петък, 16 ноември 2012 г.
Готови ли сме за съветване, ако бракът ни е пострадал от изневяра?
вторник, 2 октомври 2012 г.
Емоционална близост, емоционална отговорност
За мен и съпругата ми емоционалната близост определено е била важна. Ако усетим, че в даден момент тя започва да намалява, сядаме и говорим къде може да е причината. С времето започнахме да си задаваме въпроса къде се намира баланса между това да си емоционално привързан към партньора си и да умееш да поемаш емоционална отговорност. Доколко е подходящо да товариш с душевните си терзания своя партньор и доколко - да се понесеш сам по болката? Тази тема също е била предмет на няколко дълги разговора в брака ни през последните години.
Помня, че когато децата ни бяха доста по-малки Снежи ме посрещаше уморена на вратата, за да сподели с мен тежките си преживявания през деня. В началото се дразнех и си казвах - "Е, аз нямал ли съм също лош ден?" и я пренебрегвах, но с времето започнах да разбирам колко важно за нея е да се свържа с нея емоционално, да покажа емпатия и да споделя с нея трудностите през деня. Осъзнах също, че за разлика от нас, мъжете, жените се идентифицират много повече с дома, като дори и най-малките детайли в къщата или ежедневието могат да ги разстроят. За съжаление, ние мъжете (аз в това число) сме много добри в даването на практични съвети: "Ти трябва да поемеш емоционална отговорност" или "Намери някой, с който да споделяш, сега съм изморен" вместо да изслушаме или да покажем разбиране.
Предизвикателството специално за жените се оказва да намерят баланс между това да се справят с емоционалната болка и евентуално да я споделят с близък приятел, като заедно с това да не се чувстват виновни да изискват от мъжете си подхранване на емоциите и приемане от тях. С времето аз се научих да изслушвам и помагам повече вкъщи, а Снежи - да споделя, когато наистина е необходимо. Разбира се, продължаваме да се учим в този процес.
Въпреки това, в практиката си и в живота на двойки около нас започнахме да наблюдаваме две крайности - от едната страна бяха "залепените" и зависими от емоциите си мъже и жени, а в другата - "дистанцираните", които почти не споделяха едни с други и всеки си имаше своите приятели, с които сякаш запълваха разочарованията от партньора си.
Е, от колко емоционална близост в крайна сметка се нуждаем? Къде се намира баланса между близост и разумна дистанция?
Всяко семейство, приятелство или работен екип не може да функционира ефективно без наличие на зряла емоционална връзка и наличие на зрели граници. Намирането на здравословен баланс в тази сфера ни дава възможност да бъдем спокойни, ефективни и стабилни като личности.
Емоционалната близост подсигурява чувствения сок, необходим за здравословно функциониране на една връзка. Установяването на силна връзка с другия ни позволява да провеждаме отворена комуникация, да изразяваме чувствата си и да се дефинираме по-добре без да се нуждаем от одобрението на партньора. В брак, където е налице емоционална интимност партньорите имат непрекъснат интерес да са заедно, да се изучават взаимно, да се подкрепят, да насърчават взаимния си растеж, да имат смелостта да се конфронтират, да се смеят и да плачат заедно.
Разликата между стабилната и нездравословната емоционална връзка се изразява в наличието на отношение тип "Ти съществуваш, за да ме правиш щастлив". Това създава предпоставки за поява на взаимен контрол.
Емоционалната отговорност насърчава яснотата, смелостта и личностното израстване. Ето защо, бракове, в които партньорите си дават взаимна свобода, са изключително стабилни. Ако се изгубят тези граници, двамата партньори започват да се контролират взаимно. Емоционалните граници насърчават поемането на отговорност за самия себе си, т.е. "аз ще се погрижа за собствените си емоционални проблеми, настроения и решения." Поемането на емоционална отговорност ни помага да спрем да обвиняваме другите, но да потърсим отговорите за решаване на проблемите у себе си, дори и когато човекът до нас действа незряло.
Е, направих ви съпричастни на разговорите ни със съпругата ни напоследък. Надявам се това да ви помогне да намерите нужния баланс между емоционалната близост и поемането на емоционална отговорност.
сряда, 26 септември 2012 г.
Защо е важно да насърчим децата си да пеят
Преди няколко месеца със съпругата ми изпратихме моите момичета на прослушване, за да проверят колко вярно пеят, като за известно време и двете имаха възможността да изпълнят известна детска песен пред публика. Музикалната педагожка ги похвали за това, че уцелват тоновете, но едва ли знаеше, че с тях пеем когато и където имаме възможност - в къщи, в колата или сред природата. За съжаление много от нас си спомнят скучните уроци по музика в училище и забравяме ползите, които пеенето носи. Тези ползи далеч не са свързани само със забавлението. Ако си родител, моето искрено желание е да те насърча да отделиш време и да помислиш по какъв начин можеш да стимулираш музикалните умения у децата си. Не харесвам Платон, но ми харесва какво той казва за музиката: "Музиката е най-подходящият инструмент за образование"!
Защо е толкова важно да насърчим децата си да пеят?
1. Пеенето помага на децата ни да изразяват емоциите си по адекватен начин. Във време на заобикаляща ни емоционална сдържаност и студенина, те усвояват умението да изразят онова, което чувстват, с подходяща песен. Всеки може да сподели как жизнерадостно парче или пък балада задвижват настроенията ни и ни карат да се радваме или дори да плачем. Душата ни буквално "диша" чрез музиката;
2. Пеенето ще помогне на децата да развият важни качества като дисциплина, постоянство и дори физическите им способности. Развитието на фините мускули на гласните струни - тези два вълшебни инструмента, намиращи се в гърлото ни, отнемат немалко усилия и посвещение. Използването на подходящи упражнения, регулярните репетиции, инвестирането на време, се отразява
т върху цялостното развитие на децата и способността им на самодисциплина. Едно малко дете, което пее "Тръгнал кос", развива добра мускулна координация и контрол върху цялото тяло. Различните видове ритми, биенето на барабани и т.н. стимулират цялостната физическа дейност и развитието както на фината, така и на цялостната мускулатура, насърчавайки скачането, танцуването и пляскането с ръце.
3. Музиката подготвя умовете на децата за по-нататъшно учене. Едно от последните проучвания на Калифорнийския университет доказа, че второкласници, които ходят на уроци по пеене, демострират с 27% по-високи академични резултати в сравнение с връстниците си, които не посещават подобни уроци. Колкото повече от музиката преживяват децата, толкова повече и функциите на техния мозък се развиват.
