сряда, 26 септември 2012 г.

Защо е важно да насърчим децата си да пеят

Beti

Преди няколко месеца със съпругата ми изпратихме моите момичета на прослушване, за да проверят колко вярно пеят, като за известно време и двете имаха възможността да изпълнят известна детска песен пред публика. Музикалната педагожка ги похвали за това, че уцелват тоновете, но едва ли знаеше, че с тях пеем когато и където имаме възможност - в къщи, в колата или сред природата. За съжаление много от нас си спомнят скучните уроци по музика в училище и забравяме ползите, които пеенето носи. Тези ползи далеч не са свързани само със забавлението. Ако си родител, моето искрено желание е да те насърча да отделиш време и да помислиш по какъв начин можеш да стимулираш музикалните умения у децата си. Не харесвам Платон, но ми харесва какво той казва за музиката: "Музиката е най-подходящият инструмент за образование"!

 

Защо е толкова важно да насърчим децата си да пеят?

 

1. Пеенето помага на децата ни да изразяват емоциите си по адекватен начин. Във време на заобикаляща ни емоционална сдържаност и студенина, те усвояват умението да изразят онова, което чувстват, с подходяща песен. Всеки може да сподели как жизнерадостно парче или пък балада задвижват настроенията ни и ни карат да се радваме или дори да плачем. Душата ни буквално "диша" чрез музиката;

 

2. Пеенето ще помогне на децата да развият важни качества като дисциплина, постоянство и дори физическите им способности. Развитието на фините мускули на гласните струни - тези два вълшебни инструмента, намиращи се в гърлото ни, отнемат немалко усилия и посвещение. Използването на подходящи упражнения, регулярните репетиции, инвестирането на време, се отразява

т върху цялостното развитие на децата и способността им на самодисциплина. Едно малко дете, което пее "Тръгнал кос", развива добра мускулна координация и контрол върху цялото тяло. Различните видове ритми, биенето на барабани и т.н. стимулират цялостната физическа дейност и развитието както на фината, така и на цялостната мускулатура, насърчавайки скачането, танцуването и пляскането с ръце. 

 

3. Музиката подготвя умовете на децата за по-нататъшно учене. Едно от последните проучвания на Калифорнийския университет доказа, че второкласници, които ходят на уроци по пеене, демострират с 27% по-високи академични резултати в сравнение с връстниците си, които не посещават подобни уроци. Колкото повече от музиката преживяват децата, толкова повече и функциите на техния мозък се развиват.

 

4. Чрез музиката децата много по-лесно могат да се свържат с приятели и да се научат на тимова работа. Чрез пеене в хор или заедно с други, децата могат да се убедят, че тяхното лично поведение засяга и поведението на цялата група. Те се научават да кооперират с другите и имат възможността да развиват по-близки взаимоотношения.

 

5. Пеенето е умение, което трае през целия живот. Нещо повече - то не изисква средства. Ти можеш да пееш навсякъде и когато си поискаш!

 

"Нямам търпение пак да пеем, тате" - каза ми снощи Елизабет. Това не е отношение, което идва по рождение - това отношение може и трябва да се формира от родителите.

 

 

 

вторник, 11 септември 2012 г.

Как да направим света наистина безопасен за децата*

Closingallan
от доктор Алън С. Карлсън, публикавана с разрешение

 

* Адаптация на речта пред Световния форум за семейна политика, провел се от 16-18 юли 2001г. в Прово, щата Юта, произнесена в присъствието на посланици и правителствени делегации от 52 страни.

 

Конвенцията на ООН за правата на детето, приета като международен договор през 1989 г., е била ратифицирана от повечето нации по света. Съединените щати е изключение, което си струва да споменем. Според обяснението в уебсайта на УНИЦЕФ, тази конвенция „формулира основните човешки права, които имат децата навсякъде...: правото на съществуване; правото да развият пълния си потенциал; правото на защита от вредни влияния, насилие и експлоатация и правото на пълноправно участие в семейния, културния и социалния живот....Конвенцията защитава правата на децата, постановяйки стандарти в здравеопазването, образованието, правните, гражданските и социалните услуги."

Архитектите на тази Конвенция се надявали да защитят децата от експлоатация във въоръжените конфликти, от злоупотребата с детски труд и от сексуална експлоатация. Все достойни цели. Те също искали да намалят неравенството в обществата, довело до големите различия между здравните системи в градските и селските райони. Цел също достойна за уважение.

