В защита на семейната среда

Изказване на Стоян Георгиев, председател на “Асоциация общество и ценности” по време на кръглата маса в Народното събрание на 12.12.2012 г.

 

Дами и господа,

През последните месеци станахме свидетели на истинско потъпкване на родителски права от страна на законодателни инициативи, като проекта на Закон за детето по-рано през тази година и последния проект на Закон за образованието, който вместо да върви в посока демократизация на учебния процес, затяга още повече обръча около българските родители и водещата им роля в процеса на вземане на решения по отношение отглеждането, възпитанието и образованието на собствените им деца.

Авторите на проекта стигнаха до една очевидна крайност, граничеща с престъпление, в чл. 344, 346, 347 да се наказват с глоби родителите, които избират да се грижат за децата си извън държавната система и рамките на институционалната грижа в предучилищна възраст. Естествената семейна среда, която за векове се е доказала най-добра за благосъстоянието на детето, вече не е от значение за тези хора.

Нещо повече, в предаване по Нова телевизия от 22.11.2012 г. заместник-министърът Милена Дамянова си позволи да заяви следното: "Няма как едно дете, стоейки вкъщи, да придобие умения и навици да живее с околните, да работи в екип, да развива критическо мислене, няма как да се социализира." Това скандално и дискриминационно към българските семейства изказване е в пълен противовес на естествените функции на семейството, което без сянка на съмнение осигурява физически, емоционални, и дори академични ползи за децата. 

Тази сутрин бих желал да предоставя на уважаемата аудитория няколко фундаментални аргумента, които ясно доказват, че не детската градина или дори училището, са естествената среда на децата, (както ни уверява госпожа Дамянова), а тяхното собствено семейство и родители. Заедно с това искам да предложа и редица авторитетни изследвания, които недвусмислено ни водят към заключението, че институционалната грижа не е най-доброто решение за децата.  

А. Естественият аргумент

Като естествени биологични настойници на децата, техните родители подсъзнателно знаят кое е най-добро за тях. Те носят най-големите права и най-големите отговорности по отглеждането на своите деца. Ето защо, във всяко свободно общество правото да отглеждаш, възпитаваш и образоваш децата си според собствените си убеждения и философия като родител, е основно човешко право. Изборът дори не засяга само възрастта - правото ни като родители да вземаме решения относно най-доброто за децата си е толкова фундаментално, толкова естествено, че дори не се нуждае от доказване. 

Б. Юридическият аргумент

Според почти всички международни документи, засягащи човешките права и дори Конституцията на РБ, родителите имат водещия глас при вземане на решение, а не държавата.  Ето защо международното право много внимателно е дало на родителите приоритетното място при вземане на решения както за отглеждането и възпитанието на децата, така и за тяхното образование. Точно обратното се случва с проекта за Закон за образованието - възможността на родителя да избира е грубо отнета с членове 344, ал 1, чл. 346 и 347, които буквално премахват на родителя всяко право да отглежда възпитава и образова децата си и го прехвърлят на държавата. 

Ползите за цялостното състояние на обществото в резултат от зачитането на това фундаментално родителско право е разпознато след последствията от ужасните социални експерименти на нацизма и комунизма, в резултат на което световната общественост го описва и дефинира много ясно в следните международни документи: 

- член 26, точка 3 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. твърди, че "родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца", издига и поставя преимуществено правото на родителите и семейството над това на държавата; 

- член 13.3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права гласи следното: „Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите […] да избират за своите деца училища извън тези, създадени от официалните власти, но които са съобразени с минимума образователни изисквания, установени или одобрени от държавата, и да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения“;

- член 18, параграф 4 от Международния пакт за гражданските и политическите права гарантира, че „Държавите-страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения“, както и че в член 4, параграф 2, същият Пакт определя тези права като неотменими; 

- член 5 от Конвенцията на ООН за правата на детето изисква държавите - страни по Конвенцията да „зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите ... да осигуряват по начин,  съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата,  признати в тази Конвенция“, включвайки правото на образование; 

- член 14.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира, че „правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения, се зачитат съгласно националните закони, които уреждат тяхното упражняване”.

Международното право е категорично, че държавните институции нямат правото да изместват родителите в процеса на вземане на решения при образование за децата им и буквално осъждат действия от страна на държавите, които ги пренебрегват. 

В. Психологическият аргумент

Един от най-стойностните анализи, посветени на институционалната грижа в предучилищна възраст е книгата на семейния изследовател Брайън Робъртсън, който след целенасочени наблюдения коментира в своята книга "Измамата за детските градини" (Оригинално заглавие  Day Care Deception - Encounter Books, 2003), че детските градини по-скоро вредят на децата, отколкото да ги подготвят за живота. 

Друг известен критик на детските градини през 70-те години на 20-ти век е известният педиатър д-р Бенджамин Спок, чиито книги са повлияли върху живота на милиони родители по целия свят, който правеше всичко възможно да убеди майките колко решаваща е тяхната роля върху малките деца. Той пише: "Детската градина нe е добра за децата - там грижата и вниманието са недостатъчни за тях." Той казваше също, че: "...в крайна сметка малко пари в повече... не са чак толкова важни."

През последните години академичната общност започна да провежда целенасочени анализи на институционалната грижа в предучилищна възраст. Ето някои от тях:

1. Изследване за децата до 4 и половина години на Американския институт за детско здраве и човешко развитие 

Това е най-масивното дългосрочно изследване по отношение на детското развитие, направено до този момент - децата, участвали в изследването, са наблюдавани от момента на раждането и обхващат различни етнически и икономически произходи. Основният фокус на изследването е грижата за децата в най-различни нейни аспекти, между които времето, което децата прекарват в детски градини, видът и качеството на детската грижа и др. Отчетени са също и някои важни фактори като поведението на децата и качеството на връзката майка-дете. 

Ето кои са малките детайли от изследването, направили впечатление на медиите и учените:

- Количеството време, прекарано в детсите ясли, не е свързано с детските когнитивни или езикови умения;

- Децата, прекарали повече време в яслите, са по-малко кооперативни, по-непокорни и по-агресивни в сравнение с децата, отгледани от майките си (това не се отнася за наблюдаваните 3 годишни деца);

- Децата, които прекарват над 30 часа седмично в детските ясли по време на първите си четири и половина години, са по склонни да имат поведенчески проблеми;

- Майките на децата от детските ясли показаха по-ниско ниво на чувствителност към децата си през първите 3 години в сравнение с майките, които се грижат сами за децата си.

- Децата от детските ясли са по-склонни към физически проблеми, като ушни инфекции и стомашни проблеми.

2. Изследване за нивото на кортизола при децата на Университета за детско развитие в Минесота. 

Изследователите, извършили това наблюдение, са установили, че при децата от детските ясли нивата на кортизола (хормон, който се свързва със стреса) се покачва по време на следобедните часове в яслата, но спада веднага, щом децата се приберат вкъщи. Институтът за детско развитие в Минесота е направил същите констатации и по-рано за три и четири-годишните деца. Нивата на кортизола в слюнката се покачвали най-много при онези деца, които са били определяни от възпитателите като "срамежливи". Д-р Меган Ганер също така твърди, че тези деца преживяват вътрешна борба в групова среда и намират подобни ситуации за стресиращи. Д-р Ганер смята, че нивата на кортизола все пак не са прекалено високи, за да предизвикат психична травма, но са ДОСТАТЪЧНО ВИСОКИ, за да предизвикат загриженост. 

 3. Други изследвания отчитат следното:  

- Шварц и колеги преди повече от 35 години откриват, че децата, оглеждани в забавачки са „физически и вербално по-агресивни от своите връстници, отглеждани вкъщи”. При тях се наблюдават и повече случаи на проблематично поведение, вариращи от разстройване и чувство на отвхърляне, до предизвиквателно поведение и разхвърляност (Moore, 1964 cited in Belsky & Steinberg, 1978);

- Децата показват по-проблематично поведение при по-ранна възраст на започване или при по-дълго време прекарано в забавачка, без значение от техния социално-икономически статус, ниво на стрес в семейството или пол на детето. (Child care history and kindergarten adjustment" Bates, J. E. Marvinney, D., Kelly, T., Dodge, K. A.; Bennett, D. S.; and Pettit, G.S. Developmental Psychology Vol. 30, Number . , 1994. Page(s) 690-700);

- В рискови семейства, подобни резултати на стрес и отчужденост се отчитат не само в поведението на децата, но и в това на майките (Egeland, B. & Hiester, M. (1995). The long-term consequences of day-care and mother-infant attachment. Child Development, 66, 474-485).