4. Чрез музиката децата много по-лесно могат да се свържат с приятели и да се научат на тимова работа. Чрез пеене в хор или заедно с други, децата могат да се убедят, че тяхното лично поведение засяга и поведението на цялата група. Те се научават да кооперират с другите и имат възможността да развиват по-близки взаимоотношения.
5. Пеенето е умение, което трае през целия живот. Нещо повече - то не изисква средства. Ти можеш да пееш навсякъде и когато си поискаш!
"Нямам търпение пак да пеем, тате" - каза ми снощи Елизабет. Това не е отношение, което идва по рождение - това отношение може и трябва да се формира от родителите.
вторник, 11 септември 2012 г.
Как да направим света наистина безопасен за децата*
* Адаптация на речта пред Световния форум за семейна политика, провел се от 16-18 юли 2001г. в Прово, щата Юта, произнесена в присъствието на посланици и правителствени делегации от 52 страни.
Конвенцията на ООН за правата на детето, приета като международен договор през 1989 г., е била ратифицирана от повечето нации по света. Съединените щати е изключение, което си струва да споменем. Според обяснението в уебсайта на УНИЦЕФ, тази конвенция „формулира основните човешки права, които имат децата навсякъде...: правото на съществуване; правото да развият пълния си потенциал; правото на защита от вредни влияния, насилие и експлоатация и правото на пълноправно участие в семейния, културния и социалния живот....Конвенцията защитава правата на децата, постановяйки стандарти в здравеопазването, образованието, правните, гражданските и социалните услуги."
Архитектите на тази Конвенция се надявали да защитят децата от експлоатация във въоръжените конфликти, от злоупотребата с детски труд и от сексуална експлоатация. Все достойни цели. Те също искали да намалят неравенството в обществата, довело до големите различия между здравните системи в градските и селските райони. Цел също достойна за уважение.
И все пак, видни правни специалисти отправиха сериозни упреци към Конвенцията. Някои от тези критици посочиха места като член 13, който по всичко личи, че подронва способността на родителите да защитят децата си от вредните външни влияния. Други смятат, че самият език, на който е написана Конвенцията, застрашава културното разнообразие и религиозните свободи. Други пък са обезпокоени относно самото естество на думата „права”, когато става дума за деца, като виждат в това съвсем явно предоставяне на изключителни права на правителството върху младите хора, права, които надвишават правата на родителите и близките им роднини.
Моята цел в момента не е да преценявам тези аргументи. Вместо това бих искал да отделя няколко минути и в качеството си на американски фирмен консултант да поразсъждавам, излизайки извън установеното и общоприетото относно това, от което децата наистина имат нужда.
Ето от къде произхожда основният ми проблем. Когато чета Конвенцията за правата на детето я намирам недостатъчна: не толкова погрешна, колкото не достатъчно добре фокусирана. Тя съдържа много добри чувства и достойни за уважение идеи, но пропуска големи истини относно децата и техните нужди. Според мен твърде често Конвенцията набляга на проблеми, касаещи възрастните и използва техния език относно уникалните обстоятелства, характерни за децата.
Нека си представим нещо заедно. Ще приема, че световните нации са ме помолили да напиша проект за нова и по-подходяща „Харта за правата на децата”. Ще я наречем „От какво се нуждаят децата в действителност” и тя ще отразява най-новото и най-убедителното изследване по този въпрос. След много разсъждения съм формулирал 10 точки и сега ще ги обявя пред вас. Те са следните:
Точка 1: Всяко дете има право на майка
Дори и най-добрите аргументи в продкрепа на възгледа за незначителните разлики между половете не могат да устоят, защото съвременната наука продължава да потвърждава онова, което диктува и здравият разум: мъжете и жените доста се различават помежду си, когато става дума за човешкото възпроизводство. Единствено жените притежават дарбата да износват заченатото дете до раждането му. Само те могат да развият уникалната хормонална връзка майка-дете посредство удивителния орган, наречен плацента. Нещо повече, само жените могат да осигурят потока от правилната храна, необходима на бебето, а именно – майчиното мляко. По време на растежа на децата майките играят уникална роля за нормалното психическо развитие на момчетата и момичетата. Едно проучване, публикувано в списанието „Генетична психология” обяснява, че споменът за майка, която е на разположение и е отдадена на грижата за детето, е предпоставка за по-малко чувство на самотност, депресия, безпокойство, за по-високо самочувствие и издържливост при справянето с житейските обстоятелства.” 1 В наши дни майките играят решаваща роля за онова, което икономистите наричат сформиране на дългосрочен човешки капитал.
И все пак на моменти изглежда сякаш съвременното общество крои планове срещу майчинството. През последните 100 години ролята на майката е била чувствително обезценена в западния свят, превръщайки се от най-висшето призвание във вид хоби или разсейване от същинските неща. Причината затова отчасти е ограниченият възглед на съвременния бизнес по въпроса. В коментар по повод притока на жени на трудовия пазар през последните години, приятелски настроеното към бизнеса британското издание „Еконъмист”, известно още със своята прямота, пише следното: „Жените се доказват като дар божий за много работодатели. Обикновено по-евтино е да наемеш жена, отколкото мъж, жените са по-подготвени да проявят гъвкавост и по-рядко недоволстват, ако условията на работа не са добри...Работодателите ги харесват, защото те...получават по-ниско заплащане и защото могат да изискват повече от тях, при почасова работа.” Тази форма на експлоатация може да не е добра за жените, но тя със сигурност е изключително неблагоприятна за децата – родени, все още неродени или планирани.
За да защитят правото на детето да има майка, правителствата трябва да предприемат разумни мерки, с които да третират майчинството като най-важното призвание (професия) и да се погрижат връзката майка-дете да се придобие по-висок приоритет от краткосрочните финансови нужди.
Точка 2: Всяко дете има право на баща
В подкрепа на това също има натрупани доста доказателства: бащите не са някакъв придатък към домакинството; те са нужни за нормалния растеж на децата. Сравнително наскоро бяха публикувани книгите на Дейвид Блейкънхорн, Дейвид Попеноу и Барбара Дефо Уайтхед, които обобщават огромното количество изследвания по този въпрос. Към тях мога да причисля и статията на тема демография, плод на труда на учени от университетите в Северна Каролина и Пенсилвания. Те пишат следното: „Бащите са важни. Участието на бащата в живота на детето оказва значимо влияние върху три неща: икономически и образователни постижения и избягване на престъпно поведение. Бащи, които са едновременно емоционално близки с децата си и прекарват време с тях, играят основна роля в тяхното съзряване. Юноши, които играждат все по-близки взаимоотношения с бащите си, са защитени от проявата на престъпно поведение и от психологически проблеми.”2
Тук отново ще посоча, че съвременният начин на живот не подкрепя особено и бащинството. Много правителствени социални програми насърчават семействата без бащи, насърчавайки финансово раждането на деца без брак. Но дори когато бащите са сключили брак, служебните ангажименти им пречат да бъдат на разположение на децата си както във физическо, така и в психическо отношение. Популярните западни медии често пъти представят бащите в семейството като глупаци.
