За родителския авторитет

Тези дни се сетих за една хванала прах статия, публикувана от списание "Родители" през 2007-ма, когато все още нямаше дебат за родителския авторитет, тъй като необходимостта от него беше очевидно за всички, като изключим левичарската либерална пропаганда, която незнайно как успя да проникне в съзнанието на хората за отрицателно време. Ще публикувам само една част от статията, която е още по-актуална днес, тъй като нещата са се влошили откъм вмешателство от страна на държавата - звуча доста радикално, но може би е имало защо:)

Авторитет №1 не е училището – авторитет №1 си ти!

С риск да бъда обвинен в политическа пропаганда и некоретност, ще заявя с пълна увереност, че комунизмът нанесе огромни поражения върху семействата и родителите. Приоритетната роля за отглеждането на децата беше поверена на държавата. Родителите нямаха легалното право да предадат на децата си своя собствена система от ценности или да създадат мироглед според личните си убеждения или вярвания, поради натиска на авторитарната система. В резултат на това днес е израснало едно цяло поколение от родители, което все още смята, че е работа на държавата да се грижи за децата им. Това е глупаво и твърде наивно – семейната атмосфера е тази, която ще създаде и формира отговорни, пълноценни и щастливи личности.

Ти не си партньор на училището – училището е твой партньор!

Нека се събудим приятели, времето на комунизма отдавна отмина! Дори и самата етимология на думата “родител” доказва че ти си този, който се намира на кормилото – parentis. Това е латинска дума, лежаща в корена на английската дума parent и означава някой, който защитава и се грижи.   

Ти си някой, който защитава.

Някой, който се грижи.

Някой, който бди и пази.

Това означава, че се предполага да стоиш във връзка с учителите и директора на училището и да изискваш информация за състоянието, поведението и развитието на детето. Аз съм удивен от факта, че все още съществуват родители, които се страхуват от мнението на директора или се изчервяват пред “класната”, изпълнени със срам да попитат по-подробно какво в действителност се е случило с детето им. Що се отнася до децата, ти си този, който определя правилата на играта! Твоето мнение има значение, дори и да е напълно противоположното на мнението на учителите или директора. Никога не е излишно да се стремиш да получаваш колкото се може повече информация и да поддържаш регулярен контакт с учителите. 

............................

Хмммм., дали да не подхвана тази стара статия на нов глас, какво мислите?