понеделник, 17 декември 2012 г.

В защита на семейната среда

Screen_shot_2012-12-17_at_18
Изказване на Стоян Георгиев, председател на “Асоциация общество и ценности” по време на кръглата маса в Народното събрание на 12.12.2012 г.

 

Дами и господа,

През последните месеци станахме свидетели на истинско потъпкване на родителски права от страна на законодателни инициативи, като проекта на Закон за детето по-рано през тази година и последния проект на Закон за образованието, който вместо да върви в посока демократизация на учебния процес, затяга още повече обръча около българските родители и водещата им роля в процеса на вземане на решения по отношение отглеждането, възпитанието и образованието на собствените им деца.

Авторите на проекта стигнаха до една очевидна крайност, граничеща с престъпление, в чл. 344, 346, 347 да се наказват с глоби родителите, които избират да се грижат за децата си извън държавната система и рамките на институционалната грижа в предучилищна възраст. Естествената семейна среда, която за векове се е доказала най-добра за благосъстоянието на детето, вече не е от значение за тези хора.

Нещо повече, в предаване по Нова телевизия от 22.11.2012 г. заместник-министърът Милена Дамянова си позволи да заяви следното: "Няма как едно дете, стоейки вкъщи, да придобие умения и навици да живее с околните, да работи в екип, да развива критическо мислене, няма как да се социализира." Това скандално и дискриминационно към българските семейства изказване е в пълен противовес на естествените функции на семейството, което без сянка на съмнение осигурява физически, емоционални, и дори академични ползи за децата. 

Тази сутрин бих желал да предоставя на уважаемата аудитория няколко фундаментални аргумента, които ясно доказват, че не детската градина или дори училището, са естествената среда на децата, (както ни уверява госпожа Дамянова), а тяхното собствено семейство и родители. Заедно с това искам да предложа и редица авторитетни изследвания, които недвусмислено ни водят към заключението, че институционалната грижа не е най-доброто решение за децата.  

А. Естественият аргумент

Като естествени биологични настойници на децата, техните родители подсъзнателно знаят кое е най-добро за тях. Те носят най-големите права и най-големите отговорности по отглеждането на своите деца. Ето защо, във всяко свободно общество правото да отглеждаш, възпитаваш и образоваш децата си според собствените си убеждения и философия като родител, е основно човешко право. Изборът дори не засяга само възрастта - правото ни като родители да вземаме решения относно най-доброто за децата си е толкова фундаментално, толкова естествено, че дори не се нуждае от доказване. 

Б. Юридическият аргумент

Според почти всички международни документи, засягащи човешките права и дори Конституцията на РБ, родителите имат водещия глас при вземане на решение, а не държавата.  Ето защо международното право много внимателно е дало на родителите приоритетното място при вземане на решения както за отглеждането и възпитанието на децата, така и за тяхното образование. Точно обратното се случва с проекта за Закон за образованието - възможността на родителя да избира е грубо отнета с членове 344, ал 1, чл. 346 и 347, които буквално премахват на родителя всяко право да отглежда възпитава и образова децата си и го прехвърлят на държавата. 

Ползите за цялостното състояние на обществото в резултат от зачитането на това фундаментално родителско право е разпознато след последствията от ужасните социални експерименти на нацизма и комунизма, в резултат на което световната общественост го описва и дефинира много ясно в следните международни документи: 

- член 26, точка 3 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. твърди, че "родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца", издига и поставя преимуществено правото на родителите и семейството над това на държавата; 

- член 13.3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права гласи следното: „Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите […] да избират за своите деца училища извън тези, създадени от официалните власти, но които са съобразени с минимума образователни изисквания, установени или одобрени от държавата, и да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения“;

- член 18, параграф 4 от Международния пакт за гражданските и политическите права гарантира, че „Държавите-страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения“, както и че в член 4, параграф 2, същият Пакт определя тези права като неотменими; 

- член 5 от Конвенцията на ООН за правата на детето изисква държавите - страни по Конвенцията да „зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите ... да осигуряват по начин,  съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата,  признати в тази Конвенция“, включвайки правото на образование; 

- член 14.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира, че „правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения, се зачитат съгласно националните закони, които уреждат тяхното упражняване”.

Международното право е категорично, че държавните институции нямат правото да изместват родителите в процеса на вземане на решения при образование за децата им и буквално осъждат действия от страна на държавите, които ги пренебрегват. 

В. Психологическият аргумент

Един от най-стойностните анализи, посветени на институционалната грижа в предучилищна възраст е книгата на семейния изследовател Брайън Робъртсън, който след целенасочени наблюдения коментира в своята книга "Измамата за детските градини" (Оригинално заглавие  Day Care Deception - Encounter Books, 2003), че детските градини по-скоро вредят на децата, отколкото да ги подготвят за живота. 