За да защити правото на детето да има баща, всяко правителство трябва да предприеме разумни стъпки, за да защити и издигне семейство, водено от баща.
Точка 3: Всяко дете има право на дом, изграден върху брак
Изследванията върху децата и семействата, проведени през последните две десетилетия, водят до едно изумително заключение: когато децата живеят с двамата си биологични родители, свързани в законен брак, те са по-здрави, по-щастливи, с по-добро поведение и по-отговорни, по-успешни в училището и в живота и по-рядко се въвличат в безразборни сексуални връзки, престъпно поведение и злоупотреба с алкохол и наркотици. Всяко отклонение от този модел, било то съжителство без брак, легална раздяла, развод, самотно родителство и дори повторен брак – биха довели до по-негативни резултати за децата. Дори първите бракове да са били проблемни (като изключим случаите на физическо насилие между съпрузите), те са по-добра среда за децата от останалите възможности.
Добрият дом за децата е също така място, където се извършват много дейности, при което подрастващите са не само център на ежедневните събития, а също и участници в домакинската работа. Добрият дом взема насериозно образованието и възпитанието като родителите са първите образователи на децата си, започвайки с възпитаването на моралните ценности. Добрият дом защитава своята автономност и власт, което също оказва положително влияние върху децата.
Именно брачният съюз между мъжа и жената довежда до тези резултати. Всеки партньор донася в брачната връзка дарове, които се допълват един друг. Новите изследвания показват как става това. Например, едно необичайно изследване, описано в списание „Криминология”, установило, че близките връзки между съпругите в квартала, като вземане назаем на продути и инструменти или обяд в съседската къща оказало огромен ефект върху намаляването на престъпността и насилието в квартала. И все пак този резултат не дошъл чрез връзките между съпрузите в квартала. Обаче наличието на мъже, които са глави на смейства в същите тези квартали, намалило извънбрачните раждания сред местните тийнеджърки. Според изследователите младите мъже в квартала гледали на дом със самотна майка и дъщеря-тийнейджърка като на „незащитено гнездо” поради липсата на „мъжката фигура, която момчетата са възпитани да уважават и да ги държи в правия път.”3
Поуката тук е, че съпругът и съпругата се допълват взаимно; всеки брачен партньор носи уникални таланти в дома, за да може комбинацията от тях да надвиши многократно онова, което те имат като отделни личности.
За да защитят правото на детето да има дом, отговорните правителства трябва да използват разумни мерки, за да насърчат законния брак, да намалят разводите и да признаят предимствата на съществуването и автономията на семейството.
Точка 4: Всяко дете има право на братя и сестри
Съвременната тенденция към семейства с едно дете е особено силно изразена в развитите страни. Например, ако настоящите тенденции в Европа продължат и през следващите 50 години, до 2050 година болшинството европейци няма да имат братя и сестри, лели и чичовци, нито братовчеди. Може да се посочи цял набор от причини за намалената раждаемост, сред които поставянето на работата пред семейството и децата и тежкото данъчно бреме, налагано върху домакинствата.
Тенденцията към семейство с едно дете предвещава огромни проблеми и самота. Дълго време взаимоотношенията между братята и сестрите са били считани за изключително важни за оформянето на характера на детето, за изграждането на морални ценности и за психичното му здраве. И обратното, деца, отраснали без братя и сестри, често се превръщат във враждебни личности с антисоциално поведение. В международното списание „Училище по психология” изследователите сочат, че в Китай например, където правителството налага модела на семейство с едно дете от 1977 година насам, дете израстнало без братя и сестри е по-склонно да смущава учебния процес от дете, отгледано заедно с братя и сестри. В сравнение с последните „при единствените деца се наблюдават значително повече проблеми в поведението, особено в способността да усвояват материала; проява на импулсивност, хиперактивност и тревожност.” 4
Дори на по-късен етап от живота, връзките с братята и сестрите остават все така силни, тъй като това е най-дълготрайното кръвно взаимоотношение, което хората имат в живота си, по-продължително от това с родителите, децата или брачния партньор.
Понякога, разбира се, по медицински причини родителите не могат да имат второ дете. Но основната причина си остава съзнателното решението да нямат такова като по този начин налагат изключително голямо ограничение върху единственото дете. Подобни действия съзнателно намаляват перспективите за психологическото развитие на единствените деца.
За да защитят правото на детето да има братя и сестри, правителствата трябва да насърчават раждането на много деца в семейството чрез всички възможни и разумни средства.
Точка 5: Всяко дете има право на предшественици
Децата постигат емоционална завършеност и вътрешна сигурност, ако видят себе си като част от голямо семейство, свързващо предшествениците им, настоящото им семейство и бъдещите им наследници. Именно това е, което осмисля смъртта, страданието и саможертвата, които на свой ред придават цел и смисъл на живота. Истина е, че децата са жадни да слушат семейни истории. Авторите на изследване, публикувано в списанието „Брак и семейство”, открили, че „младото поколение разказва не по-малко семейни истории от по-старото поколение.”5
Въпреки това твърде често съвременната шумна пропаганда в медиите втълпява у младите хора идеята, че техните предшественици са били невежи, тесногръди и зли. Както е казал някога корифеят на реториката Ричард Уивър „онези, които не се интересуват от предшествениците си, по същото правило няма да се интересуват и от наследниците си.” Това не само обезценява живота на децата, но и глобалната общност като цяло.
За да защитят правото на детето да има предшественици, правителствата трябва направят всичко възможно училищата и всички останали институции да почитат битките и положителния принос, на предходните поколения.
Точка 6: Всяко дете има право на наследници (потомство)
Съвременните митове, пропагандирани от движението за контрол на населението, представляват рационална адаптация на размера на семейството, за да пасне на модерните условия. Макар тази промяна да е започнала на запад, поради своята популярност, тя набира скорост и в развиващите се страни.