Г. Академичният аргумент

Напоследък в публичното пространство често се хвалим с факта, че в проучването PIRLS, засягащо преди всичко ранното обучение, България се намира на челните места. Педагозите често демагогстват с това, че резултатите са налице, понеже детето посещава предучилищна група. Смятам, че в академично отношение е важно какво се случва с децата в дългосрочен план, а не само за началния етап от тяхното образование. Така например в резултатите за 8-9 клас на проучването PISA, резултатите на нашите деца са плачевни. Добрият начален старт не гарантира успешен финал. Нещо повече - авторитетното проучване на АИДЗЧ недвусмислено показва, че децата, които са отглеждани от родителите си се развиват по-добре социално, физически, психологично и академично (NICHD Early Child Care Research Network. 2004 "Type of child care and children's development at 54 months" Early Childhood Research Quarterly Vol. 19, Number 2. , 2004. Page(s) 203-230. Data on 1,000 children who received nonmaternal care, studied from birth to 54 months.

Д. Историческият аргумент

Заведенията за ранна детска грижа не съществуват от дълго време - те са прецедент в историята, появили се в резултат основно на идеите на педагози като Фрьобел и Мария Монтесори. До Октомврийската революция в Русия и влиянието на феминизма през 60-те години на 20-ти век в западните страни, детските градини са били твърде инцидентно явление, характерно предимно за селските области и малките градове. Никога идеята обаче не е била да се задължават родителите да ги посещават, тъй като влиянието на семейната среда е било безспорен факт.

За съжаление на световната сцена се появяват социалистическите утопии, които променят тази реалност:

Филип Буонароти и Бабьоф в Програмата на "Тайната директория за обществено спасение" от 1796 г. заявяват: „В обществената структура, измислена от комитета, отечеството поема контрол над индивидуалния човек от неговото раждане до смъртта му.” А относно детето тази програма казва това: „Защитете го от опасна неправилна нежност и чрез ръката на неговата майка го заведете в държавна институция, където ще придобие добродетелите и знанието, необходими за един истински гражданин.” 

Карл Маркс и Фридрих Енгелс: из „Комунистически манифест” под графа „Премахване на семейството” твърдят следното: „Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние сме премахвали най-съкровените човешки отношения. …Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само ще изменят неговия характер, ще изтръгнат възпитанието от влиянието на господстващата класа.” 

Фридрих Енгелс заявява в „За произхода на семейството, частната собственост и държавата”: „С преминаването на средствата за производство в обща собственост индивидуалното семейство престава да бъде икономическа единица на обществото... Отглеждането и образованието на децата става обществено дело; обществото се грижи за всички деца еднакво, независимо дали са родени в семейство, или извънбрачни.” 

Троцки („Тероризъм и комунизъм”) твърди: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” 

Утопията намира своето приложение. По време на Индустриалната революция социалният реформатор Робърт Оуен създава заведения за малки деца в Шотландия, под претекста да учат децата на добро поведение. По този начин според неговата утопична идеология "ще се създаде идеалното общество". В бившия Съветски съюз (както и по-късно в целия бивш комунистически блок) правителството започна детски градини още през 1918 г., а по-късно - в нацистка Германия, Хитлер извършва цялостна реконструкция на семейството и обществото чрез масовото обучение на малки деца и обучение във фашистките идеи. 

Последствията от тази идеология върху човечеството са били толкова сериозни, че именно поради тази причина световната общност ги отхвърля решително с гореописаните документи. Днес ние искаме да се завърнем към нея. Защо? 

В заключение: Аргументите, че ранната институционална грижа е естествената среда за децата се оказват несъстоятелни, ако човек отдели време, за да се информира по-подробно относно това явление. Твърденията на зам-министърът Дамянова са изключително притеснителни и недопустими за едно демократично общество. Смятам, че Министерството на образованието следва да помисли по-добре преди да дава толкова отговорна позиция на хора с изключително слаба академична и житейска подготовка. Няма по-добра среда за децата от естествената семейна такава. 

 

С уважение:

Стоян Георгиев,

магистър по семейна терапия

 

Ефектите на забавачката върху психическото развитие на децата

от д-р Пат Фегън

Статията представлява извадка от речта на д-р Фегън пред Световния конгрес на семействата в Амстендарм през 2009 г.

Въведение:

Ранните детски преживявания и връзката майка-дете винаги са били важни и основополагащи в клиничната психология и психологията на развитието.   

Фройд твърди, че връзката майка-дете е: „уникална, без паралел, неотменно установена за цял живот като първата и най-силна любов и прототип на всяко следващо взаимоотношение, основано на любов”. ³

Според Джон Боулби, основател на съвременната теория за привързаността на детето и клиничната работа, това взаимоотношение се отразява върху „вътрешния модел” на детето за това как работят човешките взаимоотношения, чрез който детето възприема себе си като „прието или неприето” от хората, към които е привързано.   ⁴

Стенли Грийнспан от университета Йорк в Торонто, който вероятно е най-изтъкнатият световен експерт по интелектуално и емоционално развитие на детето към момента, както и бивш директор на Програмата за клинично детско развитие на Националния институт по умствено здраве, разглежда интензивната и широкообхватна връзка между майка и дете като основополагаща не само за взаимоотношенията на детето, но и за неговия интелектуален и творчески живот, с последици върху биологичното му и физическо здраве в по-късна възраст. Емпирични изследвания доказват техните заключения:

Белски и Фъргюсън (2002) “Чувствителната и отзивчива грижа способства за изграждане на увереност /у детето/” към личността на майката, като развива у него това, което двамата автори наричат „позитивно отношение и доверие към майката, себе си и света като цяло”. ⁵

Сигурното привързване между дете и майка създава у детето способност да „умозаключава относно другите хора – относно мислите, идеите им, мотивацията и техните намерения.” ⁶

Това, от своя страна, сочи „колко важна е подготовката на родителите за нормалното емоционално и когнитивно развитие на детето и за превенцията на базисни психологически нарушения.” ⁷

Защо би следвало да сме загрижени за детско отглеждане в отсъствие на майката (не-майчината грижа)?– Главно поради негативните последствия от последното.

Не-майчината грижа често е сигнал, предвещаващ „отрицателно социално поведение през цялата продължителност на детството” ⁸

Деца, страдащи от липса на майчина грижа за определен период от време, често са „апатични, градящи плитки приятелства и прояваващи враждебни и антисоциални наклонности” ⁹  Без грижовното отглеждане на майката, децата развиват нестабилна привързливост и недоверчивост в междуличностните отношения, и преживяванията си, което увеличава вероятността от негативни социални прояви.” ¹⁰ 

Едно от водещите американски проучвания за проследяване на благосъстоянието/качеството на живот/ на децата до достигане на зрялост (The National Longitudinal Survey of Youth /NLS/), както и последвалите подобни проучвания индикират, че „продължителната работна заетост на майката в ранната възраст на детето е директно свързана с увеличаване на поведенческите проблеми, намалената способност за отстъпване и повишеното чувство за несигурност у детето, и е най–силно определящият фактор за социалното му и емоционално функциониране – фактор, надвишаващ факторите бедност и образователната степен на майката.” ¹¹ 

Основният капацитет у детето, повлиян от детската забавачка е „сигурността в привързването” - чувството на децата за сигурност при заобикалящите ги социални условия, което главно се предава и развива от майката, и от нейното взаимодействие с детето.

Липсата на сигурност в привързването (“attachment security”) недвусмислено обуславя намалените възможност и капацитет за справяне с отрицателни емоции и шокови ситуации, потвърдено и чрез невробиологични изследвания.¹² Проявите на липсата могат да бъдат наблюдавани в ранната зрялост на децата. Сигурните младежи се превръщат в сигурни възрастни, несигурните – в несигурни възрастни. ¹³

Майчина заетост и забавачките (ясли и детски градини)

Майчината заетост е главният, ако не и единствен, фактор за използване на алтернативни форми (на майчината) детска грижа. Майчината заетост в ранно детство на детето води до наблюдаване на повече прояви на отреагиращо поведение (“acting out behaviour”) и по–нисък праг на толерантност към шокови и стресиращи ситуации, ¹⁴ което често включва деца, посочвани от свидетели като „грубияни и биячи”, ¹⁵ особено в случаите на семейства от работещата класа. ¹⁶

Израел и опитът им с кибуцизма дава много опит на евреите по проблемите при забавачката: проучвания при израелски майки и деца сочат, че часовете, прекарани от малки деца в дневни центрове, водят до значимо нарастване на чувството им за несигурност (“attachment insecurity.”)

