Преди няколко седмици си позволих да публикувам превод на статията на д-р Пат Фегън от Family Research Counsil във връзка с Конвенцията за правата на детето. След размяна на няколко мейла и коментара ми, че статията му се възприема като "краен християнски фундаментализъм" от българските левичари, той ми изпрати един нов, още непубликуван свой материал за положителното влияние на религията.
"Посещението на църковни служби е най-важната предпоставка за стабилност в семейството, което се потвърждава от проучвания, извършвани през последните 50 години." - сподели Пат с мен. Разбира се, за онези от нас, които считаме себе си за християни и посещаваме църква, това не е изненада. Вероятно обаче този материал ще бъде изненада за онези, които смятат, че влиянието на религията върху личността е едва ли не пагубно.
Запознах се с д-р Фегън през 2007-ма година след Конгреса на семействата в Полша. Като семеен психотерапевт за дълги години именно той ме насърчи да преследвам мечтата си и да помагам на брачни двойки. Предполагам, че циниците и опонентите ми ще отхвърлят и ще се надсмеят над тази статия. За онези, които следят публичата ми дейност, тя ще се окаже огромно насърчение.
-------------------
90 причини от социалната наука в подкрепа на религиозното поклонение и практики
от д-р Пат Фегън
Copiright ⓒ 2012 Публикувана с разрешение
Брак и семейство
Голям брой социологически проучвания показват, че уважението към религията и редовното й практикуване са свързани с по-голяма стабилност на браковете, по-високо удовлетворение в брака и повишена склонност към сключване на брак.
Двойките, които признават, че бракът им има божествена цел, е по-вероятно да си помагат взаимно, да си паснат по-добре и да преживеят повече от ползите на брачното съжителство. За тях е по-малко вероятно да използват агресия и да стигнат да задънена улица поради несъгласие.
Двойките, прекарали заедно повече от 30 години, споделят, че тяхната вяра им е помогнала да се справят с трудностите, била е източник на морална насока във вземането на решения и справянето с конфликтите и ги е насърчила да запазят посвещението си към брака.
Посещението на църковни служби е най-важната предпоставка за стабилност в семейството, което се потвърждава от проучвания, извършвани през последните 50 години. Колкото по-често съпрузите посещават службите, толкова по-доволни са техните съпруги от уважението и разбирането, което получават от тях и от времето, което съпрузите им прекарват с тях.
60% от хората, посещаващи църковни служби поне веднъж месечно, считат браковете си за „много удовлетворяващи”, сравнено с 43% от онези, които по-рядко ходят на служба.
Дълбоко вярващи жени съобщават за по-голямо сексуално удовлетворение, отколкото онези, които не са толкова посветени на вярата или изобщо не изповядват религиозни убеждения.
Онези, които са посещавали църковни служби нередовно и онези, които в юношеска възраст не са отдавали голямо значение на религията, са по-склонни да съжителстват без брак в зряла възраст.
Млади жени, които никога не са посещавали църковни служби, са седем пъти по-склонни да съжителстват без брак от връстничките си, които ходят на църква няколко пъти в седмицата.
Жените, които посещават църква веднъж седмично, са с 35% по-малко склонни да съжителстват без брак от онези, които ходят на църква по-рядко от веднъж месечно.
По подобен начин, възрастните, посещаващи църква спират да го правят, когато започнат да съжителстват без брак.
Децата, чиито майки често са посещавали църковни служби, са с 50% по-малко склонни към съжителство без брак в сравнение с връстниците си, чиито майки не са били толкова редовни на събранията.
Родителство
Родители, които посещават църковни служби се радват на по-добри взаимоотношения с децата си и вземат по-голямо участие в тяхното образование.
Колкото повече детето участва в религиозни практики, толкова по-високо е качеството на взаимоотношението родител-дете и се наблюдава сходство в ценностната система и изграждане на голяма емоционална близост.
Съществува силна взаимна зависимост между участието на дадено дете в религиозни практики и емоционалната му близост с родителите му.
В случаите, когато 18-годишните ходят на църква толкова често, колкото майките си, майките споделят, че взаимоотношеният с децата им са значително по-добри и ефектът от това остава и може да се види дори години по-късно.
Майки, които са преживели по-голямо посвещение на вярата през първите 18 години от живота на децата си, споделят, че взаимоотношението им с тях се е подобрило, без значение какво е било духовното им състояние преди раждането на децата им.
По-голямото посвещение на бащите към вярата и редовното идване на служби оказва положително влияние върху взаимоотношението с децата им, кара ги да прекарват повече лично време с тях, да водят семействата си на обяд и да участват като доброволци в дейности, свързани с младежите.
