петък, 11 ноември 2011 г.

Да отвличаш легално деца

Halloween_witch_on_broom_with_moon

Получих известна доза критицизъм от българи, живеещи в чужбина за позицията ми по отношение на случая "Доминик Йохансон", който преди повече от година беше иззет насила от родителите и буквално отвлечен от шведските социални служби, като в момента се приготвя осиновяването му зад граница в Тайланд. Причината? Образован у дома от собствените си родители, като майката е индийка. А, да - щях да забравя - социалните намериха и друго много сериозно престъпление на родителите - пропуск да се пломбира зъб на детето. Не случайно днес Швеция се определя на предпоследно място по отношение свобода на семейството, следвана от страни като Северна Корея.

 

Само онези, които са запознати с хищническите действия на шведските социални служби могат да разберат степента на престъпност, до която те могат да достигнат. Днес прочетох историята на една потърпевша майка, станала жертва на социалните служби, отделящи с причина или без 6 000-7 000 деца годишно от техните родители:

 

"Англичанка съм и се установих в Швеция преди 10 години с моя съпруг-швед. Бракът ми се разпадна и аз останах тук с трите си деца, родени в Англия. Преди около 5 години се разболях от фибромиалгия (болезнено заболяване на крайниците) и помолих за социална помощ от държавата, която впоследствие получих. При разговора ми със социалния работник се установи, че при определени обстоятелства моята десет-годишна дъщеря ми е правела чай, а трите ми деца са си чистели стаите и са оставяли мръсното бельо в легените. Аз очаквах от тях да прибират след себе си, да слагат съдовете в миялната и т.н. Социалните служби казаха, че това било работа на възрастните, взеха ми децата и ги изпратиха в дом. Също така според тях било изключителна жестокост децата да ме гледат как се превивам от болка. През февруари се навършиха 5 години, откакто ми ги взеха. Сега най-голямата е на 16 г. и е била на лечение в два центъра за зависимости от тютонопушене, пиене и дрога. Беше изритана от първия, за това, че е забременяла на 14 г. Преживя спонтанен аборт и отиде във втория, за да спре наркотиците. Втората ми дъщеря също забременя на 14 г., а с най-малката беше злоупотребявано физически и психически от новите й осиновители. След като разбрах за това и се оплаках на службите, те ме игнорираха за две години и половина, след което тя беше изпратена в ново семейство. Социалните отказаха тя да се върне вкъщи, защото била много повредена от мен. Те не разбират, че моите момичета не са били повредени от мен, а от социалните служби!"

 

Когато чета подобни истории у мен се навдига гняв. Гняв за държанието на тези социални престъпници, гняв от липсата на състрадание, гняв за съдбата на потърпевшите. Звучи невероятно нали? В Швеция това не е единствения случай. Именно това може да се случи в страни, в които субективните права на детето се поставят над правата на родителите. Нека никога да не допуснем това да се случи в България! 

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Роди се бебе № 7-ми милиард - ден за празник, не ден за тревога

Too-many-people-on-a-train1
През изминалата седмица реших да отбележа един вълнуващ рожден ден. Честито - роди се седем-милиардният жител на планетата!

 

Разбира се, редица анти-семейни коментатори не пропуснаха да изразят своята неоснователна загриженост, повдигайки за пореден път въпроса за “свръхнаселеността” и “малкото ресурси” на планетата. Насърчаващите смъртта организации за семейно планиране и левичарите пък надуха гайдите, че би било по-добре, ако родителите се замислят и раждат по-малко деца. 

 

Като християнин смятам, че човешките същества не са проблеми или досадни случайности. За мен е радост да празнувам раждането на всяко бебе като дар от Бог за света! Още по-малко възнамерявам да се страхувам от бъдещето. Защо да го правя?

 

Малтусианската теория се оказа абсолютен мит! За желаещите да научат повече, преди около 200 години английският демограф и свещеник Томас Малтус се наложи с идеята си, че населението на света ще продължи да нараства, а производството на храна ще достигне своя краен предел, след което повечето хора ще загинат от глад и мизерия в края на 70-те години. Е, добре дошли в 21 век - 2011 година, когато сме свидетели на следното:

 

- С увеличаването на раждаемостта, просперитетът на планетата също се е увеличил. Животът е станал драматично по-добър - през 1960, когато населението е било 3 милиона, средният доход на човек от населението на земята е бил 1500 $, докато днес, когато минаваме 7 милиарда, той е нараснал до $ 9000! Без съмнение милиони хора по света страдат от недохранване, но това съвсем не е поради липсата на храна. Производството на храни никога не е било по-високо - достатъчно жито се произвежда за всеки човек на планетата, за да консумира 3500 калории дневно. Глобално светът разполага с жито, което да изхрани 10 милиарда жители. Ето защо икономистът Джулиан Саймън твърди, че нарастващото търсене на храна води до технологични иновации, което предизвиква нарастващо производство на агрокултури и цялостен просперитет на икономиката. Нещо повече - според Саймън увеличаването на населението води до увеличаването в стандарта на живот за всички и оскъдността на ресурсите се преобръща в изобилие.

 

- През последните години се радваме на бум на здраве и дълголетие. До началото на 19 век, четири от всички десет деца са умирали преди да навършат 5 години. Днес смъртността преди 5-годишна възраст е 6% и продължава да пада. Преди 200 години продължителността на живота е била под 30 години. Днес тя е 69 години и продължава да нараства. Никога човечеството не се е радвало на толкова голямо благополучие, въпреки че страданието продължава да бъде постоянен наш спътник.

 

- Има достатъчно място за всички! Наскоро “Тайм” и “Гардиан” публикуваха информация, че към днешна дата всички 7 милиарда могат да се съберат да живеят само в щата Тексас с не по-голяма плътност на населението от щата Ню Йорк! 

 

Всъщност истинската заплаха за света не е свръх-население, а ниска раждаемост. Днес населенията на развитите нации са статични или западащи. Например, очаква се Европа и Япония да загубят половината от своето население до 2100 г., а 80 страни в света не разполагат с необходимия брой деца, за да се смени настоящото поколение (под 2.1 деца на жена). За съжаление след 2040 г. броят населението ще започне да намалява. Въпреки това онези, които искат да се контролира раждаемостта продължават да плашат неосведомените и да харчат пари, убеждавайки ги, че има твърде много бебета на този свят.

 

Нека не им вярваме - седем-милардното бебе на света не е пасив, а актив. Не е проклятие, а благословение!