 ¹⁷

Ефекти върху социалното развитие: проучвания на НИДЗЧР

Проучването на НИДЗЧР в областта на детската грижа (Study of Early Child Care SECC) е обширно изследване върху продължителността на малолетието на децата (от раждането до 15-годишна възраст), инициирано от американския правителствен институт НИДЗЧР през 1989 година, с цел отговор на многото въпроси относно взаимодействието между преживяванията на децата в забавачката и тяхното по-късно развитие. Изследователският тим се състои от водещи американски психолози в областта на детското развитие, които съвместно съставят и изпълняват проучването, а през 1991 събират и съставят извадка от 1364 деца и техните семейства от 10 региона на Съединените Щати. Проучването успешно проследява развитието на децата до петнадесетгодишна възраст и предлага най–детайлния и всеобхватен обем информация относно ефектите от забавачката досега. Поради тази причина ще използваме наблюденията и откритията на това проучване, за да добием по-точна представа за параметрите на проблема със забавачката.

Привързаност към майката и грижата в проучванията на НИДЗЧР

Изледванията на НИДЗЧР откриват постояннa, но умерена асоциация между сигурността в привързването (“attachment security”) и нивото на положителен афект и способност за отстъпчивост при децата, а също така и наблюдаваната от родителите социална компетентност и поведение.¹⁸

„Стабилната привързаност между майка и 15-месечно бебе води до специфични резултати в междуличностните отношения на детето в последствие”¹⁹  и до по– положително емоционално и фокусирано общуване между майката и бебето на 24-месечна възраст, както и по-малко наблюдавани поведенчески проблеми на тригодишна възраст.²⁰ „Нестабилната привързаност на 3-годишна възраст предсказва проблеми при интернализационно поведение (“internalizing”) при момчетата и при момичетата, и проблеми с екстернализационно поведение при момчетата (“externalizing”). Авторите заключват, че ясно се разграничава връзка между сигурността в привързването (“attachment security”) и поведенческитете проблеми, които майки и други грижещи се за децата хора наблюдават.²¹ Отзивчивата грижа и отговорното майчинство са значителен фактор за предричане на по-малко количество поведенчески проблеми, докладвани от майките в проучването, и по-голямо количество положително взаимодействие между между майката и детето.²² Майчината чувствителност се откроява като най-постоянният и силен предсказател на всички поведенчески прояви при детето впоследствие.²³ 

Отбелязва се още, че ефектът на количеството грижа остава осезаем дори и след допълнителното включване на фактора майчина чувствителност, а количеството грижа продължава да бъде по-силен предсказател за поведение от качеството, типа и стабилността на грижата.²⁴

Децата могат да претърпят промяна от сигурни към несигурни, ако за тях започне да се грижи рзличен от майката човек в продължение на повече от 10 часа на седмица, особено във възрастта между 16 и 36 месеца.²⁵

При децата на по–малко чувствителна към техните нужди майка се наблюдава намаляващо чувство за сигурност, пропорционално намаляващо спрямо това колко дълго са под грижата на друго лице.²⁶

В сравнение, липсата (или ограниченото ползване) на не-майчина грижа драстично намалява вероятността от „проблемно” поведение и проблеми във взаимоотношението с родителите.²⁷

Според анкетираните майки и други грижещи се лица, положителното майчинство устойчиво индикира за по-малко „проблемно” поведение.²⁸

Самоконтрол/ проблемно поведение НИДЗЧР 

Самоконтрлът, агресивното и проблематичното поведение са негативни резултати, внимателно проследени в проучването на НИДЗЧР относно забавачката.

Редица открития на различни изследователи сочат, че проблематичното поведение се повишава пропорционално и в частност при „дълги, продължителни” часове на забавачка/детска градина. Като проблематично поведение се описват следните: „прекомерна нужда от внимание” ²⁹, „инатене и настояване” ³⁰, „неслушане/незачитане” ³¹ и „агресия”.  ³²

Деца, които прекарват повече време в забавачка, са по-агресивни във взаимоотношенията си, според детегледачките, „въпреки че заключенията на наблюдателите не включват увеличаване на агресията към връстници.” ³³

Количеството време, прекарано в отсъствие на майката, многократно се класира сред най-важните признаци за отчитане на проблематично поведение във всяка възраст на детето – с по-голямо въздействие от факторите качество на родителската грижа, майчината чувствителност и семейната среда. ³⁴

 Други изследвания отчитат следното:  

•  Шварц и колеги преди повече от 35 години откриват, че децата, оглеждани в забавачки са „физически и вербално по-агресивни от своите връстници, отглеждани вкъщи”. При тях се наблюдават и повече случаи на проблематично поведение, вариращи от разстройване и чувство на отвхърляне, до предизвиквателно поведение и разхвърляност. ³⁵

•  Децата показват по-проблематично поведение при по-ранна възраст на започване или при по-дълго време прекарано в забавачка, ³⁶,³⁷  без значение от техния социално-икономически статус, ниво на стрес в семейството или пол на детето.  ³⁸

•  В рискови семейства, подобни резултати на стрес и отчужденост се отчитат не само в поведението на децата, но и в това на майките. .³⁹ 

Майки – намалена чувствителност: проучване на НИДЗЧР 

Данни от многократно повторени измервания през първите три години сочат, че колкото повече време детето прекарва в забавачка, толкова по-малко чувствителна става майката към детето си. Това води и до намаляване на ангажираността на детето към по-малко чувствителната майка. ⁴⁰ Това е важно, защото намалената чувствителност на майката е важна предпоставка детето да загуби чувството на сигурност в привързаността в първите три години.⁴¹ Тригодишните, които имат по-малко поведенчески проблеми, по-висока социална компетентност, по-развити езикови умения и показват по-добри резултати за предучилищна подготовка от всички останали, са именно тези, които са получили сигурност в привързаността в първите 15 месеца и постоянна високо чувствителна майчина грижа.⁴² Това важи и за двамата родители – колкото повече време и топлина получава детето от двамата, толкова по-силно се развива усещането сигурността в привързването у детето. ⁴³

Социализация: проучване на НИДЗЧР

Деца с по-стабилна сигурност в привързването на възраст 36 месеца развиват приятелства, които по-рядко се характеризират с инструментална агресия, отколкото деца, с история на несигурност, особено такива с нестабилно привързване и отбягващо поведение, които демонстрират по-голяма съзависимост и по-слаба инициативност по време на игра⁴⁵. На четири години и половина, тези с повече прекарано време в забавачка са по-негативни във взаимодействията си с другите⁴⁶. Но „като цяло… общото време, прекарано в забавачка през първите шест месеца… най-силно обуславя по-ниското ниво на социално и поведенческо функциониране.” ⁴⁷ 

Образование:  проучване на НИДЗЧР

Бебета, прекарали повече време в забавачка, показват по-ниско ниво на предучилищна подготовка на 54 месеца.  Проходили деца, прекарали повече време в забавачка, показват по-добри езикови умения на 54 месеца. ⁴⁸ 

Първокласници, които са били отглеждани от родителите си, имат по-ниски резултати по математика, от онези, които са били в „заведения за дневна грижа”. ⁴⁹ 

При повече часове в забавачка на възраст между 3 и 54 месеца, децата показват по-ниски резултати в езиковата подготовка в пети клас.⁵⁰ 

Деца със сигурност в привързването имат по-малко проблеми с поведението, по-висока социална компетентност, по-развити езикови умения и по-добра подготовка за училище от всички останали деца.⁵¹ Подобни са резултатите и за деца на семейства с по-ниски доходи.⁵² В пети клас вече се наблюдават по-ниски резултати в лексикалната подготовка на децата, прекарали повече време в забавачка. ⁵³ 

Заключение:

Ако гореизброените бяха резултати от инженерни изследвания за качеството на дизайна и продукцията на автомобили на компаниите Фолксваген, Мерцедес, Тойота, Хонда, GM и Форд, правителствата на всички развити страни щяха да скочат в протест. Щяха веднага да бъдат издадени регулации за  забрана на рисковите практики, съдебни дела щяха да започнат и тежки адвокати щяха да забогатяват в синхрон с растящата  бюрокрация.  

