Ротителофобия

За Енгелс-Троцки-Игнатов или лекциите на разрухата

През последните две години министърът на образованието Игнатов шокира голяма част от българските родители с поредица от изказвания в духа на Енгелсовата философия за семейството. Като син на член на окръжния комитет на БКП и възпитаник на държавната руска школа, очевидно на “Ледения бюрократ” са му чужди понятия като свобода, предприемачество, родителство, семейство, реформи, свободен пазар или капитализъм. Няма за какво да му се сърдим - подобни семена се култивират на запад, а не в Санкт-Петербурския факултет по ориенталистика, който е завършил. 

 

Е, приятели - готови ли сте да споделя с вас записките, които съм си водил от неговите “публични лекции”, напомнящи на лекциите, споделени от страна на неговите преподаватели Троцки или Енгелс? Ето някои от тях:

 

На 20 март 2010 г. пред “Дарик” министърът отбеляза с изключителна загриженост следното: “Задължителното образование за петгодишните е добро за всички. Майките ще се чувстват щастливи, като знаят децата им къде са, при това децата им наистина ще бъдат обгрижвани.” Изключително умно, г-н министър, само искам да попитам кого визирате с това “всички”? Всички български родители? Колко от тях в действителност попитахте дали наистина са съгласни с промените? Или просто се догаждате, че българските родители най-вероятно разсъждават като роби?

 

По време на същото интервю министърът ни убеждава, че по принцип не е привърженик на промените в законите. “Ако имаш нов закон и няма поправки, няма откъде да взимаш рушвети. Защото всяка поправка има цена.” Няма спор, г-н министър - всяка поправка си има цена, съгласен съм. А бихте ли споделили каква беше вашата?

 

Няколко месеца след това про-руският възпитаник ни убеждава в следното, този път пред БТВ: “Независимо от бабината и майчината обич в България, трябва да кажем, че трябва да има един период от около 2 години преди първи клас, за да може детето без стрес да навлезе в училищната среда. Когато съзнателно някой отклонява детето си от системата на образованието, то той всъщност съзнателно го лишава от всичко, което то може да получи от този живот, освен социални помощи или да стане клошар или нещо друго”. Гениално изказване в стил “Държавата - майка на твоите и моите деца”. Очевидно за министъра училищната среда е по-важна от семейството на детето.

 

Сега внимание - на 10-ти юли 2010 г. министърът отбеляза следното пред в-к “24 часа”: “Вкъщи милата родителска грижа е най-добра. Аз си мисля, че най-добре детето ще научи, че има обществени норми, извън семейството. Вкъщи научава, че е най-красивото, най-умното, най-доброто, най-сладкото. Ако не излезе от родителската среда обаче, то и на 50 години си мисли, че е така.” Хм, господине, извинете ме за неудобния въпрос, но ми се струва, че познавам немалко отгледани от милото държавно училище индивиди, продукт на системата, които, макар и далеч от родителите си, също мислят, че са най-красивите, най-добрите и най-умните. Интересно житейско противоречие, нали?

 

Всъщност, посланията, отправени от неосоциалиста Игнатов, не са нищо ново - той просто повтаря заучените в системата на образованието фрази на своите собствени учители, а както знаем - крушата не пада по-далеч от дървото:

 

Енгелс: “С преминаването на средствата за производство в обща собственост индивидуалното семейство престава да бъде икономическа единица на обществото... Отглеждането и образованието на децата става обществено дело; обществото се грижи за всички деца еднакво, независимо дали са родени в семейство, или извънбрачни.” Из „За произхода на семейството, частната собственост и държавата”

 

Троцки: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” Из “Комунизъм и тероризъм”

 

Лядов: “Колкото по-скоро детето се вземе от неговата майка и се предаде на обществената детска ясла, толкова е по-голяма гаранцията, че то ще бъде здраво.” 

 

Звучи ли ви сега познато Игнатов? Старата песен на нов глас. Или както е казал Соломон - “Нищо ново под слънцето”.