В сравнение с бащите, които не са вярващи, бащите, които редовно посещават църква, много по-често наблюдават децата си, прекарват време с тях, хвалят ги и ги прегръщат.
Честотата на посещение на църковните служби е по-силна предпоставка за участието на бащите в дейности заедно с децата им, отколкото работата и доходите им – фактори, които се цитират по-често от академичната литература във връзка с бащинството.
Сексуално поведение
Религиозното влияние е най-силната предпоставка за по-умерено сексуално поведение както при мъжете, така и при жените.
Както при по-консервативните, така и при традиционните протестанти, религиозното посвещение и редовното ходене на църква води до негативно отношение към развода и предбрачния секс.
Хора, които редовно посещават служби, са по-малко склонни да приемат извънбрачните сексуални взаимоотношения.
При младежи, които ходят по-често на служби, се наблюдава по-често по-умерено отношение към сексуалния живот и по-малък сексуален опит от връстниците им, които много по-рядко ходят на служби.
Щати с по-голяма посещаемост на църквите имат по-нисък процент бременност при момичета в тийнейджърска възраст.
Слабости в семейството
Майки, които за определен период не са посещавали редовно църковните служби, съобщават за по-лоши взаимоотношения със своето пораснало дете.
При мъже, които посещават служби поне веднъж седмично се наблюдава с над 50% по-малка склонност към насилие спрямо брачния партньор отколкото при връстниците им, които ходят на църква веднъж в годината и по-рядко.
Редовното посещение на служби значително намалява случаите на домашно насилие.
В сравнение с жени, които смятат себе си за „дълбоко религиозни”, онези, които не са толкова посветени на вярата, са много по-склонни да родят извънбрачно дете (при бели жени – те са три пъти по-склонни, при испаноговорящи – 2,5 пъти, а при чернокожи жени – два пъти по-склонни.)
Религиозно активните и консервативни мъже-протестанти са много по-малко склонни към домашно насилие. Вероятността за проява на домашно насилие е много ниска при двойки, в които и двамата споделят еднакви религиозни убеждения.
Развод
Жени, които са дълбоко посветени на вярата, е много по-малко вероятно да преживеят развод или раздяла от нетолкова посветените на вярата си връстнички.
Вероятността бракове, при които и двамата редовно ходят на църква, да завършат с развод е 2,4 пъти по-малка от браковете, в които никой от съпрузите на ходи на църква.
Хората, които напускат църквите, се развеждат 2,5 пъти по-често от онези, които продължават да ходят на служби.
За хора, които отдават голяма важност на религиозните си убеждения е с 22% по-малко вероятно да се разведат, от онези, които не ги считат за особено важни.
Вероятността за развод намалява, когато съпрузите споделят едни и същи религиозни убеждения. Такива двойки споделят, че преживяват по-голямо чувство на благополучие и удовлетворение в брачното си взаимоотношение.
За двойки, които споделят едни и същи религиозни убеждения, е много по-вероятно да се съберат отново след като са се разделили, от двойки, които не споделят такива убеждения.
Една трета от двойките, споделящи еднакви религиозни убеждения, се събират отново, докато това се случва само при една пета от вторите.
Деца, чиито родители са са развели, прекарват по-малко време в религиозни дейност през първите три години след развода.
Сексуалност
Национално проучване на здравето на юношите установило, че по-голямото посвещение на вярата намалява вероятността за започване на сексуален живот с 16% при момичетата и с 12% при момчетата.
Традиционните ценности и религиозни вярвания са сред най-често срещаните фактори, цитирани от тийнейджърите като причина да се въздържат от секс, последвани от страха от нежелана бременност, от болестите, предавани по полов път или от родителско наказание.
По-голямата степен на посвещение на религиозни практики е пряко свързана с по-ниски нива на сексуална активност в тийнейджърска възраст.
За хора с по-дълбоко посвещение на вярата, които редовно ходят на служби, е много по-малко вероятно да се въвлекат в предбрачен секс или извънбрачна връзка, както и да имат много сексуални партньори.
Образование
Вярващите ученици отделят повече време за домашната си работа и работят много по-усърдно в училище от невярващите си съученици.
Колкото по-често ходят на църква, толкова по-високи оценки получават учениците.
Учениците, които често ходят на слубжи са получили с 2,32 точки по-висок успех на тестовете по математика и четене от невярващите си съученици.
По-честото посещение на църква е свързано с по-ниско ниво на отпадане от училище и по-голяма привързаност към училището.