И все пак, видни правни специалисти отправиха сериозни упреци към Конвенцията. Някои от тези критици посочиха места като член 13, който по всичко личи, че подронва способността на родителите да защитят децата си от вредните външни влияния. Други смятат, че самият език, на който е написана Конвенцията, застрашава културното разнообразие и религиозните свободи. Други пък са обезпокоени относно самото естество на думата „права”, когато става дума за деца, като виждат в това съвсем явно предоставяне на изключителни права на правителството върху младите хора, права, които надвишават правата на родителите и близките им роднини.

Моята цел в момента не е да преценявам тези аргументи. Вместо това бих искал да отделя няколко минути и в качеството си на американски фирмен консултант да поразсъждавам, излизайки извън установеното и общоприетото относно това, от което децата наистина имат нужда.

Ето от къде произхожда основният ми проблем. Когато чета Конвенцията за правата на детето я намирам недостатъчна: не толкова погрешна, колкото не достатъчно добре фокусирана. Тя съдържа много добри чувства и достойни за уважение идеи, но пропуска големи истини относно децата и техните нужди. Според мен твърде често Конвенцията набляга на проблеми, касаещи възрастните и използва техния език относно уникалните обстоятелства, характерни за децата.

Нека си представим нещо заедно. Ще приема, че световните нации са ме помолили да напиша проект за нова и по-подходяща „Харта за правата на децата”. Ще я наречем „От какво се нуждаят децата в действителност” и тя ще отразява най-новото и най-убедителното изследване по този въпрос. След много разсъждения съм формулирал 10 точки и сега ще ги обявя пред вас. Те са следните:

 

Точка 1: Всяко дете има право на майка

Дори и най-добрите аргументи в продкрепа на възгледа за незначителните разлики между половете не могат да устоят, защото съвременната наука продължава да потвърждава онова, което диктува и здравият разум: мъжете и жените доста се различават помежду си, когато става дума за човешкото възпроизводство. Единствено жените притежават дарбата да износват заченатото дете до раждането му. Само те могат да развият уникалната хормонална връзка майка-дете посредство удивителния орган, наречен плацента. Нещо повече, само жените могат да осигурят потока от правилната храна, необходима на бебето, а именно – майчиното мляко. По време на растежа на децата майките играят уникална роля за нормалното психическо развитие на момчетата и момичетата. Едно проучване, публикувано в списанието „Генетична психология” обяснява, че споменът за майка, която е на разположение и е отдадена на грижата за детето, е предпоставка за по-малко чувство на самотност, депресия, безпокойство, за по-високо самочувствие и издържливост при справянето с житейските обстоятелства.” 1 В наши дни майките играят решаваща роля за онова, което икономистите наричат сформиране на дългосрочен човешки капитал.

 

И все пак на моменти изглежда сякаш съвременното общество крои планове срещу майчинството. През последните 100 години ролята на майката е била чувствително обезценена в западния свят, превръщайки се от най-висшето призвание във вид хоби или разсейване от същинските неща. Причината затова отчасти е ограниченият възглед на съвременния бизнес по въпроса. В коментар по повод притока на жени на трудовия пазар през последните години, приятелски настроеното към бизнеса британското издание „Еконъмист”, известно още със своята прямота, пише следното: „Жените се доказват като дар божий за много работодатели. Обикновено по-евтино е да наемеш жена, отколкото мъж, жените са по-подготвени да проявят гъвкавост и по-рядко недоволстват, ако условията на работа не са добри...Работодателите ги харесват, защото те...получават по-ниско заплащане и защото могат да изискват повече от тях, при почасова работа.” Тази форма на експлоатация може да не е добра за жените, но тя със сигурност е изключително неблагоприятна за децата – родени, все още неродени или планирани.

За да защитят правото на детето да има майка, правителствата трябва да предприемат разумни мерки, с които да третират майчинството като най-важното призвание (професия) и да се погрижат връзката майка-дете да се придобие по-висок приоритет от краткосрочните финансови нужди.