Друг известен критик на детските градини през 70-те години на 20-ти век е известният педиатър д-р Бенджамин Спок, чиито книги са повлияли върху живота на милиони родители по целия свят, който правеше всичко възможно да убеди майките колко решаваща е тяхната роля върху малките деца. Той пише: "Детската градина нe е добра за децата - там грижата и вниманието са недостатъчни за тях." Той казваше също, че: "...в крайна сметка малко пари в повече... не са чак толкова важни."

През последните години академичната общност започна да провежда целенасочени анализи на институционалната грижа в предучилищна възраст. Ето някои от тях:

1. Изследване за децата до 4 и половина години на Американския институт за детско здраве и човешко развитие 

Това е най-масивното дългосрочно изследване по отношение на детското развитие, направено до този момент - децата, участвали в изследването, са наблюдавани от момента на раждането и обхващат различни етнически и икономически произходи. Основният фокус на изследването е грижата за децата в най-различни нейни аспекти, между които времето, което децата прекарват в детски градини, видът и качеството на детската грижа и др. Отчетени са също и някои важни фактори като поведението на децата и качеството на връзката майка-дете. 

Ето кои са малките детайли от изследването, направили впечатление на медиите и учените:

- Количеството време, прекарано в детсите ясли, не е свързано с детските когнитивни или езикови умения;

- Децата, прекарали повече време в яслите, са по-малко кооперативни, по-непокорни и по-агресивни в сравнение с децата, отгледани от майките си (това не се отнася за наблюдаваните 3 годишни деца);

- Децата, които прекарват над 30 часа седмично в детските ясли по време на първите си четири и половина години, са по склонни да имат поведенчески проблеми;

- Майките на децата от детските ясли показаха по-ниско ниво на чувствителност към децата си през първите 3 години в сравнение с майките, които се грижат сами за децата си.

- Децата от детските ясли са по-склонни към физически проблеми, като ушни инфекции и стомашни проблеми.

2. Изследване за нивото на кортизола при децата на Университета за детско развитие в Минесота. 

Изследователите, извършили това наблюдение, са установили, че при децата от детските ясли нивата на кортизола (хормон, който се свързва със стреса) се покачва по време на следобедните часове в яслата, но спада веднага, щом децата се приберат вкъщи. Институтът за детско развитие в Минесота е направил същите констатации и по-рано за три и четири-годишните деца. Нивата на кортизола в слюнката се покачвали най-много при онези деца, които са били определяни от възпитателите като "срамежливи". Д-р Меган Ганер също така твърди, че тези деца преживяват вътрешна борба в групова среда и намират подобни ситуации за стресиращи. Д-р Ганер смята, че нивата на кортизола все пак не са прекалено високи, за да предизвикат психична травма, но са ДОСТАТЪЧНО ВИСОКИ, за да предизвикат загриженост. 

 3. Други изследвания отчитат следното:  

- Шварц и колеги преди повече от 35 години откриват, че децата, оглеждани в забавачки са „физически и вербално по-агресивни от своите връстници, отглеждани вкъщи”. При тях се наблюдават и повече случаи на проблематично поведение, вариращи от разстройване и чувство на отвхърляне, до предизвиквателно поведение и разхвърляност (Moore, 1964 cited in Belsky & Steinberg, 1978);

- Децата показват по-проблематично поведение при по-ранна възраст на започване или при по-дълго време прекарано в забавачка, без значение от техния социално-икономически статус, ниво на стрес в семейството или пол на детето. (Child care history and kindergarten adjustment" Bates, J. E. Marvinney, D., Kelly, T., Dodge, K. A.; Bennett, D. S.; and Pettit, G.S. Developmental Psychology Vol. 30, Number . , 1994. Page(s) 690-700);

- В рискови семейства, подобни резултати на стрес и отчужденост се отчитат не само в поведението на децата, но и в това на майките (Egeland, B. & Hiester, M. (1995). The long-term consequences of day-care and mother-infant attachment. Child Development, 66, 474-485).

Г. Академичният аргумент

Напоследък в публичното пространство често се хвалим с факта, че в проучването PIRLS, засягащо преди всичко ранното обучение, България се намира на челните места. Педагозите често демагогстват с това, че резултатите са налице, понеже детето посещава предучилищна група. Смятам, че в академично отношение е важно какво се случва с децата в дългосрочен план, а не само за началния етап от тяхното образование. Така например в резултатите за 8-9 клас на проучването PISA, резултатите на нашите деца са плачевни. Добрият начален старт не гарантира успешен финал. Нещо повече - авторитетното проучване на АИДЗЧ недвусмислено показва, че децата, които са отглеждани от родителите си се развиват по-добре социално, физически, психологично и академично (NICHD Early Child Care Research Network. 2004 "Type of child care and children's development at 54 months" Early Childhood Research Quarterly Vol. 19, Number 2. , 2004. Page(s) 203-230. Data on 1,000 children who received nonmaternal care, studied from birth to 54 months.

