дни. Разбира се, нишо лошо с влюбването, но за жалост 14-ти февруари често е съпътстван от пиршества на похотта, нямащи нищо общо с реалния повод и смисъл за отбелязване на този ден. Каква е реалната история, стояща зад празника?

Валентин е мъченик за християнската вяра, бит с тояги и след това обезглавен от император Клавдий II на 14 февруари около 270 г. сл. Хр. Неговото “провинение”? За императора се оказва трудно да ангажира войници за своите военни походи. Той вярвал, че основната причина се дължи на това, че мъжете не искали да се разделят с любимите си, за да се включат в битките и обявил всички сватбени церемонии, изпълнявани в Рим, за незаконни. Въпреки заповедта Валентин продължава да извършва церемониите тайно, но бива уловен от Римския префект и осъден на смърт. 

Все пак, въпреки че по-късно през 496 г., папа Геласиус обявява 14 февруари за празник на всички влюбени, ние виждаме съвсем различен смисъл в действията на Валентин, който смело защити:

1. брачната институция, като противовес на силната държава;

2. християнството, което беше отправната точка за неговия мироглед.

Именно в подкрепа на истинския смисъл на празника се обявиха редица лидери, защитаващи брака като институция, през последните няколко години. Те насърчават седмицата преди 14 февруари да се обяви за “седмица на брака”, която да апелира към женените двойки да останат верни едни на други, да преодоляват ефективно проблемите си и да избягват развода. Въпреки голямото ни желание, “Асоциация общество и ценности” не успя да се включи в кампанията през тази година, но отсега започваме подготовка за следващата! 

Какво ще празнуваш ти днес? Аз и моето семейство смятаме да отбележим "Денят на брака"!

неделя, 6 февруари 2011 г.

Време за дъщеря ми

“Толкова обичам да излизам на среща само с теб!” - сподели с мен Елизабет на една от последните ни срещи. Едва ли бих чул тези скъпоценни думи, ако  личните срещи с децата ми не бяха важни за мен. Най-вероятно бих преценил, че мога и без тях, а Елизабет би останала с впечатлението, че няма нужда да прекарва време само с татко. Казват, че момичетата се омъжвали за някой, който приличал на собствените им бащи, а аз бих искал да създам у дъщерите си представата за мъжа, който обича, уважава и те приема безусловно. Не винаги успявам разбира се, но личните срещи ми създават поне възможност да се фокусирам върху тази важна задача.

 

Преди време една многоуважавана и амбициозна психоложка се опитваше да ме убеди как децата се нуждаели не толкова от количествено, колкото от качествено време със своите родители. Хм, за качественото време съм съгласен, но представете си, скъпи родители, как отивате на скъп ресторант и си поръчвате порция риба. Сервитьорът ви носи най-вкусната риба, която сте яли някога, но за съжаление порцията е едва 100 грама. Ще останете ли доволни? Съмнявам се, понеже за да се нахраните, ви е необходимо макар и минимално КОЛИЧЕСТВО от рибата, колкото и вкусна да е тя.

 

Родителите днес не осъзнават колко много ВРЕМЕ изисква отглеждането на децата им във всеки период от тяхното развитие. В България бащите прекарват по-малко от 5 минути средно на ден с децата си. Съжалявам, но просто не вярвам в мита за “качествените пет минутки”. През годините съм наблюдавал как обикновено при раждането на своето прекрасно бебе, мама и татко не могат да му се нарадват и се намират непрекъснато около него. Когато обаче детето порасне и особено, когато тръгне на училище, решават, че то вече не се нуждае от чести разговори и срещи с тях. Заживяват в паралелни светове. И изгубват връзката...

 

Ето защо трябва да се борим за времето с децата ни със зъби и нокти!

 

“Кога ще излезем отново, тате?” - погледна ме усмихнато Елизабет. Е, щастлив съм, че успях да я зарадвам и да отделя това време само за нея. Тя просто има нужда от мен и нераздвоеното ми внимание повече от всичките играчки и подаръци на света.