Ползите от големите семейства

Нека да поговорим за истинската толерантност. Все повече в публичното пространство се отправят призиви за толератност към “различните”, като се имат предвид хомосекуалистите, но почти никога няма да чуете апели за необходимостта от освобождаване на приемане към други групи хора, много повече нуждаещи се от толерантност - чужденците, самотните майки, възрастните хора или големите семейства. Големите семейства? Да, именно - нека да поговорим малко повече за тях.

Нямам себе си за част от голямо семейство - със съпругата ми имаме едва три деца, но въпреки това неведнъж ни се е случвало да усещаме презрителните погледи на околните, докато се придвижваме заедно: “Ей, човече - какво е това - детска градина?” Обществото ни е пълно с кисели индивиди, които сякаш желаят всичко около тях да е статично като малкия им свят и приемат смеховете на забавляващи се деца и родители като лична заплаха и обида. Не дай си Боже да видят детето ти да направи нещо необичайно, странно или неприлично - ще те направят на кайма. Майките и татковците с по-дълъг стаж разбират много добре, че детският свят е изпълнен с “малки несъвършенства в поведението”, за които можеш да си затвориш очите, но не и псевдозащитниците на детските права - много от тях ще решат, че са квалифицирани да влязат в ролята на експертите, имащи правото да те коригират или да дават предписания за “позитивно родителство”. Още по-нетолерантна става картинката, ако подобни хора се окажат социални служители или висшисти с диплома за отглеждане или образование на деца. Мислете му тогава.

Колко от вас сте се сблъсквали със същото? За някои е трудно да преглътнат факта, че на света има семейства, решили, че да са заедно и да градят семейна идентичност е по-важно от това татко да бачка някъде, мама да се бъхта на друго място, а децата им да оцеляват в детската градина. Ами ако мама е решила да си остане в къщи? Ихааа, гледайте какво става тогава - ще чуете коментари от сорта на “Тя е зависима от мъжа си.” или “Домакините са емоционално нестабилни”, а може би и “Мъжът сигурно е диктатор в семейството”. А какво да кажем за интернет форумите, където при информация за ромско семейство с пет-шест дечица можем да прочетем стотици призиви за линчуване на “безотговорната” майка. 

За съжаление днес сме склонни да проявяваме фалшива толерантност по-скоро към извратеното отколкото към нормалното. Подобно отношение може да причинят голяма доза дискомфорт у посветените майки и бащи, ако не решат в даден момент, че не трябва да им пука толкова от проявите на нетолератност от страна на обществото ни. 

Все пак, перото ми през последните години е било посветено именно на онези, които са готови да изградят стабилни семейства - ето защо чувствам за свой дълг да посоча някои ползи от това да имаш повече деца, тъй като съм го преживял лично.

Децата не са толкова скъп ресурс

Нека да започна с това, че да имаш последната електронна играчка, IPad, страхотни обувки или  скъпа прическа не могат да се сравнят с удовлетворението и щастието да имаш деца. Макар и очевидна истина, повечето хора живеят сякаш това не е така. “О, скъпо е да имаш повече деца.” - ми каза преди време един служител в голяма компания. В същото време познавам немалко родители на четири и дори на пет-шест деца, които поддържат доста по-нисък стандарт на живот, но са щастливи, че имат възможността да им се посветят. 

Децата разширяват потенциала на своите родители

Увеличаването броя на децата в едно отговорно семейство разширява потенциала на родителите и търсенето на нови възможности, с които да се осигурят нарастващите им нужди. Потенциалът на човек е буквално безграничен, ако разбира се той подходи отговорно към ситуацията и даже може да предизвика ограниченията на родната ни българска действителност. Наличието на повече деца е един от най-силните стимулатори бащинското сърце на снабдител и майчиното сърце на утехата да се проявят в едно семейство. Ето защо съвременните социологически изследвания определят класическите нуклеарни семейства като генератори на богатства!

Децата са актив

Една простичка и забравена истина за последните 200 години, откакто правителствата са иззели функциите, принадлежащи първоначално на семействата - да бъдат финансово независими. Повече деца означава повече човешка сила, която обединявайки ресурса си може да донесе повече финансови ползи и независимост за всички членове на семейството. Малкият семеен бизнес е едно от най-мощните средства, с които разполага един дом, за да се справи с бедността. Това разбира се означава родителите заедно с децата да впрегнат усилията си и заедно да воюват за тази независимост.