Д. Историческият аргумент

Заведенията за ранна детска грижа не съществуват от дълго време - те са прецедент в историята, появили се в резултат основно на идеите на педагози като Фрьобел и Мария Монтесори. До Октомврийската революция в Русия и влиянието на феминизма през 60-те години на 20-ти век в западните страни, детските градини са били твърде инцидентно явление, характерно предимно за селските области и малките градове. Никога идеята обаче не е била да се задължават родителите да ги посещават, тъй като влиянието на семейната среда е било безспорен факт.

За съжаление на световната сцена се появяват социалистическите утопии, които променят тази реалност:

Филип Буонароти и Бабьоф в Програмата на "Тайната директория за обществено спасение" от 1796 г. заявяват: „В обществената структура, измислена от комитета, отечеството поема контрол над индивидуалния човек от неговото раждане до смъртта му.” А относно детето тази програма казва това: „Защитете го от опасна неправилна нежност и чрез ръката на неговата майка го заведете в държавна институция, където ще придобие добродетелите и знанието, необходими за един истински гражданин.” 

Карл Маркс и Фридрих Енгелс: из „Комунистически манифест” под графа „Премахване на семейството” твърдят следното: „Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние сме премахвали най-съкровените човешки отношения. …Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само ще изменят неговия характер, ще изтръгнат възпитанието от влиянието на господстващата класа.” 

Фридрих Енгелс заявява в „За произхода на семейството, частната собственост и държавата”: „С преминаването на средствата за производство в обща собственост индивидуалното семейство престава да бъде икономическа единица на обществото... Отглеждането и образованието на децата става обществено дело; обществото се грижи за всички деца еднакво, независимо дали са родени в семейство, или извънбрачни.” 

Троцки („Тероризъм и комунизъм”) твърди: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” 

Утопията намира своето приложение. По време на Индустриалната революция социалният реформатор Робърт Оуен създава заведения за малки деца в Шотландия, под претекста да учат децата на добро поведение. По този начин според неговата утопична идеология "ще се създаде идеалното общество". В бившия Съветски съюз (както и по-късно в целия бивш комунистически блок) правителството започна детски градини още през 1918 г., а по-късно - в нацистка Германия, Хитлер извършва цялостна реконструкция на семейството и обществото чрез масовото обучение на малки деца и обучение във фашистките идеи. 

Последствията от тази идеология върху човечеството са били толкова сериозни, че именно поради тази причина световната общност ги отхвърля решително с гореописаните документи. Днес ние искаме да се завърнем към нея. Защо? 

В заключение: Аргументите, че ранната институционална грижа е естествената среда за децата се оказват несъстоятелни, ако човек отдели време, за да се информира по-подробно относно това явление. Твърденията на зам-министърът Дамянова са изключително притеснителни и недопустими за едно демократично общество. Смятам, че Министерството на образованието следва да помисли по-добре преди да дава толкова отговорна позиция на хора с изключително слаба академична и житейска подготовка. Няма по-добра среда за децата от естествената семейна такава. 

 

С уважение:

Стоян Георгиев,

магистър по семейна терапия

 

петък, 14 декември 2012 г.

Ефектите на забавачката върху психическото развитие на децата

от д-р Пат Фегън

Статията представлява извадка от речта на д-р Фегън пред Световния конгрес на семействата в Амстендарм през 2009 г.

Patclose

Въведение:

Ранните детски преживявания и връзката майка-дете винаги са били важни и основополагащи в клиничната психология и психологията на развитието.   

Фройд твърди, че връзката майка-дете е: „уникална, без паралел, неотменно установена за цял живот като първата и най-силна любов и прототип на всяко следващо взаимоотношение, основано на любов”. 3

Според Джон Боулби, основател на съвременната теория за привързаността на детето и клиничната работа, това взаимоотношение се отразява върху „вътрешния модел” на детето за това как работят човешките взаимоотношения, чрез който детето възприема себе си като „прието или неприето” от хората, към които е привързано.   4

Стенли Грийнспан от университета Йорк в Торонто, който вероятно е най-изтъкнатият световен експерт по интелектуално и емоционално развитие на детето към момента, както и бивш директор на Програмата за клинично детско развитие на Националния институт по умствено здраве, разглежда интензивната и широкообхватна връзка между майка и дете като основополагаща не само за взаимоотношенията на детето, но и за неговия интелектуален и творчески живот, с последици върху биологичното му и физическо здраве в по-късна възраст. Емпирични изследвания доказват техните заключения:

Белски и Фъргюсън (2002) “Чувствителната и отзивчива грижа способства за изграждане на увереност /у детето/” към личността на майката, като развива у него това, което двамата автори наричат „позитивно отношение и доверие към майката, себе си и света като цяло”. 5

Сигурното привързване между дете и майка създава у детето способност да „умозаключава относно другите хора – относно мислите, идеите им, мотивацията и техните намерения.” 6

Това, от своя страна, сочи „колко важна е подготовката на родителите за нормалното емоционално и когнитивно развитие на детето и за превенцията на базисни психологически нарушения.” 7

Защо би следвало да сме загрижени за детско отглеждане в отсъствие на майката (не-майчината грижа)?– Главно поради негативните последствия от последното.