Най-високите ценности обаче, които поддържат съществуването и процъфтяването на забавачките, не са свързани с грижата за детето (макар тази грижа да е наистина ценна), а по-скоро това, майката да няма пречки, когато иска да тръгне на работа: тази ценност не бива да й бъде отнемана, дори в името на собственото й дете.  Така, в Европейските споразумения и регулации на труда, в законите на щатския конгрес и другите развити държави, и в университетите по света, тези обезпокоителни факти – а именно повече деца в риск, повече риск при навлизането в зряла възраст и вероятно през целия живот на детето – биват пренебрегнати. Въпреки че най-големите крачки в науката са направени в резултат от обработката на „противоречащи данни”, в този случай противоречащите данни са пренебрегвани, защото не са ценни, и защото са засрамващи, подобно на недодялан и неудобен роднина на сватбено тържество, когото максимално избягваме.

Въпреки това, тези данни ще излезнат наяве и повече, и повече майки ще са по-малко склонни да поемат риска да увредят децата си.   

Наше задължение е да повишим информираността, да говорим с медиите и с академичните среди, ако искаме всички наши деца да се развиват добре и да процъфтяват.

Надявам се този документ да способства за подобна промяна. Благодаря.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1 “Human Attachment” by Virginia Colin (McGraw Hill, 1996). 

2 The NICHD Study of Early Child Care (SECC) is a comprehensive longitudinal study initiated by The National Institute of Child Health and Human Development (NICHD) in 1989 to answer the many questions about the relationship between child care experiences and characteristics and children's developmental outcomes. After a thorough scientific review, the NICHD selected a research team located at universities across the U.S., and at the NICHD, together providing multiple perspectives on and interests in child care research. This team of researchers worked cooperatively to design and implement the study, and in 1991, enrolled a very diverse sample of children and their families at 10 locations across the U.S.

3 Freud, 1940, as cited in Thompson, R. A. (1999). Early attachment and later development. (p. 265) In J. Cassidy & P. R. Shaver (Eds.), Handbook of Attachment (pp. 265-286). New York: The Guilford Press.

4 Bowlby, J. (1973). Attachment and loss, Vol II. Separation: Anxiety and anger. New York: Basic Books.

5 ?" Belsky, J.& Fearon, R. M. Attachment & Human Development Vol. 4, Number 3. , 2002. Page(s) 361-387 Secure parental attachment forms the basis of a child’s ability to form relationships, “regulate emotions and resolve interpersonal conflict.” ("Differentiating among insecure mother-infant attachment classifications: A focus on child-friend interaction and exploration during solitary play at 36 months." McElwain, Nancy L. Cox, Martha J., Burchinal, Margaret R.; and Macfie, Jenny Attachment and Human Development Vol. 5, Number 2. June, 2003).

6 Psychoanalyst Peter Fonagy, 2001, p. 427 in Janet Jacob p 8.

7 Fonagy, 2001, p. 427

8 Jenet Jacob University of Minnesota Ph.D candidate: Child Care: Effects on Children’s Socio-Emotional Development Expressed in Attachment and Social Behaviors, for The Heritage Foundation. P. 3

9 Robert Kobak, The emotional dynamics of disruptions in attachment relationships by– in Handbook of attachment: Theory, research, and clinical Applications: by Jude Cassidy (Editor), Phillip R. Shaver PhD (Editor) The Guilford Press, 1999, pp 21-43

10 Belsky, J.& Fearon, R. M. Attachment & Human Development Vol. 4, Number 3. , 2002. Page(s) 361-387

11 Early and Extensive Maternal Employment and Young Children's Socioemotional Development: Children of the National Longitudinal Survey of Youth Jay Belsky and David Eggebeen Journal of Marriage and Family, Vol. 53, No. 4 (Nov., 1991), pp. 1083-1098

12 Schore, A. N. (1994). Affect regulation and the origin of the self. Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. 

13 Beckwith, L., Cohen, S. E. & Hamilton, C. E. (1999). Maternal sensitivity during infancy and subsequent life events relate to attachment representation at early adulthood. Developmental Psychology, 35, 693-700.

14 in teacher ratings of behavior (Youngblade, 2003).

15 Youngblade, L. M., (2003). Peer and teacher ratings of third- and fourth-grade children’s social behavior as a function of early maternal employment. Journal of Child Psychology and 

Psychiatry, 44(4), 477-488.

16 Jenet Jacob University of Minnesota Ph.D candidate: Child Care: Effects on Children’s Socio-Emotional Development Expressed in Attachment and Social Behaviors, for The Heritage Foundation. P. 37. 

17 The authors of the second, larger, Israeli study speculated that the reason for the insecurity might be lower quality day care. Scher & Mayseless’ (2000) (Sagi, Burchinal, Bryant, Lee, & Ramey, 2002).

18 NICHD Early Child Care Research Network. (2001). Child care and family predictors of preschool attachment and stability from infancy. Developmental Psychology, 37, 847-862.

19 "Differentiating among insecure mother-infant attachment classifications: A focus on child-friend interaction and exploration during solitary play at 36 months." McElwain, Nancy L. Cox, Martha J., Burchinal, Margaret R.; and Macfie, Jenny Attachment and Human Development Vol. 5, Number 2. June, 2003.

20 NICHD Early Child Care Research Network. (1998). Early child care and self-control, compliance and problem behavior at twenty-four and thirty-six months. Child Development, 69, 1145-1170.

21 "Testing a Maternal Attachment Model of Behavior Problems in Early Childhood"
McCartney, Kathleen Owen, Margaret. T., Booth, Cathryn. L.; Clarke-Stewart, Alison; Vandell, Deborah L. Journal of Child Psychology & Psychiatry Vol. 45, Number 4. , 2004. Page(s) 765-778.

22 NICHD Early Child Care Research Network (1998). Early child care and self-control, compliance, and problem behavior at twenty-four and thirty-six months. Child Development, 69, 1145-1170. 

23 NICHD Early Child Care Research Network (2003a). Does amount of time spent in child care predict socioemotional adjustment during the transition to kindergarten? Child Development, 74(4), 976-1005.

24 ibid

25 “Fifty percent of the children who entered child care between 15-35 months became insecure, compared to 34% of those who entered earlier” ----- "The Relationship between Out-of-Home Care and the Quality of Infant-Mother Attachment in an Economically Disadvantaged Population" Vaughn, Brian E.Gove, Frederick L., and Egeland, Byron Child Development Vol. 51, Number . , 1980. Page(s) 1203-1214.

26 NICHD Early Child Care Research Network (2001b). Child-care and family predictors of preschool attachment and stability from infancy. Developmental Psychology, 37(6), 847-862

27 "Trouble in the second year: Three questions about family interaction."
Belsky, J. Woodworth, S., and Crnic, K. Child Development Vol. 67, Number . , 1996. Page(s) 556-578.

28 NICHD Early Child Care Research Network (1998a). Early child care and self-control, compliance, and problem behavior at twenty-four and thirty-six months. Child Development, 69, 1145-1170. 

29(demands a lot of attention, demands must be met immediately, easily jealous)

30(bragging/boasting, argues a lot) 

31(talks out of turn, disobedient at school, defiant-talks back to staff, disrupts school discipline)

32(gets into many fights, cruelty-bullying-meanness, physically attacks others, destroys things) 

33 NICHD Early Child Care Research Network (2001a). Child care and children’s peer nteraction at 24 and 36 months. Child Development, 72(5), 1478-1500.

34 NICHD Early Child Care Research Network (2003). Does amount of time spent in child care predict socioemotional adjustment during the transition to kindergarten? Child Development, 74(4), 976-1005. 

NICHD Early Child Care Research Network (2002): Child-Care Structure: Process: Outcome: Direct and indirect effects of child-care quality on young children’s development. Psychological Science, 33(3), 199-206.

 ibid

35According to a lager study, 5 year old children in child care were “‘more assertive, less conforming, less impressed by punishment, less averse to dirt, and more prone to toilet lapses’ than matched counterparts in exclusive home care (Moore, 1964 cited in Belsky & Steinberg, 1978) Expressions of frustration and rejection were also significantly more common amongst children in full-time day care than children in full or part-time family care (Lippman & Grote, 1974, cited in Belsky & Steinberg, 1978).” Jacob 30. 

36 Loeb, Susanna et al. 2007 "How Much Is Too Much? The Influence of Preschool Centers on Children's Social and Cognitive Development"  Economics of Education Review Vol. 26, Number . , 2007. Page(s) 52-66. Data on 7,064 children from the Early Childhood Longitudinal Study. http://www.familyfacts.org/findingdetail.cfm?finding=9452. Accessed June 2009. 

37 "Child care history and kindergarten adjustment" Bates, J. E. Marvinney, D., Kelly, T., Dodge, K. A.; Bennett, D. S.; and Pettit, G.S. Developmental Psychology Vol. 30, Number . , 1994. Page(s) 690-700.