Най-новите изследвания сочат, че този мит е фалшив. Едно внимателно проучване на историята на намаляването на плодовитостта, публикувано в „Преглед на населението и развитието”, сочи, че ключова роля за това са изиграли нео-малтусианските (Томас Малтус – английски икономист и социолог, живял през 18ти век. Според неговата теория, ако увеличаването на населението не се контролира, ще се стигне до демографска криза, тъй като то се увеличава по геометрична прогресия, а средствата за изхранването му – по аритметична – бел. прев..) „идеи, идеологии и организирана помощ” или пропаганда, а не трайното обръщенство. Целта на тези пропагандатори била да атакуват големите семейства. Според автора те постигнали ключов триумф чрез „изтръгването на сферата на сексуалността от ръцете на религията”, принуждавайки по този начин хората „да пренебрегват религиозните си възгледи”. После тези идеологии се разпространили в страните от Третия свят чрез колониалните администрации, използващи „евгенични” аргументи за контрол на местното население, а по-късно чрез частни организации като Съвета за населението и фондацията „Форд”.
Време е заради децата ни да сложим край на тази война срещу човешката плодовитост. В зората на 21ви век става ясно, че не свръхнаселеността, а обезлюдяването е проблемът, с който светът ще се сблъска в бъдеще. Най-достоверните доказателства показват, че нарастването на населението в действителност стимулира икономическия растеж, както общия, така и на глава от населението.
Естествено за всеки човек е да иска да създаде потомство, за да продължи да живее в бъдещето чрез него. Това е съдбата на всяко дете. Пропагандата срещу изграждането на семейства е директна атака срещу тази съдба.
За да защитят правото на детето да има наследници, правителствата трябва предприемат правилните действия, за да утвърдят ценноста на плодовитостта в брака и да подкрепят и защитят големите семейства.
Точка 7: Всяко дете има право на религиозна вяра
Вярващите семейства защитават по-добре физически и психически своите деца в сравнение с онези, които отричат вярата. Това откритие е в директна опозиция с модернистичните пристрастия, които смятат, че религията се основава на невежество и ограничаване. Например, едно проуване на стила на родителство, публикувано в американското списание „Социологически преглед”, установило, че „макар консервативните родители-протестанти наистина по-често да прибягват към напляскване от невярващите, истина е също, че те много по-често практикуват топли взаимоотношения с децата си, в които ги насърчават да изразяват емоциите си.” 7
Силната вяра също така защитава младите от разрушително поведение като преждевременен сексуален живот. Списанието за брак и семейство съобщава, че макар процентът на девствените момичета в Америка да е намалял от 51 през 1982 г. на 42 през 1988 г., процентът на девствените момичета в семействата на протестантите-фундаменталисти се е увеличил от 45 на 61 за същите 6 години. Авторите отдават заслугата за това отчасти на влиянието на „службите в църквата и на неделното училище.”8
Накратко, децата се развиват най-добре в семейства, признаващи божествената власт и стремящи се да прилагат вярата в ежедневния си живот.
За да защитят правото на детето на религиозна вяра, правителствата трябва да уважават правото на семействата свободно да изповядват религията си.
Точка 8: Всяко дете има право да живее в здравословна общност
Няма добър дом, който да може да устои сам. Членовете на разширеното семейство – баби и дядовци, лели и чичовци, братовчедите също се интересуват и помагат в защитата и отглеждането на децата. По малко по-различен начин добрите съседи също създават средата, която осигурява защита за децата. Добре е вярващи хора да живеят в съседство едни с други. Има доказателства, че това се отразява добре на всички деца.
Неотдавна в списание „Социална икономика” беше публикувана статия, изследваща ролята на религиозността сред съседите за изграждане на здравословна общност. Изследователите установили, че дори и в светски общества като съвременна Швеция, религията не е изгубила от важността си. И по-конкретно: „колкото по-висок е процентът на вярващите в даден шведски град, толкова по-нисък е процентът на разводите, абортите,...и извъбрачно родените деца.” Оказва се, че дори невярващите, живеещи сред сравнително голям брой вярващи, са по-благосклонни към децата: те също са по-малко склонни да се разведат, да направят аборт или да родят дете, без да се сключили брак.9
За да защитят правото на детето да живее в здравословна общност, правителствата трябва да не се намесват без причина в спонтанния растеж на кварталите и градовете.
Точка 9: Всяко дете има право на невинност
Думата невинност в случая е употребена в смисъла на възможността да имат истинско детство, да получат шанса да съзреят във физическо, емоционално и морално отношение.
Много външни сили заплашват детството: войни; работодатели, алчни за детски труд; съвременните медии; образование, пропито от идеологии. Противно на всичко това изследването показва един неизменен защитник на детската невинност: живот в здраво семейство, състоящо се от двама биологични родители.
Например, нови статии в списанията „Детско развитие” и „Личност и социална психология” сочат същите изумителни резултати: „момичетата, които живеят със самотни майки имат тенденция да реживяват по-ранен пубертет.” Това преждевременно начало на сексуалната зрялост се получава, защото ”момичетата от семейства без бащи е по-вероятно да бъдат изложени на феромоните на вторите си бащи или други мъжки фигури, с които нямат родствена връзка”, което акселерира физическото им развитие. Ранният пубертет е тревожно явление, защото е свързан с лошо здраве, емоционални проблеми като депресия и тревожност, проблемно поведение като употреба на алкохол, и безразборни сексуални връзки.10
Здравите семейства също така са по-способни да контролират намесата от страна на медиите – като се започне от телевизията и се стигне до интернет – в живота на децата им.
За да защитят правото на детето на невиност, правителствата трябва да почитат и защитават институцията на брака и да уважават родителския контрол на влиянията на медиите върху децата им.
Точка 10: Всяко дете има право на традиция
Децата се раждат в семейства – нуклеарни и разширени; те също така се раждат в села или квартали, които помагат и подкрепят семействата; те се раждат в традиции или култури, които дават дълбочина на живота им. Г.К. Честъртън нарича традицията „демокрацията на мъртвите”, при която живите, признават житейските уроци, понякога получени с цената на много трудности и саможертви от хората, живели преди тях. Почитта към традициите не изисква сляпо покорство на миналото, но го защитава от онези, които призовават към промяна днес. Децата намират защита и смисъл под покривалото на традицията, което им дава емоционална стабилност и средства да оцелеят дори във времена на тирания.