Не-майчината грижа често е сигнал, предвещаващ „отрицателно социално поведение през цялата продължителност на детството” 8

Деца, страдащи от липса на майчина грижа за определен период от време, често са „апатични, градящи плитки приятелства и прояваващи враждебни и антисоциални наклонности” 9  Без грижовното отглеждане на майката, децата развиват нестабилна привързливост и недоверчивост в междуличностните отношения, и преживяванията си, което увеличава вероятността от негативни социални прояви.” 10 

Едно от водещите американски проучвания за проследяване на благосъстоянието/качеството на живот/ на децата до достигане на зрялост (The National Longitudinal Survey of Youth /NLS/), както и последвалите подобни проучвания индикират, че „продължителната работна заетост на майката в ранната възраст на детето е директно свързана с увеличаване на поведенческите проблеми, намалената способност за отстъпване и повишеното чувство за несигурност у детето, и е най–силно определящият фактор за социалното му и емоционално функциониране – фактор, надвишаващ факторите бедност и образователната степен на майката.” 11 

Основният капацитет у детето, повлиян от детската забавачка е „сигурността в привързването” - чувството на децата за сигурност при заобикалящите ги социални условия, което главно се предава и развива от майката, и от нейното взаимодействие с детето.

Липсата на сигурност в привързването (“attachment security”) недвусмислено обуславя намалените възможност и капацитет за справяне с отрицателни емоции и шокови ситуации, потвърдено и чрез невробиологични изследвания.12 Проявите на липсата могат да бъдат наблюдавани в ранната зрялост на децата. Сигурните младежи се превръщат в сигурни възрастни, несигурните – в несигурни възрастни. 13

Майчина заетост и забавачките (ясли и детски градини)

Майчината заетост е главният, ако не и единствен, фактор за използване на алтернативни форми (на майчината) детска грижа. Майчината заетост в ранно детство на детето води до наблюдаване на повече прояви на отреагиращо поведение (“acting out behaviour”) и по–нисък праг на толерантност към шокови и стресиращи ситуации, 14 което често включва деца, посочвани от свидетели като „грубияни и биячи”, 15 особено в случаите на семейства от работещата класа. 16

Израел и опитът им с кибуцизма дава много опит на евреите по проблемите при забавачката: проучвания при израелски майки и деца сочат, че часовете, прекарани от малки деца в дневни центрове, водят до значимо нарастване на чувството им за несигурност (“attachment insecurity.”)

 17

Ефекти върху социалното развитие: проучвания на НИДЗЧР

Проучването на НИДЗЧР в областта на детската грижа (Study of Early Child Care SECC) е обширно изследване върху продължителността на малолетието на децата (от раждането до 15-годишна възраст), инициирано от американския правителствен институт НИДЗЧР през 1989 година, с цел отговор на многото въпроси относно взаимодействието между преживяванията на децата в забавачката и тяхното по-късно развитие. Изследователският тим се състои от водещи американски психолози в областта на детското развитие, които съвместно съставят и изпълняват проучването, а през 1991 събират и съставят извадка от 1364 деца и техните семейства от 10 региона на Съединените Щати. Проучването успешно проследява развитието на децата до петнадесетгодишна възраст и предлага най–детайлния и всеобхватен обем информация относно ефектите от забавачката досега. Поради тази причина ще използваме наблюденията и откритията на това проучване, за да добием по-точна представа за параметрите на проблема със забавачката.