 

Точка 2: Всяко дете има право на баща

В подкрепа на това също има натрупани доста доказателства: бащите не са някакъв придатък към домакинството; те са нужни за нормалния растеж на децата. Сравнително наскоро бяха публикувани книгите на Дейвид Блейкънхорн, Дейвид Попеноу и Барбара Дефо Уайтхед, които обобщават огромното количество изследвания по този въпрос. Към тях мога да причисля и статията на тема демография, плод на труда на учени от университетите в Северна Каролина и Пенсилвания. Те пишат следното: „Бащите са важни. Участието на бащата в живота на детето оказва значимо влияние върху три неща: икономически и образователни постижения и избягване на престъпно поведение. Бащи, които са едновременно емоционално близки с децата си и прекарват време с тях, играят основна роля в тяхното съзряване. Юноши, които играждат все по-близки взаимоотношения с бащите си, са защитени от проявата на престъпно поведение и от психологически проблеми.”2

Тук отново ще посоча, че съвременният начин на живот не подкрепя особено и бащинството. Много правителствени социални програми насърчават семействата без бащи, насърчавайки финансово раждането на деца без брак. Но дори когато бащите са сключили брак, служебните ангажименти им пречат да бъдат на разположение на децата си както във физическо, така и в психическо отношение. Популярните западни медии често пъти представят бащите в семейството като глупаци.

За да защити правото на детето да има баща, всяко правителство трябва да предприеме разумни стъпки, за да защити и издигне семейство, водено от баща.

 

Точка 3: Всяко дете има право на дом, изграден върху брак

Изследванията върху децата и семействата, проведени през последните две десетилетия, водят до едно изумително заключение: когато децата живеят с двамата си биологични родители, свързани в законен брак, те са по-здрави, по-щастливи, с по-добро поведение и по-отговорни, по-успешни в училището и в живота и по-рядко се въвличат в безразборни сексуални връзки, престъпно поведение и злоупотреба с алкохол и наркотици. Всяко отклонение от този модел, било то съжителство без брак, легална раздяла, развод, самотно родителство и дори повторен брак – биха довели до по-негативни резултати за децата. Дори първите бракове да са били проблемни (като изключим случаите на физическо насилие между съпрузите), те са по-добра среда за децата от останалите възможности. 


Добрият дом за децата е също така място, където се извършват много дейности, при което подрастващите са не само център на ежедневните събития, а също и участници в домакинската работа. Добрият дом взема насериозно образованието и възпитанието като родителите са първите образователи на децата си, започвайки с възпитаването на моралните ценности. Добрият дом защитава своята автономност и власт, което също оказва положително влияние върху децата.

Именно брачният съюз между мъжа и жената довежда до тези резултати. Всеки партньор донася в брачната връзка дарове, които се допълват един друг. Новите изследвания показват как става това. Например, едно необичайно изследване, описано в списание „Криминология”, установило, че близките връзки между съпругите в квартала, като вземане назаем на продути и инструменти или обяд в съседската къща оказало огромен ефект върху намаляването на престъпността и насилието в квартала. И все пак този резултат не дошъл чрез връзките между съпрузите в квартала. Обаче наличието на мъже, които са глави на смейства в същите тези квартали, намалило извънбрачните раждания сред местните тийнеджърки. Според изследователите младите мъже в квартала гледали на дом със самотна майка и дъщеря-тийнейджърка като на „незащитено гнездо” поради липсата на „мъжката фигура, която момчетата са възпитани да уважават и да ги държи в правия път.”3

Поуката тук е, че съпругът и съпругата се допълват взаимно; всеки брачен партньор носи уникални таланти в дома, за да може комбинацията от тях да надвиши многократно онова, което те имат като отделни личности.

За да защитят правото на детето да има дом, отговорните правителства трябва да използват разумни мерки, за да насърчат законния брак, да намалят разводите и да признаят предимствата на съществуването и автономията на семейството. 

 

Точка 4: Всяко дете има право на братя и сестри

Съвременната тенденция към семейства с едно дете е особено силно изразена в развитите страни. Например, ако настоящите тенденции в Европа продължат и през следващите 50 години, до 2050 година болшинството европейци няма да имат братя и сестри, лели и чичовци, нито братовчеди. Може да се посочи цял набор от причини за намалената раждаемост, сред които поставянето на работата пред семейството и децата и тежкото данъчно бреме, налагано върху домакинствата.


