Последните три дни

20 януари 2011 г.

 

Когато със Снежи се настанихме в киносалона си мислех, че този филм ще бъде поредната скука. Е, познайте какво се случи - държахме се за столовете от напрежение през почти цялото време. Освен невероятната режисура и вдъхновяващата игра на Ръсел Кроул “Последните три дни” съдържа  ясно послание за силата на истинската любов, която не се спира пред нищо, за да спаси любимия човек. 

 

Съпругата на учителя Джон - Лаура се оказва несправедливо обвинена в убийството на своя шеф, арестувана е пред очите на мъжа си, три-годишния си син и е осъдена на доживотен затвор. Три години по-късно адвокатът по делото се отказва от защитата, вярвайки, че Лаура наистина е виновна и се опита да убеди Джон да спре да се бори за справедлив изход. Нищо не успява да разубеди Джон, който безусловно се доверява на съпругата си и сам решава да я измъкне от затвора. Сътворявайки гениален план, в крайна сметка той успява и заедно с цялото си семейство се установява във Венецуела. Иронично, нали? 

 

Отдавна не бях гледал филм, който толкова колоритно промотира семейните ценности, особено доверието на Джон в собствената му съпруга - той я обича безусловно и безгранично, нарушавайки дори закона. Нищо и никой не може да го убеди във вината й. “Аз просто я познавам” - твърди той. От своя страна Лара също се грижи за своя съпруг и го подкрепя напълно. И двамата са загрижени и посветени родители. Джон чете писмата на Лаура на сина си всяка вечер и е пример за загрижен баща.

 

Освен това на фона на толкова груб хумор в света на киното, в “Последните три дни” почти няма псувни, с изключение на няколко “f-u” израза и неприлични предложения. Сигурен съм, че не всеки би оценил филма, но ние със Снежи излязохме от киното вдъхновени!

 

 

 

 

 

 

Как се провежда семейната консултация?

По време на посещение в кабинета ни можете да очаквате следното:

1. По време на вашата първа среща ще бъдат описани правата ви, а именно, че получената информация ще бъде изцяло конфиденциална. Ще получите тази информация под формата на полица в писмена форма, която ще трябва да бъде прочетена и подписана от двете страни.

2. Консултантът ще извърши подробна оценка на твоята ситуация и ще събере информация за твоя произход. Най-вероятно ще ви бъде зададен и въпроса какво точно очаквате от консултирането. Ще бъдете интервюиран и помолен да споделите колкото се може по-подробна информация.

3. Консултантът ще предложи план-стратегия за действие в писмена или устна форма. Част от този план ще включва и времето, което ще отнеме за пълното съветване. Най-вероятно това ще отнеме още поне 3-4 срещи.

Интервю с д-р Алън Карлсон - президент на Световния конгрес на семействата

Не ми отне много усилия да се добера до д-р Карлсон за интервю по време на Азиатската конференция за семейството в Анталия през ноември 2010 г. По всичко личи, че д-р Карлсон е изкючително естествен и достъпен човек. За моя изненада той сподели с мен, че лично е изучавал българската история и уважава културата ни. Прочетете това интервю и ще разберете защо...

 

--------------------------

 Господин Карлсон, Вие говорите често за “естественото семейство” в голяма част от своите книги. Защо го дефинирате по този начин?

Смятам, че един от съществуващите проблеми в модерния свят е тенденцията да се дефинира семейството просто като двама души, които споделят своите ресурси и намирам това за напълно неадекватно. Естественото семейство е основано на човешката природа; то се защитава от големите световни религии, които го определят като мъж и жена, свързани заедно чрез брака с намерението да създадат и отгледат деца, за които да се грижат, поддържайки връзката между поколенията. Смятам, че ако се отделим от тази дефиниция, ние ще се окажем в проблем изключително бързо.

 

В една от книгите си Вие споменахте, че сте изследвал семейната институция в България. Какви бяха Вашите заключенията?

Преди всичко бях заинтересован в периода около Първата световна война, когато България е функционирала като общество, състоящо се от малки ферми и разбира се, много силно развити семейни структури в резултат на това. Смятам, че лидерите на България по онова време - Стамболийски и някои други, осъзнаваха, че силата на България е в силата на семействата, които са притежавали своя собственост, малък семеен бизнес, ферми, градини и т.н. Те разбираха, че ако една нация се организира по подобен начин, защитавайки частната собственост, тя ще бъде изключително силна.

 

Напоследък в България се заговори много за домашното образование и приложенията му за децата и семействата днес. Какво мислите за това движение?

Намирам движението за изключително ползотворно, като на този етап то е разпространено в Съединените Щати. Това е един от начините, чрез които семейството може да си върне отново една от своите приоритетни функции, предадени в повечето случаи на държавата. Няма нито един аргумент в защита на тезата, че родителите не са образовани достатъчно, за да правят това - те могат да намерят други ресурси и да обучават децата си не по-зле от експертите, дори още по-ефективно. Лично за мен това е един от най-важните начини, чрез които може да се насърчи семейната институция. 

 

Какво е Вашето послание към българските политици и законотворците в България по отношение институцията на семейството?

Преди всичко семейството трябва да бъде в полезрението на политиците - те трябва да търсят начини, чрез които да засилят семействата, да ги стимулират да бъдат по-независими и да акумулират сами своите ресурси. От една страна това може да изглежда малко старомодно, но от друга - по напълно свеж, съвременен и вълнуващ начин. Необходимо е да се насърчава връзката и между мъжа и жената и да се засили техния авторитет пред децата, както и да се защитят от икономичеките и идеологически влияния, които се опитват да ги разделят.

 

 

Д-р Алън Карлсон е изследовател, социален историк и президент на Световния конгрес на семействата - съвременно неоконсервативно движение, което обединява усилията на хиляди учени, парламентаристи и граждански активисти в защита на семейството. Изиграл е ключова роля в Американската комисия за децата в правителството на президента Рейгън и е лектор в известни американски университети. Автор е на десет книги, между които Манифеста на про-семейните активисти “Естественото семейство - крепост на свободата” и “Как българските зелени, шведските домакини и английските пиячи на бира сътвориха икономики, ориентирани около семействата и защо те се стопиха”.