Привързаност към майката и грижата в проучванията на НИДЗЧР

Изледванията на НИДЗЧР откриват постояннa, но умерена асоциация между сигурността в привързването (“attachment security”) и нивото на положителен афект и способност за отстъпчивост при децата, а също така и наблюдаваната от родителите социална компетентност и поведение.18

„Стабилната привързаност между майка и 15-месечно бебе води до специфични резултати в междуличностните отношения на детето в последствие”19  и до по– положително емоционално и фокусирано общуване между майката и бебето на 24-месечна възраст, както и по-малко наблюдавани поведенчески проблеми на тригодишна възраст.20 „Нестабилната привързаност на 3-годишна възраст предсказва проблеми при интернализационно поведение (“internalizing”) при момчетата и при момичетата, и проблеми с екстернализационно поведение при момчетата (“externalizing”). Авторите заключват, че ясно се разграничава връзка между сигурността в привързването (“attachment security”) и поведенческитете проблеми, които майки и други грижещи се за децата хора наблюдават.21 Отзивчивата грижа и отговорното майчинство са значителен фактор за предричане на по-малко количество поведенчески проблеми, докладвани от майките в проучването, и по-голямо количество положително взаимодействие между между майката и детето.22 Майчината чувствителност се откроява като най-постоянният и силен предсказател на всички поведенчески прояви при детето впоследствие.23 

Отбелязва се още, че ефектът на количеството грижа остава осезаем дори и след допълнителното включване на фактора майчина чувствителност, а количеството грижа продължава да бъде по-силен предсказател за поведение от качеството, типа и стабилността на грижата.24

Децата могат да претърпят промяна от сигурни към несигурни, ако за тях започне да се грижи рзличен от майката човек в продължение на повече от 10 часа на седмица, особено във възрастта между 16 и 36 месеца.25

При децата на по–малко чувствителна към техните нужди майка се наблюдава намаляващо чувство за сигурност, пропорционално намаляващо спрямо това колко дълго са под грижата на друго лице.26

В сравнение, липсата (или ограниченото ползване) на не-майчина грижа драстично намалява вероятността от „проблемно” поведение и проблеми във взаимоотношението с родителите.27

Според анкетираните майки и други грижещи се лица, положителното майчинство устойчиво индикира за по-малко „проблемно” поведение.28

Самоконтрол/ проблемно поведение НИДЗЧР 

Самоконтрлът, агресивното и проблематичното поведение са негативни резултати, внимателно проследени в проучването на НИДЗЧР относно забавачката.

Редица открития на различни изследователи сочат, че проблематичното поведение се повишава пропорционално и в частност при „дълги, продължителни” часове на забавачка/детска градина. Като проблематично поведение се описват следните: „прекомерна нужда от внимание” 29, „инатене и настояване” 30, „неслушане/незачитане” 31 и „агресия”.  32

Деца, които прекарват повече време в забавачка, са по-агресивни във взаимоотношенията си, според детегледачките, „въпреки че заключенията на наблюдателите не включват увеличаване на агресията към връстници.” 33

Количеството време, прекарано в отсъствие на майката, многократно се класира сред най-важните признаци за отчитане на проблематично поведение във всяка възраст на детето – с по-голямо въздействие от факторите качество на родителската грижа, майчината чувствителност и семейната среда. 34

 Други изследвания отчитат следното:  

  •  Шварц и колеги преди повече от 35 години откриват, че децата, оглеждани в забавачки са „физически и вербално по-агресивни от своите връстници, отглеждани вкъщи”. При тях се наблюдават и повече случаи на проблематично поведение, вариращи от разстройване и чувство на отвхърляне, до предизвиквателно поведение и разхвърляност. 35
  •  Децата показват по-проблематично поведение при по-ранна възраст на започване или при по-дълго време прекарано в забавачка, 36,37  без значение от техния социално-икономически статус, ниво на стрес в семейството или пол на детето.  38
  •  В рискови семейства, подобни резултати на стрес и отчужденост се отчитат не само в поведението на децата, но и в това на майките. .39 

Майки – намалена чувствителност: проучване на НИДЗЧР 

Данни от многократно повторени измервания през първите три години сочат, че колкото повече време детето прекарва в забавачка, толкова по-малко чувствителна става майката към детето си. Това води и до намаляване на ангажираността на детето към по-малко чувствителната майка. 40 Това е важно, защото намалената чувствителност на майката е важна предпоставка детето да загуби чувството на сигурност в привързаността в първите три години.41 Тригодишните, които имат по-малко поведенчески проблеми, по-висока социална компетентност, по-развити езикови умения и показват по-добри резултати за предучилищна подготовка от всички останали, са именно тези, които са получили сигурност в привързаността в първите 15 месеца и постоянна високо чувствителна майчина грижа.42 Това важи и за двамата родители – колкото повече време и топлина получава детето от двамата, толкова по-силно се развива усещането сигурността в привързването у детето. 43

Социализация: проучване на НИДЗЧР

Деца с по-стабилна сигурност в привързването на възраст 36 месеца развиват приятелства, които по-рядко се характеризират с инструментална агресия, отколкото деца, с история на несигурност, особено такива с нестабилно привързване и отбягващо поведение, които демонстрират по-голяма съзависимост и по-слаба инициативност по време на игра45. На четири години и половина, тези с повече прекарано време в забавачка са по-негативни във взаимодействията си с другите46. Но „като цяло… общото време, прекарано в забавачка през първите шест месеца… най-силно обуславя по-ниското ниво на социално и поведенческо функциониране.” 47 