Децата се научават да живеят по-пълноценно с другите, когато произхождат от по-големи семейства     

Ценности имат възможност да бъдат предадени, когато децата имат привилегията да израстват заедно и да са близо едни до други, а съзряването и мъдростта настъпват по-скоро. Всеотдайност, несебичност, отговорност - голямото семейство създава предпоставки подобни добродетели да бъдат усвоени от децата, когато им се налага да споделят стаите си, да решават конфликти, да обединяват ресурсите си и да преодоляват трудности заедно. Също така, децата имат възможност да се смеят по-често - та нали в големите семейства непрекъснато се случва нещо забавно! Те стават по-уверени и с по-високо ниво на самочувствие и удовлетворение. Тъй като са непрекъснато заобиколени от братя и сестри, децата се научават да служат на другите, да бъдат не вземащи, но даващи; научават се да правят по-реалистични преценки за събитията.  Поради факта, че родителите им не откликват на всяка тяхна прищявка, те се научават да правят разлика между насъщните нужди и прищявките, а също и да отлагат своите желания - едни от ключовите качества за реализиране на каквато и да е било форма на дългосрочен успех.

Сещате ли се за други такива ползи от многото деца? Чувствайте се свободни - микрофонът е ваш!

-------------------

На снимката едно семейство, което има 20 деца и истински ме вдъхновява - позволете ми да ви представя the Duggar Family! Ако не знаете, фамилията е голям хит в Щатите, имат собствено предаване и са много търсени в сферата на отглеждане на деца.

Да отвличаш легално деца

Получих известна доза критицизъм от българи, живеещи в чужбина за позицията ми по отношение на случая "Доминик Йохансон", който преди повече от година беше иззет насила от родителите и буквално отвлечен от шведските социални служби, като в момента се приготвя осиновяването му зад граница в Тайланд. Причината? Образован у дома от собствените си родители, като майката е индийка. А, да - щях да забравя - социалните намериха и друго много сериозно престъпление на родителите - пропуск да се пломбира зъб на детето. Не случайно днес Швеция се определя на предпоследно място по отношение свобода на семейството, следвана от страни като Северна Корея.

 

Само онези, които са запознати с хищническите действия на шведските социални служби могат да разберат степента на престъпност, до която те могат да достигнат. Днес прочетох историята на една потърпевша майка, станала жертва на социалните служби, отделящи с причина или без 6 000-7 000 деца годишно от техните родители:

 

"Англичанка съм и се установих в Швеция преди 10 години с моя съпруг-швед. Бракът ми се разпадна и аз останах тук с трите си деца, родени в Англия. Преди около 5 години се разболях от фибромиалгия (болезнено заболяване на крайниците) и помолих за социална помощ от държавата, която впоследствие получих. При разговора ми със социалния работник се установи, че при определени обстоятелства моята десет-годишна дъщеря ми е правела чай, а трите ми деца са си чистели стаите и са оставяли мръсното бельо в легените. Аз очаквах от тях да прибират след себе си, да слагат съдовете в миялната и т.н. Социалните служби казаха, че това било работа на възрастните, взеха ми децата и ги изпратиха в дом. Също така според тях било изключителна жестокост децата да ме гледат как се превивам от болка. През февруари се навършиха 5 години, откакто ми ги взеха. Сега най-голямата е на 16 г. и е била на лечение в два центъра за зависимости от тютонопушене, пиене и дрога. Беше изритана от първия, за това, че е забременяла на 14 г. Преживя спонтанен аборт и отиде във втория, за да спре наркотиците. Втората ми дъщеря също забременя на 14 г., а с най-малката беше злоупотребявано физически и психически от новите й осиновители. След като разбрах за това и се оплаках на службите, те ме игнорираха за две години и половина, след което тя беше изпратена в ново семейство. Социалните отказаха тя да се върне вкъщи, защото била много повредена от мен. Те не разбират, че моите момичета не са били повредени от мен, а от социалните служби!"

 

Когато чета подобни истории у мен се навдига гняв. Гняв за държанието на тези социални престъпници, гняв от липсата на състрадание, гняв за съдбата на потърпевшите. Звучи невероятно нали? В Швеция това не е единствения случай. Именно това може да се случи в страни, в които субективните права на детето се поставят над правата на родителите. Нека никога да не допуснем това да се случи в България! 

Към родителите с любов

Едно от най-често срещаните неразбирания по отношение развитието на децата е формирането на тяхната личност. Ето защо, родителите могат да станат обект на неоснователни критики, хвърляне на обвинения и дори презрително отношение. Последствията от подобен обществен маниер, особено в страни като България, където личността на човека не се цени по принцип, са чувството на вина, ниското самочувствие и дори появата на депресия, съпътстващи родителите. Те се питат почти непрекъснато: "Добър родител ли съм?", "Справям ли се както трябва?" или поставят заключения от сорта на: "Аз съм просто един провал". Всъщност чувам израза "Аз съм провал като родител" от почти всеки такъв.