Честото посещение на църква е пряко свързано със стремежа към по-високо образование.
Над 75% от учениците, които израстват във вярата през колежанските си години, демострират академични постижения над средното ниво.
Ученици, които посещават църква всяка седмица по време на израстването, си прекарват повече години в обучение от връстниците си, които изощо не ходят на църква.
Колкото по-вярващи са родителите, толкова по-високи очаквания имат те за образованието на децата си, които ще споделят с тях.
Посещението на служби и религиозните дейности оказват положително влияние върху редовното посещение на училище, участие в трудови дейности и разпределението на времето у младите хора, което е свързано с по-малка вероятност те да участват в хулигански прояви.
Редовното посещение на служби води до петкратно намаляване на вероятността младежите да бягат от училище в сравнение с онези, които рядко или изобщо не ходят на църква.
Децата от детската градина и първи клас, чиито родители редовно ходят на църква, страдат много по-рядко от безпокойство, самота, ниско самочувствие и тъга.
В големите градове, където голям процент от население е вярващо, се славят с по-ниско ниво на убийствата от други големи градове.
Щати с по-хомогенно по отношение на религията население имат по-ниско ниво на убийствата и самоубийствата.
Важно общонационално проучване сред юношите сочи, че намалението на престъпността с 6% е било свързано с 1% увеличение на индекса, съчетаващ честотата на ходене на църква и важността, която те отдават на религията.
Всяко ново ниво на религиозно посвещение от страна на майката води до 9% намаление на непокорството у детето й. Младежите с най-малък риск от участие в престъпни деяния имат най-дълбоко религиозните майки и самите те ходят на църква.
Посещението на църква е пряко свързано с намалението на дребната и едрата престъпност и хулиганството до нива, които социалните програми никога не са постигали.
Наблюдава се 57% намаление на вероятността за въвличане в употреба на наркотици и 39% намаление на вероятността за участие в престъпления сред младите, чернокожи младежи, ако те редовно ходят на църква.
Обществени ползи
Деца, които посещават църковни служби поне веднъж седмично, имат по-големи перспективи за развитие от онези, които никога не са посещавали църква.
Пристрастявания
Силните семейства остават най-добрата защита срещу негативното влияние на порнографията, но тази защита става още по-ефективна, когато се съчетае с религиозно поклонение.
Религиозната дейност намалява консумацията на цигари сред възрастното население.
Съществува пряка връзка между участието в религиозни дейности и намаляване на вероятността за употреба на алкохол. Това е валидно дори и когато религията не забранява специфично алкохола.
Юноши, психиатрично болни пациенти и хора, възстановяващи се от пристрастяване към алкохол показват намаление на злоупотребата с алкохол, когато започнат по-често да участват в религиозни дейности.
По-високото ниво на посвещение на майките към религиозни дейности значително намалява степента на злоупотреба с алкохол сред юношите.
Участието в религиозни дейности е свързано с по-малка степен на злоупотреба с наркотични средства и намалява вероятността даден човек да развие дългосрочна зависимост от тях.
Колкото по-опасно е наркотичното средство, толкова повече религиозните практики възпират употребата му, като допълнително усилват позитивното, възпиращо влияние на силните семейни връзки, добрите постижения в училище и положителното влияние на съучениците.
Програмите за наркозависими имат по-голям шанс да помогнат на хората да останат трезви и да запазят работата си, когато се основават върху вярата.
Здраве и продължителност на живота
По-голямата продължителност на живота е пряко и последователно свързана с по-голямото участие в религиозни практики, независимо от пол, раса, образование и прекарани минали заболявания на участниците в изследването.
Хората, участващи в религиозни дейности, живеят средно със седем години повече от онези, които не правят това. Тази разлика в продължителността на живота е толкова голяма колкото между непушачите и хората, която пушат по кутия цигари на ден.
Съществува пряка зависимост между ежеседмичното ходене на служби и въздържанието от тютюнопушене и алкохол и редовното ходене на лекар.
Приносът на религията за по-голямата продължителност на живота е особено ясно изявен при афро-американците. Разликата в средната продължителност на живота между вярващите чернокожи и невярващите им събратя е цели 14 години.
След търсенето на потенциално влияещи променливи като раса, степента на смъртност в дадена възрастова група (например 59 години за мъжете и 71 години за жените) е намаляла с 28% и е спаднала до 46% с помощта на религиозните практики. Хората с по-голямо посвещение към вярата имат понижен риск от колит, различни видове рак и преждевременна смърт.