Образование:  проучване на НИДЗЧР

Бебета, прекарали повече време в забавачка, показват по-ниско ниво на предучилищна подготовка на 54 месеца.  Проходили деца, прекарали повече време в забавачка, показват по-добри езикови умения на 54 месеца. 48 

Първокласници, които са били отглеждани от родителите си, имат по-ниски резултати по математика, от онези, които са били в „заведения за дневна грижа”. 49 

При повече часове в забавачка на възраст между 3 и 54 месеца, децата показват по-ниски резултати в езиковата подготовка в пети клас.50 

Деца със сигурност в привързването имат по-малко проблеми с поведението, по-висока социална компетентност, по-развити езикови умения и по-добра подготовка за училище от всички останали деца.51 Подобни са резултатите и за деца на семейства с по-ниски доходи.52 В пети клас вече се наблюдават по-ниски резултати в лексикалната подготовка на децата, прекарали повече време в забавачка. 53 

Заключение:

Ако гореизброените бяха резултати от инженерни изследвания за качеството на дизайна и продукцията на автомобили на компаниите Фолксваген, Мерцедес, Тойота, Хонда, GM и Форд, правителствата на всички развити страни щяха да скочат в протест. Щяха веднага да бъдат издадени регулации за  забрана на рисковите практики, съдебни дела щяха да започнат и тежки адвокати щяха да забогатяват в синхрон с растящата  бюрокрация.  

Най-високите ценности обаче, които поддържат съществуването и процъфтяването на забавачките, не са свързани с грижата за детето (макар тази грижа да е наистина ценна), а по-скоро това, майката да няма пречки, когато иска да тръгне на работа: тази ценност не бива да й бъде отнемана, дори в името на собственото й дете.  Така, в Европейските споразумения и регулации на труда, в законите на щатския конгрес и другите развити държави, и в университетите по света, тези обезпокоителни факти – а именно повече деца в риск, повече риск при навлизането в зряла възраст и вероятно през целия живот на детето – биват пренебрегнати. Въпреки че най-големите крачки в науката са направени в резултат от обработката на „противоречащи данни”, в този случай противоречащите данни са пренебрегвани, защото не са ценни, и защото са засрамващи, подобно на недодялан и неудобен роднина на сватбено тържество, когото максимално избягваме.

Въпреки това, тези данни ще излезнат наяве и повече, и повече майки ще са по-малко склонни да поемат риска да увредят децата си.   

Наше задължение е да повишим информираността, да говорим с медиите и с академичните среди, ако искаме всички наши деца да се развиват добре и да процъфтяват.

Надявам се този документ да способства за подобна промяна. Благодаря.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1 “Human Attachment” by Virginia Colin (McGraw Hill, 1996). 

2 The NICHD Study of Early Child Care (SECC) is a comprehensive longitudinal study initiated by The National Institute of Child Health and Human Development (NICHD) in 1989 to answer the many questions about the relationship between child care experiences and characteristics and children's developmental outcomes. After a thorough scientific review, the NICHD selected a research team located at universities across the U.S., and at the NICHD, together providing multiple perspectives on and interests in child care research. This team of researchers worked cooperatively to design and implement the study, and in 1991, enrolled a very diverse sample of children and their families at 10 locations across the U.S.

3 Freud, 1940, as cited in Thompson, R. A. (1999). Early attachment and later development. (p. 265) In J. Cassidy & P. R. Shaver (Eds.), Handbook of Attachment (pp. 265-286). New York: The Guilford Press.

4 Bowlby, J. (1973). Attachment and loss, Vol II. Separation: Anxiety and anger. New York: Basic Books.

5 ?" Belsky, J.& Fearon, R. M. Attachment & Human Development Vol. 4, Number 3. , 2002. Page(s) 361-387 Secure parental attachment forms the basis of a child’s ability to form relationships, “regulate emotions and resolve interpersonal conflict.” ("Differentiating among insecure mother-infant attachment classifications: A focus on child-friend interaction and exploration during solitary play at 36 months." McElwain, Nancy L. Cox, Martha J., Burchinal, Margaret R.; and Macfie, Jenny Attachment and Human Development Vol. 5, Number 2. June, 2003).