38 "Child care history and kindergarten adjustment" Bates, J. E. Marvinney, D., Kelly, T., Dodge, K. A.; Bennett, D. S.; and Pettit, G.S. Developmental Psychology Vol. 30, Number . , 1994. Page(s) 690-700.

39 Egeland, B. & Hiester, M. (1995). The long-term consequences of day-care and mother-infant attachment. Child Development, 66, 474-485.

40 The NICHD Early Child Care Research Network also found that increase in non-maternal care over the child’s first three years at least slightly decreased maternal sensitivity indicating that the effects are not limited solely to the child (1999-ID# 7084) Jacob 21-2. 

41 "Differentiating among insecure mother-infant attachment classifications: A focus on child-friend interaction and exploration during solitary play at 36 months." McElwain, Nancy L. Cox, Martha J., Burchinal, Margaret R.; and Macfie, Jenny Attachment and Human Development Vol. 5, Number 2. June, 2003.

42 "Early attachment security, subsequent maternal sensitivity, and later child development: Does continuity in development depend upon continuity of caregiving?" Belsky, J.& Fearon, R. M.
Attachment & Human Development Vol. 4, Number 3. , 2002. Page(s) 361-387.

43 "Prediction of infant-father and infant-mother attachment" Cox, M. J. Owen, M. T., Henderson, V. K.; and Margand, N. A. Developmental Psychology Vol. 28, Number . , 1992. Page(s) 474-483. 

44 "Differentiating among insecure mother-infant attachment classifications: A focus on child-friend interaction and exploration during solitary play at 36 months." McElwain, Nancy L. Cox, Martha J., Burchinal, Margaret R.; and Macfie, Jenny Attachment and Human Development Vol. 5, Number 2. June, 2003. Page(s) 136-164.

45 ibid

46 NICHD Early Child Care Research Network (2001a). Child care and children’s peer nteraction at 24 and 36 months. Child Development, 72(5), 1478-1500.

47 In fact, the amount of child care from 3-6 months had the same predictive power as average quantity of care from 3 to 54 months (NICHD, 2003a-ID# 7018). More time in child care during the third year, also specifically predicted more caregiver-reported externalizing problems, and less caregiver-reported social competence at 54 months (NICHD, 2003b-ID# 7033; ID#-7055). Jacob 43-4

48 NICHD Early Child Care Research Network. 2004 "Type of child care and children's development at 54 months" Early Childhood Research Quarterly Vol. 19, Number 2. , 2004. Page(s) 203-230. Data on 1,000 children who received nonmaternal care, studied from birth to 54 months.

49 Hickman, Lisa N. 2006, "Who Should Care for Our Children?" Journal of Family Issues Vol. 27, Number 5. , 2006. Page(s) 652-684. Early Childhood Longitudinal Study--Kindergarten Cohort 1998-1999. http://www.familyfacts.org/findingdetail.cfm?finding=9441 Accessed June 2009. 

50 Belsky, Jay 2007. 

51 Belsky, J., & Fearon, R. M. (2002). Infant-mother attachment security, contextual risk, and early development: A moderational analysis. Development & Psychopathology, 14(2), 293-310.

52 Nelson, Dana C., Petras, Anthippy; Jolley, Sandra N.; and Barnard, Kathryn E.
Infant Behavior and Development Vol. 26, Number 3. August, 2003. Page(s) 326-344.

http://www.familyfacts.org/findingdetail.cfm?finding=7542

53 Belsky, Jay 2007. 

54 Hickman, Lisa N. 2006, "Who Should Care for Our Children?" Journal of Family Issues Vol. 27, Number 5. , 2006. Page(s) 652-684. Early Childhood Longitudinal Study--Kindergarten Cohort 1998-1999. http://www.familyfacts.org/findingdetail.cfm?finding=9441 Accessed June 2009. 

 

Готови ли сме за съветване, ако бракът ни е пострадал от изневяра?

Ако вашият брак е пострадал от изневяра, следващите въпроси ще ви помогнат да разберете дали сте готови да преминете към семейна терапия като двойка:

- Разкри ли изневерилият партньор пълната информация?

- Преустанови ли изневерилият партньор връзката? Обеща ли никога да не се среща повече с любовника си и да не говори с него/нея?

- Написа ли изневерилият партньор писмо до своя любовник, с което го уведомява за взетото решение? Писмото беше ли одобрено от потърпевшия партньор?

- Бяха ли взети мерки за пълно отделяне? Смяна на работата? Евентуално блокиране на email-адреси и телефони и пълен мониторинг от страна на потърпевшия партньор? Отчетност за прекараните часове през деня и изразходваните средства?

- Посветихте ли своето свободно време един на друг?

- Справи ли се изневерилият партньор със своето разочарование от съпруга/съпругата си?

Ако последвате тези стъпки, успеваемостта от съветването би била значително по-висока. 

Емоционална близост, емоционална отговорност

За мен и съпругата ми емоционалната близост определено е била важна. Ако усетим, че в даден момент тя започва да намалява, сядаме и говорим къде може да е причината. С времето започнахме да си задаваме въпроса къде се намира баланса между това да си емоционално привързан към партньора си и да умееш да поемаш емоционална отговорност. Доколко е подходящо да товариш с душевните си терзания своя партньор и доколко - да се понесеш сам по болката? Тази тема също е била предмет на няколко дълги разговора в брака ни през последните години.

 

Помня, че когато децата ни бяха доста по-малки Снежи ме посрещаше уморена на вратата, за да сподели с мен тежките си преживявания през деня. В началото се дразнех и си казвах - "Е, аз нямал ли съм също лош ден?" и я пренебрегвах, но с времето започнах да разбирам колко важно за нея е да се свържа с нея емоционално, да покажа емпатия и да споделя с нея трудностите през деня. Осъзнах също, че за разлика от нас, мъжете, жените се идентифицират много повече с дома, като дори и най-малките детайли в къщата или ежедневието могат да ги разстроят. За съжаление, ние мъжете (аз в това число) сме много добри в даването на практични съвети: "Ти трябва да поемеш емоционална отговорност" или "Намери някой, с който да споделяш, сега съм изморен" вместо да изслушаме или да покажем разбиране.

 

Предизвикателството специално за жените се оказва да намерят баланс между това да се справят с емоционалната болка и евентуално да я споделят с близък приятел, като заедно с това да не се чувстват виновни да изискват от мъжете си  подхранване на емоциите и приемане от тях. С времето аз се научих да изслушвам и помагам повече вкъщи, а Снежи - да споделя, когато наистина е необходимо. Разбира се, продължаваме да се учим в този процес.

 

Въпреки това, в практиката си и в живота на двойки около нас започнахме да наблюдаваме две крайности - от едната страна бяха "залепените" и зависими от емоциите си мъже и жени, а в другата - "дистанцираните", които почти не споделяха едни с други и всеки си имаше своите приятели, с които сякаш запълваха разочарованията от партньора си.

 

Е, от колко емоционална близост в крайна сметка се нуждаем? Къде се намира баланса между близост и разумна дистанция?

Всяко семейство, приятелство или работен екип не може да функционира ефективно без наличие на зряла емоционална връзка и наличие на зрели граници. Намирането на здравословен баланс в тази сфера ни дава възможност да бъдем спокойни, ефективни и стабилни като личности.

 

Емоционалната близост подсигурява чувствения сок, необходим за здравословно функциониране на една връзка. Установяването на силна връзка с другия ни позволява да провеждаме отворена комуникация, да изразяваме чувствата си и да се дефинираме по-добре без да се нуждаем от одобрението на партньора. В брак, където е налице емоционална интимност партньорите имат непрекъснат интерес да са заедно, да се изучават взаимно, да се подкрепят, да насърчават взаимния си растеж, да имат смелостта да се конфронтират, да се смеят и да плачат заедно.

 

Разликата между стабилната и нездравословната емоционална връзка се изразява в наличието на отношение тип "Ти съществуваш, за да ме правиш щастлив". Това създава предпоставки за поява на взаимен контрол.

 

Емоционалната отговорност насърчава яснотата, смелостта и личностното израстване. Ето защо, бракове, в които партньорите си дават взаимна свобода, са изключително стабилни. Ако се изгубят тези граници, двамата партньори започват да се контролират взаимно. Емоционалните граници насърчават поемането на отговорност за самия себе си, т.е. "аз ще се погрижа за собствените си емоционални проблеми, настроения и решения." Поемането на емоционална отговорност ни помага да спрем да обвиняваме другите, но да потърсим отговорите за решаване на проблемите у себе си, дори и когато човекът до нас действа незряло.

