Най-накрая цялото ни семейство успахме да гледахме “Бамби 2”, разбира се - с кратки превъртания. За онези, които не са запознати с тази наша практика, правим редакция на повечето филми, които гледаме - смятам, че на неукрепналата детска психика е добре да й бъдат спестени някои твърде динамични моменти. Например в Бамби 1 винаги пропускаме момента със смъртта на майката, тъй като е твърде въздействащ и (според мен) травмиращ за децата. Интересно, по време на интервю, някои от аниматорите, участвали в създаването, споделиха, че като деца си спомнят филма и са преживели изключително тежко смъртта на майката. В подобни ситуации мозъкът започва да възприема пасивно динамичните сцени и за детето ситуацията изглежда съвсем реална!
Близо 70 години след създаването на първоначалната версия “Бамби” е отново на екрана, като този път е пресъздаден момента между смъртта на майката и съзряването на Бамби. На гордия и студен баща-елен му се налага да поеме грижата за самотното сърне с голяма неохота. С времето обаче той преживява драстична промяна и започва да откликва емоционално към нуждите на сина си, насърчава го; изразява своята любов към него. Какъв обрат в поведението, сравнено с неразговорливия и студен елен от първата част! Бамби 2 е послание към бащите и особено към онези, които са възприели идеята за дистанцирания мъжкар, който не изразява чувствата си, студен е и винаги “силен”. Колкото важна е нуждата на децата да се възхищават от своя баща, толкова силна е и вътрешната потребност от емоционална връзка, усмивка, насърчение, затвърждаване на самочувствието, топлина и реална любов. Татковци, нека не забравяме този важен момент - гледайте Бамби 2 и ще разберете какво имам предвид.
Няма коментари:
Публикуване на коментар