6 Psychoanalyst Peter Fonagy, 2001, p. 427 in Janet Jacob p 8.

7 Fonagy, 2001, p. 427

8 Jenet Jacob University of Minnesota Ph.D candidate: Child Care: Effects on Children’s Socio-Emotional Development Expressed in Attachment and Social Behaviors, for The Heritage Foundation. P. 3

9 Robert Kobak, The emotional dynamics of disruptions in attachment relationships by– in Handbook of attachment: Theory, research, and clinical Applications: by Jude Cassidy (Editor), Phillip R. Shaver PhD (Editor) The Guilford Press, 1999, pp 21-43

10 Belsky, J.& Fearon, R. M. Attachment & Human Development Vol. 4, Number 3. , 2002. Page(s) 361-387

11 Early and Extensive Maternal Employment and Young Children's Socioemotional Development: Children of the National Longitudinal Survey of Youth Jay Belsky and David Eggebeen Journal of Marriage and Family, Vol. 53, No. 4 (Nov., 1991), pp. 1083-1098

12 Schore, A. N. (1994). Affect regulation and the origin of the self. Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. 

13 Beckwith, L., Cohen, S. E. & Hamilton, C. E. (1999). Maternal sensitivity during infancy and subsequent life events relate to attachment representation at early adulthood. Developmental Psychology, 35, 693-700.

14 in teacher ratings of behavior (Youngblade, 2003).

15 Youngblade, L. M., (2003). Peer and teacher ratings of third- and fourth-grade children’s social behavior as a function of early maternal employment. Journal of Child Psychology and 

Psychiatry, 44(4), 477-488.

16 Jenet Jacob University of Minnesota Ph.D candidate: Child Care: Effects on Children’s Socio-Emotional Development Expressed in Attachment and Social Behaviors, for The Heritage Foundation. P. 37. 

17 The authors of the second, larger, Israeli study speculated that the reason for the insecurity might be lower quality day care. Scher & Mayseless’ (2000) (Sagi, Burchinal, Bryant, Lee, & Ramey, 2002).

18 NICHD Early Child Care Research Network. (2001). Child care and family predictors of preschool attachment and stability from infancy. Developmental Psychology, 37, 847-862.

19 "Differentiating among insecure mother-infant attachment classifications: A focus on child-friend interaction and exploration during solitary play at 36 months." McElwain, Nancy L. Cox, Martha J., Burchinal, Margaret R.; and Macfie, Jenny Attachment and Human Development Vol. 5, Number 2. June, 2003.

20 NICHD Early Child Care Research Network. (1998). Early child care and self-control, compliance and problem behavior at twenty-four and thirty-six months. Child Development, 69, 1145-1170.

21 "Testing a Maternal Attachment Model of Behavior Problems in Early Childhood"
McCartney, Kathleen Owen, Margaret. T., Booth, Cathryn. L.; Clarke-Stewart, Alison; Vandell, Deborah L.
Journal of Child Psychology & Psychiatry Vol. 45, Number 4. , 2004. Page(s) 765-778.

22 NICHD Early Child Care Research Network (1998). Early child care and self-control, compliance, and problem behavior at twenty-four and thirty-six months. Child Development, 69, 1145-1170. 

23 NICHD Early Child Care Research Network (2003a). Does amount of time spent in child care predict socioemotional adjustment during the transition to kindergarten? Child Development, 74(4), 976-1005.

24 ibid

25 “Fifty percent of the children who entered child care between 15-35 months became insecure, compared to 34% of those who entered earlier” ----- "The Relationship between Out-of-Home Care and the Quality of Infant-Mother Attachment in an Economically Disadvantaged Population" Vaughn, Brian E.Gove, Frederick L., and Egeland, Byron Child Development Vol. 51, Number . , 1980. Page(s) 1203-1214.

26 NICHD Early Child Care Research Network (2001b). Child-care and family predictors of preschool attachment and stability from infancy. Developmental Psychology, 37(6), 847-862

27 "Trouble in the second year: Three questions about family interaction."
Belsky, J. Woodworth, S., and Crnic, K.
Child Development Vol. 67, Number . , 1996. Page(s) 556-578.

28 NICHD Early Child Care Research Network (1998a). Early child care and self-control, compliance, and problem behavior at twenty-four and thirty-six months. Child Development, 69, 1145-1170. 

29(demands a lot of attention, demands must be met immediately, easily jealous)

30(bragging/boasting, argues a lot) 

31(talks out of turn, disobedient at school, defiant-talks back to staff, disrupts school discipline)

32(gets into many fights, cruelty-bullying-meanness, physically attacks others, destroys things) 

33 NICHD Early Child Care Research Network (2001a). Child care and children’s peer nteraction at 24 and 36 months. Child Development, 72(5), 1478-1500.

34 NICHD Early Child Care Research Network (2003). Does amount of time spent in child care predict socioemotional adjustment during the transition to kindergarten? Child Development, 74(4), 976-1005. 

NICHD Early Child Care Research Network (2002): Child-Care Structure: Process: Outcome: Direct and indirect effects of child-care quality on young children’s development. Psychological Science, 33(3), 199-206.

 ibid

35According to a lager study, 5 year old children in child care were “‘more assertive, less conforming, less impressed by punishment, less averse to dirt, and more prone to toilet lapses’ than matched counterparts in exclusive home care (Moore, 1964 cited in Belsky & Steinberg, 1978) Expressions of frustration and rejection were also significantly more common amongst children in full-time day care than children in full or part-time family care (Lippman & Grote, 1974, cited in Belsky & Steinberg, 1978).” Jacob 30. 