Полското издание „”Социологически преглед наскоро публикува статия за събитията в Узбекистан по време на съветското комунистическо управление. Авторът пише следното:
Само традиционните взаимоотношения дадоха на хората способност да оцелеят особено по време на трудните условия през периода на управлението на Съветите. Макар съветизацията на обществото в Централна Азия да подкопа религиозните и културните основи на семейството, основите му черти бяха съхранени.
В много слуаи задачата за това съхранение се падала на жените. Авторът продължава: „Познавам семейства, в които бащата е бил учител по физика и атеист, докато жената е била вярваща и се е молела по пет пъти на ден и спазвала рамада, като по този начин е измолвала изкупление и за греховете на съпруга си.” Когато комунизмът падна и Узбекистан възстанови независимостта си, тези традии все още бяха там, за да може децата и родителите заедно да изградят повторно нацията.11
За да защитят правото на детето на традиция, правителствата трябва уважават наследствените вярвания и обичаи на народите като част от техните неофициални социални конституции.
И така, призовавам нациите на света да осигурят на всяко дете право на майка, баща, дом, изграден върху брак, братя и сестри, предшественици, потомство, религиозна вяра, здравословна общност, невинност и традиция. Научните доказателства са изумителни: това са качествата, които дават най-голяма сигурност, здраве, щастие, емоционална стабилност, духовно удовлетворение, материално благополучие и вътрешен мир. Това са нещата, от които децата наистина имат нужда.
Библиография
1 Mohammedreza Hojat, "Satisfaction With Early Relationships with Parents and Psychological Attributes in Adulthood," The Journal of Genetic Psychology 159 (1998): 203-220.
2 Kathleen Mullan Harris, Frank F. Furstenberg, Jr., and Jeremy K. Marmer, "Paternal Involvement with Adolescents in Intact Families: The Influence of Fathers Over the Life Course," Demography 35 (May 1998): 201-216.
3 Pamela Wilcox Rountree and Barbara D. Warner, "Social Ties and Crime: Is the Relationship Gendered?" Criminology 37 (1999): 789-810.
4 Fang-Fang Wang, Thomas Oakland, and DeHua Liu, "Behavior Problems Exhibited by Chinese Children from Single- and Multiple-Child Families," School Psychology International 13 (1992): 313-321.
5 Peter Martin, Gunhild O. Hagestad, and Patricia Diedrick, "Family Stories: Events (temporarily) Remembered," Journal of Marriage and the Family 50 (1988): 533-541.
6 John C. Caldwell, "The Global Fertility Transition: The Need for a Unifying Theory," Population and Development Review 23 (Dec. 1997): 803-812.
7 W. Bradford Wilcox, "Conservative Protestant Childrearing: Authoritarian or Authoritative?" American Sociological Review 63 (1998): 796-809.
8 Karin L. Brewster, et.al., "The Changing Impact of Religion on the Sexual and Contraceptive Behavior of Adolescent Women in the United States," Journal of Marriage and the Family 60 (1998): 493-503.
9 Niclas Berggren, "Rhetoric or Reality? An Economic Analysis of the Effects of Religion in Sweden," Journal of Socio-Economics 26 (1997): 571-596.
10 Bruce J. Ellis and Judy Garber, "Psychosocial Antecedents of Variation in Girls’ Pubertal Timing: Maternal Depression, Stepfather Presence, and Family Stress," Child Development 71 (2000): 485-501; and Bruce J. Ellis, et.al., "Quality of Early Family Relationships and Individual Differences in the Timing of Pubertal Maturation in Girls: A Longitudinal Test of an Evolutionary Model," Journal of Personality and Social Psychology 77 (1999): 387-401.
11 Marfua Toktakhodjaeva, "Society and Family in Uzbekistan," Polish Sociological Review 2 (1997): 149-165.
събота, 18 август 2012 г.
90 причини от социалната наука в подкрепа на религиозното поклонение и практики
Преди няколко седмици си позволих да публикувам превод на статията на д-р Пат Фегън от Family Research Counsil във връзка с Конвенцията за правата на детето. След размяна на няколко мейла и коментара ми, че статията му се възприема като "краен християнски фундаментализъм" от българските левичари, той ми изпрати един нов, още непубликуван свой материал за положителното влияние на религията.
"Посещението на църковни служби е най-важната предпоставка за стабилност в семейството, което се потвърждава от проучвания, извършвани през последните 50 години." - сподели Пат с мен. Разбира се, за онези от нас, които считаме себе си за християни и посещаваме църква, това не е изненада. Вероятно обаче този материал ще бъде изненада за онези, които смятат, че влиянието на религията върху личността е едва ли не пагубно.
Запознах се с д-р Фегън през 2007-ма година след Конгреса на семействата в Полша. Като семеен психотерапевт за дълги години именно той ме насърчи да преследвам мечтата си и да помагам на брачни двойки. Предполагам, че циниците и опонентите ми ще отхвърлят и ще се надсмеят над тази статия. За онези, които следят публичата ми дейност, тя ще се окаже огромно насърчение.
-------------------
90 причини от социалната наука в подкрепа на религиозното поклонение и практики
от д-р Пат Фегън
Copiright ⓒ 2012 Публикувана с разрешение
Брак и семейство
Голям брой социологически проучвания показват, че уважението към религията и редовното й практикуване са свързани с по-голяма стабилност на браковете, по-високо удовлетворение в брака и повишена склонност към сключване на брак.
Двойките, които признават, че бракът им има божествена цел, е по-вероятно да си помагат взаимно, да си паснат по-добре и да преживеят повече от ползите на брачното съжителство. За тях е по-малко вероятно да използват агресия и да стигнат да задънена улица поради несъгласие.
Двойките, прекарали заедно повече от 30 години, споделят, че тяхната вяра им е помогнала да се справят с трудностите, била е източник на морална насока във вземането на решения и справянето с конфликтите и ги е насърчила да запазят посвещението си към брака.
Посещението на църковни служби е най-важната предпоставка за стабилност в семейството, което се потвърждава от проучвания, извършвани през последните 50 години. Колкото по-често съпрузите посещават службите, толкова по-доволни са техните съпруги от уважението и разбирането, което получават от тях и от времето, което съпрузите им прекарват с тях.
60% от хората, посещаващи църковни служби поне веднъж месечно, считат браковете си за „много удовлетворяващи”, сравнено с 43% от онези, които по-рядко ходят на служба.
Дълбоко вярващи жени съобщават за по-голямо сексуално удовлетворение, отколкото онези, които не са толкова посветени на вярата или изобщо не изповядват религиозни убеждения.