Тенденцията към семейство с едно дете предвещава огромни проблеми и самота. Дълго време взаимоотношенията между братята и сестрите са били считани за изключително важни за оформянето на характера на детето, за изграждането на морални ценности и за психичното му здраве. И обратното, деца, отраснали без братя и сестри, често се превръщат във враждебни личности с антисоциално поведение. В международното списание „Училище по психология” изследователите сочат, че в Китай например, където правителството налага модела на семейство с едно дете от 1977 година насам, дете израстнало без братя и сестри е по-склонно да смущава учебния процес от дете, отгледано заедно с братя и сестри. В сравнение с последните „при единствените деца се наблюдават значително повече проблеми в поведението, особено в способността да усвояват материала; проява  на импулсивност, хиперактивност и тревожност.” 4

Дори на по-късен етап от живота, връзките с братята и сестрите остават все така силни, тъй като това е най-дълготрайното кръвно взаимоотношение, което хората имат в живота си, по-продължително от това с родителите, децата или брачния партньор.

Понякога, разбира се, по медицински причини родителите не могат да имат второ дете. Но основната причина си остава съзнателното решението да нямат такова като по този начин  налагат изключително голямо ограничение върху единственото дете. Подобни действия съзнателно намаляват перспективите за психологическото развитие на единствените деца.

За да защитят правото на детето да има братя и сестри, правителствата трябва да насърчават раждането на много деца в семейството чрез всички възможни и разумни средства.

 

Точка 5: Всяко дете има право на предшественици

Децата постигат емоционална завършеност и вътрешна сигурност, ако видят себе си като част от голямо семейство, свързващо предшествениците им, настоящото им семейство и бъдещите им наследници. Именно това е, което осмисля смъртта, страданието и саможертвата, които на свой ред придават цел и смисъл на живота. Истина е, че децата са жадни да слушат семейни истории. Авторите на изследване, публикувано в списанието „Брак и семейство”, открили, че „младото поколение разказва не по-малко семейни истории от по-старото поколение.”5


Въпреки това твърде често съвременната шумна пропаганда в медиите втълпява у младите хора идеята, че техните предшественици са били невежи, тесногръди и зли. Както е казал някога корифеят на реториката Ричард Уивър „онези, които не се интересуват от предшествениците си, по същото правило няма да се интересуват и от наследниците си.” Това не само обезценява живота на децата, но и глобалната общност като цяло.

За да защитят правото на детето да има предшественици, правителствата трябва направят всичко възможно училищата и всички останали институции да почитат битките и положителния принос, на предходните поколения.

 

Точка 6: Всяко дете има право на наследници (потомство)

Съвременните митове, пропагандирани от движението за контрол на населението, представляват рационална адаптация на размера на семейството, за да пасне на модерните условия. Макар тази промяна да е започнала на запад, поради своята популярност, тя набира скорост и в развиващите се страни.


Най-новите изследвания сочат, че този мит е фалшив. Едно внимателно проучване на историята на намаляването на плодовитостта, публикувано в „Преглед на населението и развитието”, сочи, че ключова роля за това са изиграли нео-малтусианските (Томас Малтус – английски икономист и социолог, живял през 18ти век. Според неговата теория, ако увеличаването на населението не се контролира, ще се стигне до демографска криза, тъй като то се увеличава по геометрична прогресия, а средствата за изхранването му – по аритметична – бел. прев..) „идеи, идеологии и организирана помощ” или пропаганда, а не трайното обръщенство. Целта на тези пропагандатори била да атакуват големите семейства. Според автора те постигнали ключов триумф чрез „изтръгването на сферата на сексуалността от ръцете на религията”, принуждавайки по този начин хората „да пренебрегват религиозните си възгледи”. После тези идеологии се разпространили в страните от Третия свят чрез колониалните администрации, използващи „евгенични” аргументи за контрол на местното население, а по-късно чрез частни организации като Съвета за населението и фондацията „Форд”.  

Време е заради децата ни да сложим край на тази война срещу човешката плодовитост. В зората на 21ви век става ясно, че не свръхнаселеността, а обезлюдяването е проблемът, с който светът ще се сблъска в бъдеще. Най-достоверните доказателства показват, че нарастването на населението в действителност стимулира икономическия растеж, както общия, така и на глава от населението.

Естествено за всеки човек е да иска да създаде потомство, за да продължи да живее в бъдещето чрез него. Това е съдбата на всяко дете. Пропагандата срещу изграждането на семейства е директна атака срещу тази съдба.