Най-значимият път, по който религиозните пректики допринасят за по-дълъг живот, е стил на живот, който намалява риска от смърт от инфекциозни болести и диабет като насърчава мрежа от подкрепа от страна на семейството и приятелите, която помага да се осигури редовна грижа за страдащия.
Юноши, чиито майки посещават църковни служби поне веднъж седмично демонстрират по-добро здраве, по-големи умения за разрешаване на конфликти и по-голямо удовлетворение от живота, без значение на расата, пола, доходите и семейната структура.
Доброто психическо здраве е много тясно свързано с участието в религиозни дейности.
Честото посещение на служби оказва огромен ефект върху здравето и не може да се сравни с посещението на други видове организирани дейности. Едно проучване посочва положителния ефект на религията върху сърдечно-съдовите заболявания.
Сред афро-американците (18-55 г), които посещават църковни служби повече от веднъж седмично, се наблюдава рязко понижаване на риска от смърт.
При мъжете и жените, посещаващи ежеседмично църковните служби се наблюдава най-ниската смъртност.
При младежи, които посещават служби всяка седмица и смятат религията за нещо важно, е по-малко вероятно да се наблюдава рисково поведение като шофиране в пияно състояние или возене в кола с пиян шофьор, насилие спрямо другите или каране без предпазен колан. Много по-малко вероятно е те да пропушат (тютюн или марихуана) или да започнат прекомерно да употребяват алкохол.
Младежи, които посещават служби всяка седмица и смятат религията за важно нещо, е много по-вероятно да се хранят здравословно, да спят достатъчно и редовно да спортуват.
Психологическо състояние
81% от 99-те разгледани проучвания са установили „наличието на положителна връзка между участието в религиозни дейности и по-голямото щастие, удовлетвореност от живота, по-високия морал, добро самочувствие и други измерения на благополучието.” Този анализ е включвал голямо разнообразие от раси, възрасти и деноминации.
По-голямото участие в религиозни дейности е свързано с чувството за повече надежда и усещане за цел в живота.
По-честото посещение на службите предопределя по-малко чувство на скръб и нещастие, дори когато то е характерно за съответните социално-демографски условия. Подобни открития са направени и за учениците в гимназиалния курс.
Афро-американци, които са по-посветени на вярата съобщават за по-голямо усещане за контрол от по-малко посветените на вярата си събратя. Това по-голямо усещане за контрол на свой ред било свързано с по-малко чувство на скръб и нещастие.
65% от обстоен литературен преглед довел до извода, че религиозното посвещение и практики водят до по-високо самочувствие, а над 80% от него показал, че религиозната практика е пряко свързана с повишена социална подкрепа.
Хората имат тенденцията да се справят с обстотятелствата с по-позитивна нагласа, когато приемат духовна помощ от други членове в църквата.
Религиозната практика е пряко свързана с намаляване на случаите на самоубийство, както показват 87% от изследванията, прегледани в мета-анализа от 2002 година. Точно обратното, липсата на религиозна принадлежност е пряко свързана с повишен риск от самоубийство.
Хората, посещаващи църква имат по-ниско ниво на депресия от онези, които не са се присъединили към дадена религиозна общност и се молят сами вкъщи.
Младежи, които често посещават църковни служби и имат високо ниво на духовна подкрепа от останалите членове на общността имат най-ниските нива на депресия.
Според преглед на над 100 проучвания, хора, които често вземат участие в религиозни дейности и високо ценят вярата си, са с понижен риск от депресия.
Принадлежността към религиозна общност и редовното посещение на служби са сред най-честите причини, които хората дават, за да обяснят защо са щастливи.
Хората, които редовно ходят на служби са по-щастливи и имат по-ниско ниво на психологически стрес.
Децата на вярващи родители демонстрират повече самоконтрол.
Даване
Вярващите хора са с 15% по-склонни да проявят загриженост за онеправданите в сравнение с невярващите си връстници. Тази разлика се намалява само с 2%, когато се вземе предвид влиянието на образованието, доходите, семейното положение, пола, расата и възрастта.
Религията оказва положително влияние върху проявата на състрадание, независимо от политическите убеждения.
Вярващите хора са с 40% по-склонни да дават за благотворителност от невярвящите. Сред онези, които изпитват състрадание към онеправданите, хората с религиозни убеждения са с 23% по-склонни да дават за благотворителност поне веднъж годишно и с 32% по-склонни да даряват ежемесечно отколкото невярващите.
Хората с религиозни убеждения са с 30% по-склонни да дават на организации, които помагат на бедните, в сравнение със светските хора.
Вярващите хора са с 34% по-склонни да положат доброволен труд поне веднъж годишно, а 22% да правят това ежемесечно.