Онези, които са посещавали църковни служби нередовно и онези, които в юношеска възраст не са отдавали голямо значение на религията, са по-склонни да съжителстват без брак в зряла възраст.
Млади жени, които никога не са посещавали църковни служби, са седем пъти по-склонни да съжителстват без брак от връстничките си, които ходят на църква няколко пъти в седмицата.
Жените, които посещават църква веднъж седмично, са с 35% по-малко склонни да съжителстват без брак от онези, които ходят на църква по-рядко от веднъж месечно.
По подобен начин, възрастните, посещаващи църква спират да го правят, когато започнат да съжителстват без брак.
Децата, чиито майки често са посещавали църковни служби, са с 50% по-малко склонни към съжителство без брак в сравнение с връстниците си, чиито майки не са били толкова редовни на събранията.
Родителство
Родители, които посещават църковни служби се радват на по-добри взаимоотношения с децата си и вземат по-голямо участие в тяхното образование.
Колкото повече детето участва в религиозни практики, толкова по-високо е качеството на взаимоотношението родител-дете и се наблюдава сходство в ценностната система и изграждане на голяма емоционална близост.
Съществува силна взаимна зависимост между участието на дадено дете в религиозни практики и емоционалната му близост с родителите му.
В случаите, когато 18-годишните ходят на църква толкова често, колкото майките си, майките споделят, че взаимоотношеният с децата им са значително по-добри и ефектът от това остава и може да се види дори години по-късно.
Майки, които са преживели по-голямо посвещение на вярата през първите 18 години от живота на децата си, споделят, че взаимоотношението им с тях се е подобрило, без значение какво е било духовното им състояние преди раждането на децата им.
По-голямото посвещение на бащите към вярата и редовното идване на служби оказва положително влияние върху взаимоотношението с децата им, кара ги да прекарват повече лично време с тях, да водят семействата си на обяд и да участват като доброволци в дейности, свързани с младежите.
В сравнение с бащите, които не са вярващи, бащите, които редовно посещават църква, много по-често наблюдават децата си, прекарват време с тях, хвалят ги и ги прегръщат.
Честотата на посещение на църковните служби е по-силна предпоставка за участието на бащите в дейности заедно с децата им, отколкото работата и доходите им – фактори, които се цитират по-често от академичната литература във връзка с бащинството.
Сексуално поведение
Религиозното влияние е най-силната предпоставка за по-умерено сексуално поведение както при мъжете, така и при жените.
Както при по-консервативните, така и при традиционните протестанти, религиозното посвещение и редовното ходене на църква води до негативно отношение към развода и предбрачния секс.
Хора, които редовно посещават служби, са по-малко склонни да приемат извънбрачните сексуални взаимоотношения.
При младежи, които ходят по-често на служби, се наблюдава по-често по-умерено отношение към сексуалния живот и по-малък сексуален опит от връстниците им, които много по-рядко ходят на служби.
Щати с по-голяма посещаемост на църквите имат по-нисък процент бременност при момичета в тийнейджърска възраст.
Слабости в семейството
Майки, които за определен период не са посещавали редовно църковните служби, съобщават за по-лоши взаимоотношения със своето пораснало дете.
При мъже, които посещават служби поне веднъж седмично се наблюдава с над 50% по-малка склонност към насилие спрямо брачния партньор отколкото при връстниците им, които ходят на църква веднъж в годината и по-рядко.
Редовното посещение на служби значително намалява случаите на домашно насилие.
В сравнение с жени, които смятат себе си за „дълбоко религиозни”, онези, които не са толкова посветени на вярата, са много по-склонни да родят извънбрачно дете (при бели жени – те са три пъти по-склонни, при испаноговорящи – 2,5 пъти, а при чернокожи жени – два пъти по-склонни.)
Религиозно активните и консервативни мъже-протестанти са много по-малко склонни към домашно насилие. Вероятността за проява на домашно насилие е много ниска при двойки, в които и двамата споделят еднакви религиозни убеждения.
Развод
Жени, които са дълбоко посветени на вярата, е много по-малко вероятно да преживеят развод или раздяла от нетолкова посветените на вярата си връстнички.
Вероятността бракове, при които и двамата редовно ходят на църква, да завършат с развод е 2,4 пъти по-малка от браковете, в които никой от съпрузите на ходи на църква.
Хората, които напускат църквите, се развеждат 2,5 пъти по-често от онези, които продължават да ходят на служби.
За хора, които отдават голяма важност на религиозните си убеждения е с 22% по-малко вероятно да се разведат, от онези, които не ги считат за особено важни.
Вероятността за развод намалява, когато съпрузите споделят едни и същи религиозни убеждения. Такива двойки споделят, че преживяват по-голямо чувство на благополучие и удовлетворение в брачното си взаимоотношение.
За двойки, които споделят едни и същи религиозни убеждения, е много по-вероятно да се съберат отново след като са се разделили, от двойки, които не споделят такива убеждения.
Една трета от двойките, споделящи еднакви религиозни убеждения, се събират отново, докато това се случва само при една пета от вторите.
Деца, чиито родители са са развели, прекарват по-малко време в религиозни дейност през първите три години след развода.
Сексуалност
Национално проучване на здравето на юношите установило, че по-голямото посвещение на вярата намалява вероятността за започване на сексуален живот с 16% при момичетата и с 12% при момчетата.
Традиционните ценности и религиозни вярвания са сред най-често срещаните фактори, цитирани от тийнейджърите като причина да се въздържат от секс, последвани от страха от нежелана бременност, от болестите, предавани по полов път или от родителско наказание.
По-голямата степен на посвещение на религиозни практики е пряко свързана с по-ниски нива на сексуална активност в тийнейджърска възраст.
За хора с по-дълбоко посвещение на вярата, които редовно ходят на служби, е много по-малко вероятно да се въвлекат в предбрачен секс или извънбрачна връзка, както и да имат много сексуални партньори.
Образование
Вярващите ученици отделят повече време за домашната си работа и работят много по-усърдно в училище от невярващите си съученици.
Колкото по-често ходят на църква, толкова по-високи оценки получават учениците.
Учениците, които често ходят на слубжи са получили с 2,32 точки по-висок успех на тестовете по математика и четене от невярващите си съученици.
По-честото посещение на църква е свързано с по-ниско ниво на отпадане от училище и по-голяма привързаност към училището.
Честото посещение на църква е пряко свързано със стремежа към по-високо образование.
Над 75% от учениците, които израстват във вярата през колежанските си години, демострират академични постижения над средното ниво.
