понеделник, 21 май 2012 г.

Сутрешен коктейл от туитове около заметресението

@plpeev: Причината за труса - в Перник два голфа са се чукнали леко. @GreenLSK: Таксиметровият шофьор ме пита какъв ден е днес, че всички са по улиците... А аз умирам! @plpeev: Причината за труса - в Перник два голфа са се чукнали уеко. @vladi4a: Да очаквам ли цунами? На 50 метра от морето съм, първи съм в списъка...ако утре не туитя да си знаете #земетресение @plamenshopov: Чак сега осъзнах , първото за което се хванах беше "мобилния"!!! После видях жената и децата! Тъпак... @plamenshopov: Ще правя кафе, ще се задръстя със шоколад ! Щом ни няма нищо - Господ ни обича:))) @wulfenputzen: Чалга парти в Перник... усеща се като 5.6 по Рихтер у София! Пред винкела всички са равни! #земетресение @vdachev: Еми... какво да ви кажа... освен: добро утро! :D @4nepa: Елате да видите атеистите как се кръстят пред блока. @excessmind: Земетресението удари най-силно сървърите на новинарските сайтове. Повечето не издържаха... @muiiio: БАН, направете си туитър!!! RT @mitsy007: ей, в БАН последни ще разберат че е имало земетресение, ама и да разберат - сайта не работи... @GreenLSK: Не взех котката на излизане, ама щото вали... Не съм лоша стопанка, нали? @GreenLSK: Не взех котката на излизане, ама щото вали... Не съм лоша стопанка, нали?

четвъртък, 17 май 2012 г.

За родителския авторитет

Parent
Тези дни се сетих за една хванала прах статия, публикувана от списание "Родители" през 2007-ма, когато все още нямаше дебат за родителския авторитет, тъй като необходимостта от него беше очевидно за всички, като изключим левичарската либерална пропаганда, която незнайно как успя да проникне в съзнанието на хората за отрицателно време. Ще публикувам само една част от статията, която е още по-актуална днес, тъй като нещата са се влошили откъм вмешателство от страна на държавата - звуча доста радикално, но може би е имало защо:)

Авторитет №1 не е училището – авторитет №1 си ти!

С риск да бъда обвинен в политическа пропаганда и некоретност, ще заявя с пълна увереност, че комунизмът нанесе огромни поражения върху семействата и родителите. Приоритетната роля за отглеждането на децата беше поверена на държавата. Родителите нямаха легалното право да предадат на децата си своя собствена система от ценности или да създадат мироглед според личните си убеждения или вярвания, поради натиска на авторитарната система. В резултат на това днес е израснало едно цяло поколение от родители, което все още смята, че е работа на държавата да се грижи за децата им. Това е глупаво и твърде наивно – семейната атмосфера е тази, която ще създаде и формира отговорни, пълноценни и щастливи личности.

Ти не си партньор на училището – училището е твой партньор!

Нека се събудим приятели, времето на комунизма отдавна отмина! Дори и самата етимология на думата “родител” доказва че ти си този, който се намира на кормилото – parentis. Това е латинска дума, лежаща в корена на английската дума parent и означава някой, който защитава и се грижи.   

Ти си някой, който защитава.

Някой, който се грижи.

Някой, който бди и пази.

Това означава, че се предполага да стоиш във връзка с учителите и директора на училището и да изискваш информация за състоянието, поведението и развитието на детето. Аз съм удивен от факта, че все още съществуват родители, които се страхуват от мнението на директора или се изчервяват пред “класната”, изпълнени със срам да попитат по-подробно какво в действителност се е случило с детето им. Що се отнася до децата, ти си този, който определя правилата на играта! Твоето мнение има значение, дори и да е напълно противоположното на мнението на учителите или директора. Никога не е излишно да се стремиш да получаваш колкото се може повече информация и да поддържаш регулярен контакт с учителите. 

............................

Хмммм., дали да не подхвана тази стара статия на нов глас, какво мислите?

 

четвъртък, 10 май 2012 г.

Untitled

P172

"Ти се шегуваш с мен!" - възкликна мъжът срещу мен, докато споделях с него, че е важно да се научи да приема негативните чувства на жена си не като прищявка, а като сигнал, че той самия трябва да се научи да бъде по-открит, сърдечен и състрадателен. - "Мъжете няма нужда да бъдат чак толкова емоционални."

Усмихнах се, защото до известна степен го разбирам - в крайна сметка никой уважаващ себе си български мачо не иска да бъде вкаран в категорията на женчовците. От друга страна ми се струва, че твърде много мачовци пропускат дълбочината на връзката, която могат да създадат със своите съпруги поради откровени предразсъдъци. Забелязал съм и свръхочаквания от страна на жените техните съпрузи да знаят винаги какво те преживяват и чувстват без да разбират, че е необходимо да бъдат малко по-директни. В съзнанието на днешните мъже и жени битуват няколко мита, свързани с чувствата и комуникацията. Нека споделя някои от тях, които съм забелязал през последните години:

Мит 1: Моят партньор трябва сам да се досеща какво мисля, чувствам или желая.
Способностите на твоя партньор почти трябва да граничат със свръхестественото, за да чете мислите ти или да знае какво точно преживяваш. Разбира се, той може да се развие по-добре в тази област, но да очакваш от партньора си да е всечувстващ и всезнаещ, е меко казано нерелеастично. Съществува само един начин партньорът ти да разбере какво точно имаш предвид - като го споделиш директно.

Мит 2: За да имаме добър брак е необходимо да имаме съгласие по всички въпроси.
Няма нужда да сте напълно съгласни по всички възможни теми с твоя партньор, за да се квалифицирате като успешна двойка. По-важен е начинът, по който спорите, отколкото постигането на пълна хармония. Статистиките показват, че именно "хармоничните" на пръв поглед двойки са с по-висок риск от развод!

Мит 3: Няма нужда да споделям разочарованията си с моя партньор - зрелите хора сдържат емоциите си. Всъщност е валидно точно обратното - сдържащите емоциите си натрупват още повече гняв, а грубите хора им дават прекален израз, така че нараняват другия. Истински емоционално стабилни хора знаят как да изразяват чувствата си без да атакуват партньора си.