За да защитят правото на детето да има наследници, правителствата трябва предприемат правилните действия, за да утвърдят ценноста на плодовитостта в брака и да подкрепят и защитят големите семейства.

 

Точка 7: Всяко дете има право на религиозна вяра

Вярващите семейства защитават по-добре физически и психически своите деца в сравнение с онези, които отричат вярата. Това откритие е в директна опозиция с модернистичните пристрастия, които смятат, че религията се основава на невежество и ограничаване. Например, едно проуване на стила на родителство, публикувано в американското списание „Социологически преглед”, установило, че „макар консервативните родители-протестанти наистина по-често да прибягват към напляскване от невярващите, истина е също, че те много по-често практикуват топли взаимоотношения с децата си, в които ги насърчават да изразяват емоциите си.” 7 

 

Силната вяра също така защитава младите от разрушително поведение като преждевременен сексуален живот. Списанието за брак и семейство съобщава, че макар процентът на девствените момичета в Америка да е намалял от 51 през 1982 г. на 42 през 1988 г., процентът на девствените момичета в семействата на протестантите-фундаменталисти се е увеличил от 45 на 61 за същите 6 години. Авторите отдават заслугата за това отчасти на влиянието на „службите в църквата и на неделното училище.”8

Накратко, децата се развиват най-добре в семейства, признаващи божествената власт и стремящи се да прилагат вярата в ежедневния си живот.

За да защитят правото на детето на религиозна вяра, правителствата трябва да уважават правото на семействата свободно да изповядват религията си.

 

Точка 8: Всяко дете има право да живее в здравословна общност

Няма добър дом, който да може да устои сам. Членовете на разширеното семейство – баби и дядовци, лели и чичовци, братовчедите също се интересуват и помагат в защитата и отглеждането на децата. По малко по-различен начин добрите съседи също създават средата, която осигурява защита за децата. Добре е вярващи хора да живеят в съседство едни с други. Има доказателства, че това се отразява добре на всички деца.

Неотдавна в списание „Социална икономика” беше публикувана статия, изследваща ролята на религиозността сред съседите за изграждане на здравословна общност. Изследователите установили, че дори и в светски общества като съвременна Швеция, религията не е изгубила от важността си. И по-конкретно: „колкото по-висок е процентът на вярващите в даден шведски град, толкова по-нисък е процентът на разводите, абортите,...и извъбрачно родените деца.” Оказва се, че дори невярващите, живеещи сред сравнително голям брой вярващи, са по-благосклонни към децата: те също са по-малко склонни да се разведат, да направят аборт или да родят дете, без да се сключили брак.9   

За да защитят правото на детето да живее в здравословна общност, правителствата трябва да не се намесват без причина в спонтанния растеж на кварталите и градовете.

 

Точка 9: Всяко дете има право на невинност

Думата невинност в случая е употребена в смисъла на възможността да имат истинско детство, да получат шанса да съзреят във физическо, емоционално и морално отношение.

Много външни сили заплашват детството: войни;  работодатели, алчни за детски труд; съвременните медии; образование, пропито от идеологии. Противно на всичко това изследването показва един неизменен защитник на детската невинност: живот в здраво семейство, състоящо се от двама биологични родители.

Например, нови статии в списанията „Детско развитие” и  „Личност и социална психология” сочат същите изумителни резултати: „момичетата, които живеят със самотни майки имат тенденция да реживяват по-ранен пубертет.” Това преждевременно начало на сексуалната зрялост се получава, защото ”момичетата от семейства без бащи е по-вероятно да бъдат изложени на феромоните на вторите си бащи или други мъжки фигури, с които нямат родствена връзка”, което акселерира физическото им развитие. Ранният пубертет е тревожно явление, защото е свързан с лошо здраве, емоционални проблеми като депресия и тревожност, проблемно поведение като употреба на алкохол, и безразборни сексуални връзки.10

Здравите семейства също така са по-способни да контролират намесата от страна на медиите – като се започне от телевизията и се стигне до интернет – в живота на децата им.

За да защитят правото на детето на невиност, правителствата трябва да почитат и защитават институцията на брака и да уважават родителския контрол на влиянията на медиите върху децата им.