Ученици, които посещават църква всяка седмица по време на израстването, си прекарват повече години в обучение от връстниците си, които изощо не ходят на църква.
Колкото по-вярващи са родителите, толкова по-високи очаквания имат те за образованието на децата си, които ще споделят с тях.
Посещението на служби и религиозните дейности оказват положително влияние върху редовното посещение на училище, участие в трудови дейности и разпределението на времето у младите хора, което е свързано с по-малка вероятност те да участват в хулигански прояви.
Редовното посещение на служби води до петкратно намаляване на вероятността младежите да бягат от училище в сравнение с онези, които рядко или изобщо не ходят на църква.
Децата от детската градина и първи клас, чиито родители редовно ходят на църква, страдат много по-рядко от безпокойство, самота, ниско самочувствие и тъга.
В големите градове, където голям процент от население е вярващо, се славят с по-ниско ниво на убийствата от други големи градове.
Щати с по-хомогенно по отношение на религията население имат по-ниско ниво на убийствата и самоубийствата.
Важно общонационално проучване сред юношите сочи, че намалението на престъпността с 6% е било свързано с 1% увеличение на индекса, съчетаващ честотата на ходене на църква и важността, която те отдават на религията.
Всяко ново ниво на религиозно посвещение от страна на майката води до 9% намаление на непокорството у детето й. Младежите с най-малък риск от участие в престъпни деяния имат най-дълбоко религиозните майки и самите те ходят на църква.
Посещението на църква е пряко свързано с намалението на дребната и едрата престъпност и хулиганството до нива, които социалните програми никога не са постигали.
Наблюдава се 57% намаление на вероятността за въвличане в употреба на наркотици и 39% намаление на вероятността за участие в престъпления сред младите, чернокожи младежи, ако те редовно ходят на църква.
Обществени ползи
Деца, които посещават църковни служби поне веднъж седмично, имат по-големи перспективи за развитие от онези, които никога не са посещавали църква.
Пристрастявания
Силните семейства остават най-добрата защита срещу негативното влияние на порнографията, но тази защита става още по-ефективна, когато се съчетае с религиозно поклонение.
Религиозната дейност намалява консумацията на цигари сред възрастното население.
Съществува пряка връзка между участието в религиозни дейности и намаляване на вероятността за употреба на алкохол. Това е валидно дори и когато религията не забранява специфично алкохола.
Юноши, психиатрично болни пациенти и хора, възстановяващи се от пристрастяване към алкохол показват намаление на злоупотребата с алкохол, когато започнат по-често да участват в религиозни дейности.
По-високото ниво на посвещение на майките към религиозни дейности значително намалява степента на злоупотреба с алкохол сред юношите.
Участието в религиозни дейности е свързано с по-малка степен на злоупотреба с наркотични средства и намалява вероятността даден човек да развие дългосрочна зависимост от тях.
Колкото по-опасно е наркотичното средство, толкова повече религиозните практики възпират употребата му, като допълнително усилват позитивното, възпиращо влияние на силните семейни връзки, добрите постижения в училище и положителното влияние на съучениците.
Програмите за наркозависими имат по-голям шанс да помогнат на хората да останат трезви и да запазят работата си, когато се основават върху вярата.
Здраве и продължителност на живота
По-голямата продължителност на живота е пряко и последователно свързана с по-голямото участие в религиозни практики, независимо от пол, раса, образование и прекарани минали заболявания на участниците в изследването.
Хората, участващи в религиозни дейности, живеят средно със седем години повече от онези, които не правят това. Тази разлика в продължителността на живота е толкова голяма колкото между непушачите и хората, която пушат по кутия цигари на ден.
Съществува пряка зависимост между ежеседмичното ходене на служби и въздържанието от тютюнопушене и алкохол и редовното ходене на лекар.
Приносът на религията за по-голямата продължителност на живота е особено ясно изявен при афро-американците. Разликата в средната продължителност на живота между вярващите чернокожи и невярващите им събратя е цели 14 години.
След търсенето на потенциално влияещи променливи като раса, степента на смъртност в дадена възрастова група (например 59 години за мъжете и 71 години за жените) е намаляла с 28% и е спаднала до 46% с помощта на религиозните практики. Хората с по-голямо посвещение към вярата имат понижен риск от колит, различни видове рак и преждевременна смърт.
Най-значимият път, по който религиозните пректики допринасят за по-дълъг живот, е стил на живот, който намалява риска от смърт от инфекциозни болести и диабет като насърчава мрежа от подкрепа от страна на семейството и приятелите, която помага да се осигури редовна грижа за страдащия.
Юноши, чиито майки посещават църковни служби поне веднъж седмично демонстрират по-добро здраве, по-големи умения за разрешаване на конфликти и по-голямо удовлетворение от живота, без значение на расата, пола, доходите и семейната структура.
Доброто психическо здраве е много тясно свързано с участието в религиозни дейности.
Честото посещение на служби оказва огромен ефект върху здравето и не може да се сравни с посещението на други видове организирани дейности. Едно проучване посочва положителния ефект на религията върху сърдечно-съдовите заболявания.
Сред афро-американците (18-55 г), които посещават църковни служби повече от веднъж седмично, се наблюдава рязко понижаване на риска от смърт.
При мъжете и жените, посещаващи ежеседмично църковните служби се наблюдава най-ниската смъртност.
При младежи, които посещават служби всяка седмица и смятат религията за нещо важно, е по-малко вероятно да се наблюдава рисково поведение като шофиране в пияно състояние или возене в кола с пиян шофьор, насилие спрямо другите или каране без предпазен колан. Много по-малко вероятно е те да пропушат (тютюн или марихуана) или да започнат прекомерно да употребяват алкохол.
Младежи, които посещават служби всяка седмица и смятат религията за важно нещо, е много по-вероятно да се хранят здравословно, да спят достатъчно и редовно да спортуват.
Психологическо състояние
81% от 99-те разгледани проучвания са установили „наличието на положителна връзка между участието в религиозни дейности и по-голямото щастие, удовлетвореност от живота, по-високия морал, добро самочувствие и други измерения на благополучието.” Този анализ е включвал голямо разнообразие от раси, възрасти и деноминации.
По-голямото участие в религиозни дейности е свързано с чувството за повече надежда и усещане за цел в живота.
По-честото посещение на службите предопределя по-малко чувство на скръб и нещастие, дори когато то е характерно за съответните социално-демографски условия. Подобни открития са направени и за учениците в гимназиалния курс.
