На ежедневна основа на родителите в нацията се втълпява, че те не знаят как да се справят с децата си, че са тъпи и нехаещи, а на масите се хвърлят заплахи за отнемане на родителски права. Ще бъдем крайно нечестни с фактите, ако отречем, че криза в родителството съществува по принцип, но това не бива да става за сметка на хилядите загрижени майки и бащи, които плащат огромна цена за благоуспяването на техните семейства. Не ме разбирайте погрешно - познавам изключително безотговорни родители, но срещайки се с много хора, аз се убедих, че голяма част от тях просто не са такива.
Най-често срещаната заблуда е, че едно дете действа по определен начин единствено, защото така са го научили родителите му. Съжалявам за категоричното мнение, но аз просто не вярвам, че едно дете се ражда неутрално към доброто и злото и е Tabula Raca - празна дъска, върху която може да се пише. Тази лъжлива философия на детерминизма е повлияла съвременната култура до степен, в която родителите са виновни за почти всичко. Виновни са, когато двегодишното им проходилче счупи вазата, докато е било на гости у съседчето. Виновни са, ако са пропуснали вечерното къпане на бебето. Виновни са, ако осемгодишната им дъщеря не успява да фокусира вниманието си върху задачите. И о, да - виновни са, когато се разбере, че завършващият им ученик е преписвал на матурата. Повечето от родителите, с които съм говорил, са изпитвали невероятна болка в подобни ситуации, докато са се сблъскали с презрителните погледи на околните. Аз също я познавам, предполагам и ти.
Нека не забравяме, че една личност представлява сложна смесица от влиянието на семейната среда, наследственост, възприятия, социални взаимоотношения, предишен натрупан опит, сила на волята, лични избори, минали преживявания, етап от развитието, вградени характеристики. Ролята на родителите е фундаментална, но не може да бъде определена като единствено влияние върху детското поведение.
Нещо повече - така наречените "експерти" силно подценяват вродените характеристики на децата и особеностите на темперамента им. Едно от най-интересните проучвания в тази насока е на психиатрите Стела Чес и Александър Томас, продължило 30 години и описано в книгата им: "Познай детето си". Тяхното заключение е, че бебетата не само се различават едни от други в момента на раждането, но и тези различия имат тенденцията да продължат през цялото детство. Те разделят поведението на децата в три категории:
- трудното дете - децата, които често отговарят на възрастните, имат контрастно поведение, нередовен сън и се тръшкат по-често;
- лесното дете - онези деца, които са много адаптивни към нови ситуации, приятелски настроени са към другите хора и с желание приветстват правилата на играта.
- срамежливото дете - децата, които трудно са адаптират към нови обстоятелства и не харесват да се изявяват; имат склонността да се отдръпват при конфликти.
Разбира се, не всяко дете попада във всяка категория, но около 65% влизат в една от тях!
Понякога забравяме, че е твърде възможно да направим заключението си за личността на едно дете пристрастно, сравнявайки поведението му с нашия субективен или обществен идеал за поведение. Истински загриженият родителят познава най-добре детето си (макар и често да греши). Той сравнява рожбата си с нейния собствен напредък към въпросния идеал. Неприемливото поведение според страничния наблюдател всъщност може да се окаже напредък в очите на родителя!
Ако си баща или майка и си сигурен/сигурна, че прекарваш достатъчно време с децата си, не позволявай на "умници" с неадекватно отношение да те убеждават колко по-добре ги познават и колко трябва да ги послушаш. Ти си най-близо до децата си. Вярвай в тях, насърчи ги, коригирай ги, когато е необходимо, но не позволявай на експерти и директори да те затапват с "професионалното" си мнение. Разбира се, научи се да се вслушваш в мнението им, но сравнявайки извода им с твоето собствено.
През годините родители са споделяли с мен за неприятни ситуации, в които са се оказали децата им - проблеми с алкохола, малтретиране в училище, кражба в магазина, дори и заплахи за самоубийство. Състрадавал съм истински на много от тях. Плакал съм заедно с други. Едно нещо съм разбрал - родителите не се нуждаят от обвинение. Те имат нужда от състрадание, насърчение и подкрепа. Нека да си помислим за това, преди да насочим обвинителен пръст към тях за всяко детско поведение, което не намираме за правилно и да им дадем:
- усмивка;
- приятелско докосване;
- предложение за помощ;
- реална загриженост;
- състрадание;
- ......................
Вие довършете списъка и ми пишете, ако имате идея по какъв начин можем да сме от помощ на тези чудесни хора.