 

Точка 10: Всяко дете има право на традиция

Децата се раждат в семейства – нуклеарни и разширени; те също така се раждат в села или квартали, които помагат и подкрепят семействата; те се раждат в традиции или култури, които дават дълбочина на живота им. Г.К. Честъртън нарича традицията „демокрацията на мъртвите”, при която живите, признават житейските уроци, понякога получени с цената на много трудности и саможертви от хората, живели преди тях. Почитта към традициите не изисква сляпо покорство на миналото, но го защитава от онези, които призовават към промяна днес. Децата намират защита и смисъл под покривалото на традицията, което им дава емоционална стабилност и средства да оцелеят дори във времена на тирания.

Полското издание „”Социологически преглед наскоро публикува статия за събитията в Узбекистан по време на съветското комунистическо управление. Авторът пише следното: 

Само традиционните взаимоотношения дадоха на хората способност да оцелеят особено по време на трудните условия през периода на управлението на Съветите. Макар съветизацията на обществото в Централна Азия да подкопа религиозните и културните основи на семейството, основите му черти бяха съхранени.

В много слуаи задачата за това съхранение се падала на жените. Авторът продължава: „Познавам семейства, в които бащата е бил учител по физика и атеист, докато жената е била вярваща и се е молела по пет пъти на ден и спазвала рамада, като по този начин е измолвала изкупление и за греховете на съпруга си.” Когато комунизмът падна и Узбекистан възстанови независимостта си, тези традии все още бяха там, за да може децата и родителите заедно да изградят повторно нацията.11

За да защитят правото на детето на традиция, правителствата трябва уважават наследствените вярвания и обичаи на народите като част от техните неофициални социални конституции.

И така, призовавам нациите на света да осигурят на всяко дете право на майка, баща, дом, изграден върху брак, братя и сестри, предшественици, потомство, религиозна вяра, здравословна общност, невинност и традиция. Научните доказателства са изумителни: това са качествата, които дават най-голяма сигурност, здраве, щастие, емоционална стабилност, духовно удовлетворение, материално благополучие и вътрешен мир. Това са нещата, от които децата наистина имат нужда.

 

Библиография

1 Mohammedreza Hojat, "Satisfaction With Early Relationships with Parents and Psychological Attributes in Adulthood," The Journal of Genetic Psychology 159 (1998): 203-220.

2 Kathleen Mullan Harris, Frank F. Furstenberg, Jr., and Jeremy K. Marmer, "Paternal Involvement with Adolescents in Intact Families: The Influence of Fathers Over the Life Course," Demography 35 (May 1998): 201-216.

3 Pamela Wilcox Rountree and Barbara D. Warner, "Social Ties and Crime: Is the Relationship Gendered?" Criminology 37 (1999): 789-810.

4 Fang-Fang Wang, Thomas Oakland, and DeHua Liu, "Behavior Problems Exhibited by Chinese Children from Single- and Multiple-Child Families," School Psychology International 13 (1992): 313-321.

5 Peter Martin, Gunhild O. Hagestad, and Patricia Diedrick, "Family Stories: Events (temporarily) Remembered," Journal of Marriage and the Family 50 (1988): 533-541.

6 John C. Caldwell, "The Global Fertility Transition: The Need for a Unifying Theory," Population and Development Review 23 (Dec. 1997): 803-812.

7 W. Bradford Wilcox, "Conservative Protestant Childrearing: Authoritarian or Authoritative?" American Sociological Review 63 (1998): 796-809.

8 Karin L. Brewster, et.al., "The Changing Impact of Religion on the Sexual and Contraceptive Behavior of Adolescent Women in the United States," Journal of Marriage and the Family 60 (1998): 493-503.

9 Niclas Berggren, "Rhetoric or Reality? An Economic Analysis of the Effects of Religion in Sweden," Journal of Socio-Economics 26 (1997): 571-596.

10 Bruce J. Ellis and Judy Garber, "Psychosocial Antecedents of Variation in Girls’ Pubertal Timing: Maternal Depression, Stepfather Presence, and Family Stress," Child Development 71 (2000): 485-501; and Bruce J. Ellis, et.al., "Quality of Early Family Relationships and Individual Differences in the Timing of Pubertal Maturation in Girls: A Longitudinal Test of an Evolutionary Model," Journal of Personality and Social Psychology 77 (1999): 387-401.

11 Marfua Toktakhodjaeva, "Society and Family in Uzbekistan," Polish Sociological Review 2 (1997): 149-165.