 

Е, направих ви съпричастни на разговорите ни със съпругата ни напоследък. Надявам се това да ви помогне да намерите нужния баланс между емоционалната близост и поемането на емоционална отговорност.

Защо е важно да насърчим децата си да пеят

Преди няколко месеца със съпругата ми изпратихме моите момичета на прослушване, за да проверят колко вярно пеят, като за известно време и двете имаха възможността да изпълнят известна детска песен пред публика. Музикалната педагожка ги похвали за това, че уцелват тоновете, но едва ли знаеше, че с тях пеем когато и където имаме възможност - в къщи, в колата или сред природата. За съжаление много от нас си спомнят скучните уроци по музика в училище и забравяме ползите, които пеенето носи. Тези ползи далеч не са свързани само със забавлението. Ако си родител, моето искрено желание е да те насърча да отделиш време и да помислиш по какъв начин можеш да стимулираш музикалните умения у децата си. Не харесвам Платон, но ми харесва какво той казва за музиката: "Музиката е най-подходящият инструмент за образование"!

 

Защо е толкова важно да насърчим децата си да пеят?

 

1. Пеенето помага на децата ни да изразяват емоциите си по адекватен начин. Във време на заобикаляща ни емоционална сдържаност и студенина, те усвояват умението да изразят онова, което чувстват, с подходяща песен. Всеки може да сподели как жизнерадостно парче или пък балада задвижват настроенията ни и ни карат да се радваме или дори да плачем. Душата ни буквално "диша" чрез музиката;

 

2. Пеенето ще помогне на децата да развият важни качества като дисциплина, постоянство и дори физическите им способности. Развитието на фините мускули на гласните струни - тези два вълшебни инструмента, намиращи се в гърлото ни, отнемат немалко усилия и посвещение. Използването на подходящи упражнения, регулярните репетиции, инвестирането на време, се отразява

т върху цялостното развитие на децата и способността им на самодисциплина. Едно малко дете, което пее "Тръгнал кос", развива добра мускулна координация и контрол върху цялото тяло. Различните видове ритми, биенето на барабани и т.н. стимулират цялостната физическа дейност и развитието както на фината, така и на цялостната мускулатура, насърчавайки скачането, танцуването и пляскането с ръце. 

 

3. Музиката подготвя умовете на децата за по-нататъшно учене. Едно от последните проучвания на Калифорнийския университет доказа, че второкласници, които ходят на уроци по пеене, демострират с 27% по-високи академични резултати в сравнение с връстниците си, които не посещават подобни уроци. Колкото повече от музиката преживяват децата, толкова повече и функциите на техния мозък се развиват.

 

4. Чрез музиката децата много по-лесно могат да се свържат с приятели и да се научат на тимова работа. Чрез пеене в хор или заедно с други, децата могат да се убедят, че тяхното лично поведение засяга и поведението на цялата група. Те се научават да кооперират с другите и имат възможността да развиват по-близки взаимоотношения.

 

5. Пеенето е умение, което трае през целия живот. Нещо повече - то не изисква средства. Ти можеш да пееш навсякъде и когато си поискаш!

 

"Нямам търпение пак да пеем, тате" - каза ми снощи Елизабет. Това не е отношение, което идва по рождение - това отношение може и трябва да се формира от родителите.

 

 

 

Как да направим света наистина безопасен за децата*

от доктор Алън С. Карлсън, публикавана с разрешение

 

* Адаптация на речта пред Световния форум за семейна политика, провел се от 16-18 юли 2001г. в Прово, щата Юта, произнесена в присъствието на посланици и правителствени делегации от 52 страни.

 

Конвенцията на ООН за правата на детето, приета като международен договор през 1989 г., е била ратифицирана от повечето нации по света. Съединените щати е изключение, което си струва да споменем. Според обяснението в уебсайта на УНИЦЕФ, тази конвенция „формулира основните човешки права, които имат децата навсякъде...: правото на съществуване; правото да развият пълния си потенциал; правото на защита от вредни влияния, насилие и експлоатация и правото на пълноправно участие в семейния, културния и социалния живот....Конвенцията защитава правата на децата, постановяйки стандарти в здравеопазването, образованието, правните, гражданските и социалните услуги."

Архитектите на тази Конвенция се надявали да защитят децата от експлоатация във въоръжените конфликти, от злоупотребата с детски труд и от сексуална експлоатация. Все достойни цели. Те също искали да намалят неравенството в обществата, довело до големите различия между здравните системи в градските и селските райони. Цел също достойна за уважение.

И все пак, видни правни специалисти отправиха сериозни упреци към Конвенцията. Някои от тези критици посочиха места като член 13, който по всичко личи, че подронва способността на родителите да защитят децата си от вредните външни влияния. Други смятат, че самият език, на който е написана Конвенцията, застрашава културното разнообразие и религиозните свободи. Други пък са обезпокоени относно самото естество на думата „права”, когато става дума за деца, като виждат в това съвсем явно предоставяне на изключителни права на правителството върху младите хора, права, които надвишават правата на родителите и близките им роднини.

Моята цел в момента не е да преценявам тези аргументи. Вместо това бих искал да отделя няколко минути и в качеството си на американски фирмен консултант да поразсъждавам, излизайки извън установеното и общоприетото относно това, от което децата наистина имат нужда.

Ето от къде произхожда основният ми проблем. Когато чета Конвенцията за правата на детето я намирам недостатъчна: не толкова погрешна, колкото не достатъчно добре фокусирана. Тя съдържа много добри чувства и достойни за уважение идеи, но пропуска големи истини относно децата и техните нужди. Според мен твърде често Конвенцията набляга на проблеми, касаещи възрастните и използва техния език относно уникалните обстоятелства, характерни за децата.

Нека си представим нещо заедно. Ще приема, че световните нации са ме помолили да напиша проект за нова и по-подходяща „Харта за правата на децата”. Ще я наречем „От какво се нуждаят децата в действителност” и тя ще отразява най-новото и най-убедителното изследване по този въпрос. След много разсъждения съм формулирал 10 точки и сега ще ги обявя пред вас. Те са следните:

 

Точка 1: Всяко дете има право на майка

Дори и най-добрите аргументи в продкрепа на възгледа за незначителните разлики между половете не могат да устоят, защото съвременната наука продължава да потвърждава онова, което диктува и здравият разум: мъжете и жените доста се различават помежду си, когато става дума за човешкото възпроизводство. Единствено жените притежават дарбата да износват заченатото дете до раждането му. Само те могат да развият уникалната хормонална връзка майка-дете посредство удивителния орган, наречен плацента. Нещо повече, само жените могат да осигурят потока от правилната храна, необходима на бебето, а именно – майчиното мляко. По време на растежа на децата майките играят уникална роля за нормалното психическо развитие на момчетата и момичетата. Едно проучване, публикувано в списанието „Генетична психология” обяснява, че споменът за майка, която е на разположение и е отдадена на грижата за детето, е предпоставка за по-малко чувство на самотност, депресия, безпокойство, за по-високо самочувствие и издържливост при справянето с житейските обстоятелства.” 1 В наши дни майките играят решаваща роля за онова, което икономистите наричат сформиране на дългосрочен човешки капитал.

 

И все пак на моменти изглежда сякаш съвременното общество крои планове срещу майчинството. През последните 100 години ролята на майката е била чувствително обезценена в западния свят, превръщайки се от най-висшето призвание във вид хоби или разсейване от същинските неща. Причината затова отчасти е ограниченият възглед на съвременния бизнес по въпроса. В коментар по повод притока на жени на трудовия пазар през последните години, приятелски настроеното към бизнеса британското издание „Еконъмист”, известно още със своята прямота, пише следното: „Жените се доказват като дар божий за много работодатели. Обикновено по-евтино е да наемеш жена, отколкото мъж, жените са по-подготвени да проявят гъвкавост и по-рядко недоволстват, ако условията на работа не са добри...Работодателите ги харесват, защото те...получават по-ниско заплащане и защото могат да изискват повече от тях, при почасова работа.” Тази форма на експлоатация може да не е добра за жените, но тя със сигурност е изключително неблагоприятна за децата – родени, все още неродени или планирани.

За да защитят правото на детето да има майка, правителствата трябва да предприемат разумни мерки, с които да третират майчинството като най-важното призвание (професия) и да се погрижат връзката майка-дете да се придобие по-висок приоритет от краткосрочните финансови нужди.