 

На ежедневна основа на родителите в нацията се втълпява, че те не знаят как да се справят с децата си, че са тъпи и нехаещи, а на масите се хвърлят заплахи за отнемане на родителски права. Ще бъдем крайно нечестни с фактите, ако отречем, че криза в родителството съществува по принцип, но това не бива да става за сметка на хилядите загрижени майки и бащи, които плащат огромна цена за благоуспяването на техните семейства. Не ме разбирайте погрешно - познавам изключително безотговорни родители, но срещайки се с много хора, аз се убедих, че голяма част от тях просто не са такива.

 

Най-често срещаната заблуда е, че едно дете действа по определен начин единствено, защото така са го научили родителите му. Съжалявам за категоричното мнение, но аз просто не вярвам, че едно дете се ражда неутрално към доброто и злото и е Tabula Raca - празна дъска, върху която може да се пише. Тази лъжлива философия на детерминизма е повлияла съвременната култура до степен, в която родителите са виновни за почти всичко. Виновни са, когато двегодишното им проходилче счупи вазата, докато е било на гости у съседчето. Виновни са, ако са пропуснали вечерното къпане на бебето. Виновни са, ако осемгодишната им дъщеря не успява да фокусира вниманието си върху задачите. И о, да - виновни са, когато се разбере, че завършващият им ученик е преписвал на матурата. Повечето от родителите, с които съм говорил, са изпитвали невероятна болка в подобни ситуации, докато са се сблъскали с презрителните погледи на околните. Аз също я познавам, предполагам и ти. 

 

Нека не забравяме, че една личност представлява сложна смесица от влиянието на семейната среда, наследственост, възприятия, социални взаимоотношения, предишен натрупан опит, сила на волята, лични избори, минали преживявания, етап от развитието, вградени характеристики. Ролята на родителите е фундаментална, но не може да бъде определена като единствено влияние върху детското поведение.

 

Нещо повече - така наречените "експерти" силно подценяват вродените характеристики на децата и особеностите на темперамента им. Едно от най-интересните проучвания в тази насока е на психиатрите Стела Чес и Александър Томас, продължило 30 години и описано в книгата им: "Познай детето си". Тяхното заключение е, че бебетата не само се различават едни от други в момента на раждането, но и тези различия имат тенденцията да продължат през цялото детство. Те разделят поведението на децата в три категории:

 

- трудното дете - децата, които често отговарят на възрастните, имат контрастно поведение, нередовен сън и се тръшкат по-често;

 

- лесното дете - онези деца, които са много адаптивни към нови ситуации, приятелски настроени са към другите хора и с желание приветстват правилата на играта.

 

- срамежливото дете - децата, които трудно са адаптират към нови обстоятелства и не харесват да се изявяват; имат склонността да се отдръпват при конфликти. 

 

Разбира се, не всяко дете попада във всяка категория, но около 65% влизат в една от тях!  

 

Понякога забравяме, че е твърде възможно да направим заключението си за личността на едно дете пристрастно, сравнявайки поведението му с нашия субективен или обществен идеал за поведение. Истински загриженият родителят познава най-добре детето си (макар и често да греши). Той сравнява рожбата си с нейния собствен напредък към въпросния идеал. Неприемливото поведение според страничния наблюдател всъщност може да се окаже напредък в очите на родителя!

 

Ако си баща или майка и си сигурен/сигурна, че прекарваш достатъчно време с децата си, не позволявай на "умници" с неадекватно отношение да те убеждават колко по-добре ги познават и колко трябва да ги послушаш. Ти си най-близо до децата си. Вярвай в тях, насърчи ги, коригирай ги, когато е необходимо, но не позволявай на експерти и директори да те затапват с "професионалното" си мнение. Разбира се, научи се да се вслушваш в мнението им, но сравнявайки извода им с твоето собствено.

 

През годините родители са споделяли с мен за неприятни ситуации, в които са се оказали децата им - проблеми с алкохола, малтретиране в училище, кражба в магазина, дори и заплахи за самоубийство. Състрадавал съм истински на много от тях. Плакал съм заедно с други. Едно нещо съм разбрал - родителите не се нуждаят от обвинение. Те имат нужда от състрадание, насърчение и подкрепа. Нека да си помислим за това, преди да насочим обвинителен пръст към тях за всяко детско поведение, което не намираме за правилно и да им дадем:

 

- усмивка;

- приятелско докосване;

- предложение за помощ;

- реална загриженост;

- състрадание;

- ......................

 

Вие довършете списъка и ми пишете, ако имате идея по какъв начин можем да сме от помощ на тези чудесни хора.