36 Loeb, Susanna et al. 2007 "How Much Is Too Much? The Influence of Preschool Centers on Children's Social and Cognitive Development"  Economics of Education Review Vol. 26, Number . , 2007. Page(s) 52-66. Data on 7,064 children from the Early Childhood Longitudinal Study. http://www.familyfacts.org/findingdetail.cfm?finding=9452. Accessed June 2009. 

37 "Child care history and kindergarten adjustment" Bates, J. E. Marvinney, D., Kelly, T., Dodge, K. A.; Bennett, D. S.; and Pettit, G.S. Developmental Psychology Vol. 30, Number . , 1994. Page(s) 690-700.

38 "Child care history and kindergarten adjustment" Bates, J. E. Marvinney, D., Kelly, T., Dodge, K. A.; Bennett, D. S.; and Pettit, G.S. Developmental Psychology Vol. 30, Number . , 1994. Page(s) 690-700.

39 Egeland, B. & Hiester, M. (1995). The long-term consequences of day-care and mother-infant attachment. Child Development, 66, 474-485.

40 The NICHD Early Child Care Research Network also found that increase in non-maternal care over the child’s first three years at least slightly decreased maternal sensitivity indicating that the effects are not limited solely to the child (1999-ID# 7084) Jacob 21-2. 

41 "Differentiating among insecure mother-infant attachment classifications: A focus on child-friend interaction and exploration during solitary play at 36 months." McElwain, Nancy L. Cox, Martha J., Burchinal, Margaret R.; and Macfie, Jenny Attachment and Human Development Vol. 5, Number 2. June, 2003.

42 "Early attachment security, subsequent maternal sensitivity, and later child development: Does continuity in development depend upon continuity of caregiving?" Belsky, J.& Fearon, R. M.
Attachment & Human Development Vol. 4, Number 3. , 2002. Page(s) 361-387.

43 "Prediction of infant-father and infant-mother attachment" Cox, M. J. Owen, M. T., Henderson, V. K.; and Margand, N. A. Developmental Psychology Vol. 28, Number . , 1992. Page(s) 474-483. 

44 "Differentiating among insecure mother-infant attachment classifications: A focus on child-friend interaction and exploration during solitary play at 36 months." McElwain, Nancy L. Cox, Martha J., Burchinal, Margaret R.; and Macfie, Jenny Attachment and Human Development Vol. 5, Number 2. June, 2003. Page(s) 136-164.

45 ibid

46 NICHD Early Child Care Research Network (2001a). Child care and children’s peer nteraction at 24 and 36 months. Child Development, 72(5), 1478-1500.

47 In fact, the amount of child care from 3-6 months had the same predictive power as average quantity of care from 3 to 54 months (NICHD, 2003a-ID# 7018). More time in child care during the third year, also specifically predicted more caregiver-reported externalizing problems, and less caregiver-reported social competence at 54 months (NICHD, 2003b-ID# 7033; ID#-7055). Jacob 43-4

48 NICHD Early Child Care Research Network. 2004 "Type of child care and children's development at 54 months" Early Childhood Research Quarterly Vol. 19, Number 2. , 2004. Page(s) 203-230. Data on 1,000 children who received nonmaternal care, studied from birth to 54 months.

49 Hickman, Lisa N. 2006, "Who Should Care for Our Children?" Journal of Family Issues Vol. 27, Number 5. , 2006. Page(s) 652-684. Early Childhood Longitudinal Study--Kindergarten Cohort 1998-1999. http://www.familyfacts.org/findingdetail.cfm?finding=9441 Accessed June 2009. 

50 Belsky, Jay 2007. 

51 Belsky, J., & Fearon, R. M. (2002). Infant-mother attachment security, contextual risk, and early development: A moderational analysis. Development & Psychopathology, 14(2), 293-310.

52 Nelson, Dana C., Petras, Anthippy; Jolley, Sandra N.; and Barnard, Kathryn E.
Infant Behavior and Development Vol. 26, Number 3. August, 2003. Page(s) 326-344.

http://www.familyfacts.org/findingdetail.cfm?finding=7542

53 Belsky, Jay 2007. 

54 Hickman, Lisa N. 2006, "Who Should Care for Our Children?" Journal of Family Issues Vol. 27, Number 5. , 2006. Page(s) 652-684. Early Childhood Longitudinal Study--Kindergarten Cohort 1998-1999. http://www.familyfacts.org/findingdetail.cfm?finding=9441 Accessed June 2009.