 

Точка 2: Всяко дете има право на баща

В подкрепа на това също има натрупани доста доказателства: бащите не са някакъв придатък към домакинството; те са нужни за нормалния растеж на децата. Сравнително наскоро бяха публикувани книгите на Дейвид Блейкънхорн, Дейвид Попеноу и Барбара Дефо Уайтхед, които обобщават огромното количество изследвания по този въпрос. Към тях мога да причисля и статията на тема демография, плод на труда на учени от университетите в Северна Каролина и Пенсилвания. Те пишат следното: „Бащите са важни. Участието на бащата в живота на детето оказва значимо влияние върху три неща: икономически и образователни постижения и избягване на престъпно поведение. Бащи, които са едновременно емоционално близки с децата си и прекарват време с тях, играят основна роля в тяхното съзряване. Юноши, които играждат все по-близки взаимоотношения с бащите си, са защитени от проявата на престъпно поведение и от психологически проблеми.”2

Тук отново ще посоча, че съвременният начин на живот не подкрепя особено и бащинството. Много правителствени социални програми насърчават семействата без бащи, насърчавайки финансово раждането на деца без брак. Но дори когато бащите са сключили брак, служебните ангажименти им пречат да бъдат на разположение на децата си както във физическо, така и в психическо отношение. Популярните западни медии често пъти представят бащите в семейството като глупаци.

За да защити правото на детето да има баща, всяко правителство трябва да предприеме разумни стъпки, за да защити и издигне семейство, водено от баща.

 

Точка 3: Всяко дете има право на дом, изграден върху брак

Изследванията върху децата и семействата, проведени през последните две десетилетия, водят до едно изумително заключение: когато децата живеят с двамата си биологични родители, свързани в законен брак, те са по-здрави, по-щастливи, с по-добро поведение и по-отговорни, по-успешни в училището и в живота и по-рядко се въвличат в безразборни сексуални връзки, престъпно поведение и злоупотреба с алкохол и наркотици. Всяко отклонение от този модел, било то съжителство без брак, легална раздяла, развод, самотно родителство и дори повторен брак – биха довели до по-негативни резултати за децата. Дори първите бракове да са били проблемни (като изключим случаите на физическо насилие между съпрузите), те са по-добра среда за децата от останалите възможности. 

Добрият дом за децата е също така място, където се извършват много дейности, при което подрастващите са не само център на ежедневните събития, а също и участници в домакинската работа. Добрият дом взема насериозно образованието и възпитанието като родителите са първите образователи на децата си, започвайки с възпитаването на моралните ценности. Добрият дом защитава своята автономност и власт, което също оказва положително влияние върху децата.

Именно брачният съюз между мъжа и жената довежда до тези резултати. Всеки партньор донася в брачната връзка дарове, които се допълват един друг. Новите изследвания показват как става това. Например, едно необичайно изследване, описано в списание „Криминология”, установило, че близките връзки между съпругите в квартала, като вземане назаем на продути и инструменти или обяд в съседската къща оказало огромен ефект върху намаляването на престъпността и насилието в квартала. И все пак този резултат не дошъл чрез връзките между съпрузите в квартала. Обаче наличието на мъже, които са глави на смейства в същите тези квартали, намалило извънбрачните раждания сред местните тийнеджърки. Според изследователите младите мъже в квартала гледали на дом със самотна майка и дъщеря-тийнейджърка като на „незащитено гнездо” поради липсата на „мъжката фигура, която момчетата са възпитани да уважават и да ги държи в правия път.”3

Поуката тук е, че съпругът и съпругата се допълват взаимно; всеки брачен партньор носи уникални таланти в дома, за да може комбинацията от тях да надвиши многократно онова, което те имат като отделни личности.

За да защитят правото на детето да има дом, отговорните правителства трябва да използват разумни мерки, за да насърчат законния брак, да намалят разводите и да признаят предимствата на съществуването и автономията на семейството. 

 

Точка 4: Всяко дете има право на братя и сестри

Съвременната тенденция към семейства с едно дете е особено силно изразена в развитите страни. Например, ако настоящите тенденции в Европа продължат и през следващите 50 години, до 2050 година болшинството европейци няма да имат братя и сестри, лели и чичовци, нито братовчеди. Може да се посочи цял набор от причини за намалената раждаемост, сред които поставянето на работата пред семейството и децата и тежкото данъчно бреме, налагано върху домакинствата.

Тенденцията към семейство с едно дете предвещава огромни проблеми и самота. Дълго време взаимоотношенията между братята и сестрите са били считани за изключително важни за оформянето на характера на детето, за изграждането на морални ценности и за психичното му здраве. И обратното, деца, отраснали без братя и сестри, често се превръщат във враждебни личности с антисоциално поведение. В международното списание „Училище по психология” изследователите сочат, че в Китай например, където правителството налага модела на семейство с едно дете от 1977 година насам, дете израстнало без братя и сестри е по-склонно да смущава учебния процес от дете, отгледано заедно с братя и сестри. В сравнение с последните „при единствените деца се наблюдават значително повече проблеми в поведението, особено в способността да усвояват материала; проява  на импулсивност, хиперактивност и тревожност.” 4

Дори на по-късен етап от живота, връзките с братята и сестрите остават все така силни, тъй като това е най-дълготрайното кръвно взаимоотношение, което хората имат в живота си, по-продължително от това с родителите, децата или брачния партньор.

Понякога, разбира се, по медицински причини родителите не могат да имат второ дете. Но основната причина си остава съзнателното решението да нямат такова като по този начин  налагат изключително голямо ограничение върху единственото дете. Подобни действия съзнателно намаляват перспективите за психологическото развитие на единствените деца.

За да защитят правото на детето да има братя и сестри, правителствата трябва да насърчават раждането на много деца в семейството чрез всички възможни и разумни средства.

 

Точка 5: Всяко дете има право на предшественици

Децата постигат емоционална завършеност и вътрешна сигурност, ако видят себе си като част от голямо семейство, свързващо предшествениците им, настоящото им семейство и бъдещите им наследници. Именно това е, което осмисля смъртта, страданието и саможертвата, които на свой ред придават цел и смисъл на живота. Истина е, че децата са жадни да слушат семейни истории. Авторите на изследване, публикувано в списанието „Брак и семейство”, открили, че „младото поколение разказва не по-малко семейни истории от по-старото поколение.”5

Въпреки това твърде често съвременната шумна пропаганда в медиите втълпява у младите хора идеята, че техните предшественици са били невежи, тесногръди и зли. Както е казал някога корифеят на реториката Ричард Уивър „онези, които не се интересуват от предшествениците си, по същото правило няма да се интересуват и от наследниците си.” Това не само обезценява живота на децата, но и глобалната общност като цяло.

За да защитят правото на детето да има предшественици, правителствата трябва направят всичко възможно училищата и всички останали институции да почитат битките и положителния принос, на предходните поколения.

 

Точка 6: Всяко дете има право на наследници (потомство)

Съвременните митове, пропагандирани от движението за контрол на населението, представляват рационална адаптация на размера на семейството, за да пасне на модерните условия. Макар тази промяна да е започнала на запад, поради своята популярност, тя набира скорост и в развиващите се страни.

Най-новите изследвания сочат, че този мит е фалшив. Едно внимателно проучване на историята на намаляването на плодовитостта, публикувано в „Преглед на населението и развитието”, сочи, че ключова роля за това са изиграли нео-малтусианските (Томас Малтус – английски икономист и социолог, живял през 18ти век. Според неговата теория, ако увеличаването на населението не се контролира, ще се стигне до демографска криза, тъй като то се увеличава по геометрична прогресия, а средствата за изхранването му – по аритметична – бел. прев..) „идеи, идеологии и организирана помощ” или пропаганда, а не трайното обръщенство. Целта на тези пропагандатори била да атакуват големите семейства. Според автора те постигнали ключов триумф чрез „изтръгването на сферата на сексуалността от ръцете на религията”, принуждавайки по този начин хората „да пренебрегват религиозните си възгледи”. После тези идеологии се разпространили в страните от Третия свят чрез колониалните администрации, използващи „евгенични” аргументи за контрол на местното население, а по-късно чрез частни организации като Съвета за населението и фондацията „Форд”.  

Време е заради децата ни да сложим край на тази война срещу човешката плодовитост. В зората на 21ви век става ясно, че не свръхнаселеността, а обезлюдяването е проблемът, с който светът ще се сблъска в бъдеще. Най-достоверните доказателства показват, че нарастването на населението в действителност стимулира икономическия растеж, както общия, така и на глава от населението.

Естествено за всеки човек е да иска да създаде потомство, за да продължи да живее в бъдещето чрез него. Това е съдбата на всяко дете. Пропагандата срещу изграждането на семейства е директна атака срещу тази съдба.

