И пак за съперничеството в семейството

"Нормално е за братята и сестрите да се карат, ако са на близка възраст и от един и същи пол" - можете да срещнете тази констатация в почти всеки материал, написан от психолози по темата за съперничеството в семейството. Преди години аз също написах статия, вярвайки в същото. Е, позволете ми да направя малко upgrade по темата, особено като баща на три малки деца. Днес вярвам, че съперничеството между децата от един и същи пол, намиращи се на близка възраст, е почти неизбежно, но това е само едната страна на монетата. Всъщност естественото състояние на децата в семейството НЕ е да бъдат врагове и съперници. Те би трябвало да бъдат най-добрите приятели. Когато децата прекарват повече време заедно и имат възможности за сблъсъци и конфликти под супервизията и целенасоченото въздействие на мама и татко, с времето би трябвало да започне да се развива едно по-високо ниво на взаимоотношения (макар и да не е задължително). Първото място, където децата би трябвало да научават уроци за приятелството, не би трябвало да бъде училището, а семейството. Няколко ключови съставки в този процес: - повече време с мама и татко, братята и сестрите, а не толкова с връстниците в училище; - осигуряване на възможности за разнообразни събития, в които участва цялото семейство, а децата, заедно с възрастните да могат да преживеят по-дълбоко ниво на емоционално единство и свързване. Днес в голяма част от семействата цари усещане за дисинхрон - таткото обикновено е зает с работата си, а когато не е, отдава се на хобитата си. Мама се бъхта за недостигащите средства, а децата са някъде при съученици. На времето заедно не се гледа като на нещо стойностно. Разбира се, тази картинка е малко пресилена, но напълно реална. Като неопитни родители аз и Снежи преживяхме доста болезнено неразбирателствата между двете ни момичета, особено, когато се обиждаха и нападаха взаимно. По същото време едно уважаващо себе си момче, наречено Андрей, неизвестно откъде разви неприятната склонност да хапе каките си и да ги изнервя. Предполагам почти всеки родител поне веднъж в живита си се е чувствал безпомощен като нас. С времето забелязахме, че между момичетата започна да се случва нещо различно. Въпреки честите си конфликти, те искаха да си играят все по-често заедно. И двете казват, че са най-добрите приятелки. Вече не желаят да имат отделни стаи и предпочитат да "живеят заедно, защото така е по-забавно, даже и с Анди". Забелязали ли сте как често с времето хора, живеещи наблизо, стават по-добри едни с други? Е, с децата не е по-различно, стига да имат достатъчно време заедно. Нека не го пренебрегваме...