За да защитят правото на детето да има наследници, правителствата трябва предприемат правилните действия, за да утвърдят ценноста на плодовитостта в брака и да подкрепят и защитят големите семейства.

 

Точка 7: Всяко дете има право на религиозна вяра

Вярващите семейства защитават по-добре физически и психически своите деца в сравнение с онези, които отричат вярата. Това откритие е в директна опозиция с модернистичните пристрастия, които смятат, че религията се основава на невежество и ограничаване. Например, едно проуване на стила на родителство, публикувано в американското списание „Социологически преглед”, установило, че „макар консервативните родители-протестанти наистина по-често да прибягват към напляскване от невярващите, истина е също, че те много по-често практикуват топли взаимоотношения с децата си, в които ги насърчават да изразяват емоциите си.” 7 

 

Силната вяра също така защитава младите от разрушително поведение като преждевременен сексуален живот. Списанието за брак и семейство съобщава, че макар процентът на девствените момичета в Америка да е намалял от 51 през 1982 г. на 42 през 1988 г., процентът на девствените момичета в семействата на протестантите-фундаменталисти се е увеличил от 45 на 61 за същите 6 години. Авторите отдават заслугата за това отчасти на влиянието на „службите в църквата и на неделното училище.”8

Накратко, децата се развиват най-добре в семейства, признаващи божествената власт и стремящи се да прилагат вярата в ежедневния си живот.

За да защитят правото на детето на религиозна вяра, правителствата трябва да уважават правото на семействата свободно да изповядват религията си.

 

Точка 8: Всяко дете има право да живее в здравословна общност

Няма добър дом, който да може да устои сам. Членовете на разширеното семейство – баби и дядовци, лели и чичовци, братовчедите също се интересуват и помагат в защитата и отглеждането на децата. По малко по-различен начин добрите съседи също създават средата, която осигурява защита за децата. Добре е вярващи хора да живеят в съседство едни с други. Има доказателства, че това се отразява добре на всички деца.

Неотдавна в списание „Социална икономика” беше публикувана статия, изследваща ролята на религиозността сред съседите за изграждане на здравословна общност. Изследователите установили, че дори и в светски общества като съвременна Швеция, религията не е изгубила от важността си. И по-конкретно: „колкото по-висок е процентът на вярващите в даден шведски град, толкова по-нисък е процентът на разводите, абортите,...и извъбрачно родените деца.” Оказва се, че дори невярващите, живеещи сред сравнително голям брой вярващи, са по-благосклонни към децата: те също са по-малко склонни да се разведат, да направят аборт или да родят дете, без да се сключили брак.9   

За да защитят правото на детето да живее в здравословна общност, правителствата трябва да не се намесват без причина в спонтанния растеж на кварталите и градовете.

 

Точка 9: Всяко дете има право на невинност

Думата невинност в случая е употребена в смисъла на възможността да имат истинско детство, да получат шанса да съзреят във физическо, емоционално и морално отношение.

Много външни сили заплашват детството: войни;  работодатели, алчни за детски труд; съвременните медии; образование, пропито от идеологии. Противно на всичко това изследването показва един неизменен защитник на детската невинност: живот в здраво семейство, състоящо се от двама биологични родители.

Например, нови статии в списанията „Детско развитие” и  „Личност и социална психология” сочат същите изумителни резултати: „момичетата, които живеят със самотни майки имат тенденция да реживяват по-ранен пубертет.” Това преждевременно начало на сексуалната зрялост се получава, защото ”момичетата от семейства без бащи е по-вероятно да бъдат изложени на феромоните на вторите си бащи или други мъжки фигури, с които нямат родствена връзка”, което акселерира физическото им развитие. Ранният пубертет е тревожно явление, защото е свързан с лошо здраве, емоционални проблеми като депресия и тревожност, проблемно поведение като употреба на алкохол, и безразборни сексуални връзки.10

Здравите семейства също така са по-способни да контролират намесата от страна на медиите – като се започне от телевизията и се стигне до интернет – в живота на децата им.

За да защитят правото на детето на невиност, правителствата трябва да почитат и защитават институцията на брака и да уважават родителския контрол на влиянията на медиите върху децата им.

 

Точка 10: Всяко дете има право на традиция

Децата се раждат в семейства – нуклеарни и разширени; те също така се раждат в села или квартали, които помагат и подкрепят семействата; те се раждат в традиции или култури, които дават дълбочина на живота им. Г.К. Честъртън нарича традицията „демокрацията на мъртвите”, при която живите, признават житейските уроци, понякога получени с цената на много трудности и саможертви от хората, живели преди тях. Почитта към традициите не изисква сляпо покорство на миналото, но го защитава от онези, които призовават към промяна днес. Децата намират защита и смисъл под покривалото на традицията, което им дава емоционална стабилност и средства да оцелеят дори във времена на тирания.

Полското издание „”Социологически преглед наскоро публикува статия за събитията в Узбекистан по време на съветското комунистическо управление. Авторът пише следното: 

Само традиционните взаимоотношения дадоха на хората способност да оцелеят особено по време на трудните условия през периода на управлението на Съветите. Макар съветизацията на обществото в Централна Азия да подкопа религиозните и културните основи на семейството, основите му черти бяха съхранени.

В много слуаи задачата за това съхранение се падала на жените. Авторът продължава: „Познавам семейства, в които бащата е бил учител по физика и атеист, докато жената е била вярваща и се е молела по пет пъти на ден и спазвала рамада, като по този начин е измолвала изкупление и за греховете на съпруга си.” Когато комунизмът падна и Узбекистан възстанови независимостта си, тези традии все още бяха там, за да може децата и родителите заедно да изградят повторно нацията.11

За да защитят правото на детето на традиция, правителствата трябва уважават наследствените вярвания и обичаи на народите като част от техните неофициални социални конституции.

И така, призовавам нациите на света да осигурят на всяко дете право на майка, баща, дом, изграден върху брак, братя и сестри, предшественици, потомство, религиозна вяра, здравословна общност, невинност и традиция. Научните доказателства са изумителни: това са качествата, които дават най-голяма сигурност, здраве, щастие, емоционална стабилност, духовно удовлетворение, материално благополучие и вътрешен мир. Това са нещата, от които децата наистина имат нужда.

 

Библиография

1 Mohammedreza Hojat, "Satisfaction With Early Relationships with Parents and Psychological Attributes in Adulthood," The Journal of Genetic Psychology 159 (1998): 203-220.

2 Kathleen Mullan Harris, Frank F. Furstenberg, Jr., and Jeremy K. Marmer, "Paternal Involvement with Adolescents in Intact Families: The Influence of Fathers Over the Life Course," Demography 35 (May 1998): 201-216.

3 Pamela Wilcox Rountree and Barbara D. Warner, "Social Ties and Crime: Is the Relationship Gendered?" Criminology 37 (1999): 789-810.

4 Fang-Fang Wang, Thomas Oakland, and DeHua Liu, "Behavior Problems Exhibited by Chinese Children from Single- and Multiple-Child Families," School Psychology International 13 (1992): 313-321.

5 Peter Martin, Gunhild O. Hagestad, and Patricia Diedrick, "Family Stories: Events (temporarily) Remembered," Journal of Marriage and the Family 50 (1988): 533-541.

6 John C. Caldwell, "The Global Fertility Transition: The Need for a Unifying Theory," Population and Development Review 23 (Dec. 1997): 803-812.

7 W. Bradford Wilcox, "Conservative Protestant Childrearing: Authoritarian or Authoritative?" American Sociological Review 63 (1998): 796-809.

8 Karin L. Brewster, et.al., "The Changing Impact of Religion on the Sexual and Contraceptive Behavior of Adolescent Women in the United States," Journal of Marriage and the Family 60 (1998): 493-503.

9 Niclas Berggren, "Rhetoric or Reality? An Economic Analysis of the Effects of Religion in Sweden," Journal of Socio-Economics 26 (1997): 571-596.

10 Bruce J. Ellis and Judy Garber, "Psychosocial Antecedents of Variation in Girls’ Pubertal Timing: Maternal Depression, Stepfather Presence, and Family Stress," Child Development 71 (2000): 485-501; and Bruce J. Ellis, et.al., "Quality of Early Family Relationships and Individual Differences in the Timing of Pubertal Maturation in Girls: A Longitudinal Test of an Evolutionary Model," Journal of Personality and Social Psychology 77 (1999): 387-401.

11 Marfua Toktakhodjaeva, "Society and Family in Uzbekistan," Polish Sociological Review 2 (1997): 149-165.