Афро-американци, които са по-посветени на вярата съобщават за по-голямо усещане за контрол от по-малко посветените на вярата си събратя. Това по-голямо усещане за контрол на свой ред било свързано с по-малко чувство на скръб и нещастие.
65% от обстоен литературен преглед довел до извода, че религиозното посвещение и практики водят до по-високо самочувствие, а над 80% от него показал, че религиозната практика е пряко свързана с повишена социална подкрепа.
Хората имат тенденцията да се справят с обстотятелствата с по-позитивна нагласа, когато приемат духовна помощ от други членове в църквата.
Религиозната практика е пряко свързана с намаляване на случаите на самоубийство, както показват 87% от изследванията, прегледани в мета-анализа от 2002 година. Точно обратното, липсата на религиозна принадлежност е пряко свързана с повишен риск от самоубийство.
Хората, посещаващи църква имат по-ниско ниво на депресия от онези, които не са се присъединили към дадена религиозна общност и се молят сами вкъщи.
Младежи, които често посещават църковни служби и имат високо ниво на духовна подкрепа от останалите членове на общността имат най-ниските нива на депресия.
Според преглед на над 100 проучвания, хора, които често вземат участие в религиозни дейности и високо ценят вярата си, са с понижен риск от депресия.
Принадлежността към религиозна общност и редовното посещение на служби са сред най-честите причини, които хората дават, за да обяснят защо са щастливи.
Хората, които редовно ходят на служби са по-щастливи и имат по-ниско ниво на психологически стрес.
Децата на вярващи родители демонстрират повече самоконтрол.
Даване
Вярващите хора са с 15% по-склонни да проявят загриженост за онеправданите в сравнение с невярващите си връстници. Тази разлика се намалява само с 2%, когато се вземе предвид влиянието на образованието, доходите, семейното положение, пола, расата и възрастта.
Религията оказва положително влияние върху проявата на състрадание, независимо от политическите убеждения.
Вярващите хора са с 40% по-склонни да дават за благотворителност от невярвящите. Сред онези, които изпитват състрадание към онеправданите, хората с религиозни убеждения са с 23% по-склонни да дават за благотворителност поне веднъж годишно и с 32% по-склонни да даряват ежемесечно отколкото невярващите.
Хората с религиозни убеждения са с 30% по-склонни да дават на организации, които помагат на бедните, в сравнение със светските хора.
Вярващите хора са с 34% по-склонни да положат доброволен труд поне веднъж годишно, а 22% да правят това ежемесечно.
неделя, 12 август 2012 г.
Ползите от големите семейства
Нека да поговорим за истинската толерантност. Все повече в публичното пространство се отправят призиви за толератност към “различните”, като се имат предвид хомосекуалистите, но почти никога няма да чуете апели за необходимостта от освобождаване на приемане към други групи хора, много повече нуждаещи се от толерантност - чужденците, самотните майки, възрастните хора или големите семейства. Големите семейства? Да, именно - нека да поговорим малко повече за тях.
Нямам себе си за част от голямо семейство - със съпругата ми имаме едва три деца, но въпреки това неведнъж ни се е случвало да усещаме презрителните погледи на околните, докато се придвижваме заедно: “Ей, човече - какво е това - детска градина?” Обществото ни е пълно с кисели индивиди, които сякаш желаят всичко около тях да е статично като малкия им свят и приемат смеховете на забавляващи се деца и родители като лична заплаха и обида. Не дай си Боже да видят детето ти да направи нещо необичайно, странно или неприлично - ще те направят на кайма. Майките и татковците с по-дълъг стаж разбират много добре, че детският свят е изпълнен с “малки несъвършенства в поведението”, за които можеш да си затвориш очите, но не и псевдозащитниците на детските права - много от тях ще решат, че са квалифицирани да влязат в ролята на експертите, имащи правото да те коригират или да дават предписания за “позитивно родителство”. Още по-нетолерантна става картинката, ако подобни хора се окажат социални служители или висшисти с диплома за отглеждане или образование на деца. Мислете му тогава.
Колко от вас сте се сблъсквали със същото? За някои е трудно да преглътнат факта, че на света има семейства, решили, че да са заедно и да градят семейна идентичност е по-важно от това татко да бачка някъде, мама да се бъхта на друго място, а децата им да оцеляват в детската градина. Ами ако мама е решила да си остане в къщи? Ихааа, гледайте какво става тогава - ще чуете коментари от сорта на “Тя е зависима от мъжа си.” или “Домакините са емоционално нестабилни”, а може би и “Мъжът сигурно е диктатор в семейството”. А какво да кажем за интернет форумите, където при информация за ромско семейство с пет-шест дечица можем да прочетем стотици призиви за линчуване на “безотговорната” майка.
За съжаление днес сме склонни да проявяваме фалшива толерантност по-скоро към извратеното отколкото към нормалното. Подобно отношение може да причинят голяма доза дискомфорт у посветените майки и бащи, ако не решат в даден момент, че не трябва да им пука толкова от проявите на нетолератност от страна на обществото ни.
Все пак, перото ми през последните години е било посветено именно на онези, които са готови да изградят стабилни семейства - ето защо чувствам за свой дълг да посоча някои ползи от това да имаш повече деца, тъй като съм го преживял лично.
Децата не са толкова скъп ресурс
Нека да започна с това, че да имаш последната електронна играчка, IPad, страхотни обувки или скъпа прическа не могат да се сравнят с удовлетворението и щастието да имаш деца. Макар и очевидна истина, повечето хора живеят сякаш това не е така. “О, скъпо е да имаш повече деца.” - ми каза преди време един служител в голяма компания. В същото време познавам немалко родители на четири и дори на пет-шест деца, които поддържат доста по-нисък стандарт на живот, но са щастливи, че имат възможността да им се посветят.
Децата разширяват потенциала на своите родители
Увеличаването броя на децата в едно отговорно семейство разширява потенциала на родителите и търсенето на нови възможности, с които да се осигурят нарастващите им нужди. Потенциалът на човек е буквално безграничен, ако разбира се той подходи отговорно към ситуацията и даже може да предизвика ограниченията на родната ни българска действителност. Наличието на повече деца е един от най-силните стимулатори бащинското сърце на снабдител и майчиното сърце на утехата да се проявят в едно семейство. Ето защо съвременните социологически изследвания определят класическите нуклеарни семейства като генератори на богатства!
Децата са актив
Една простичка и забравена истина за последните 200 години, откакто правителствата са иззели функциите, принадлежащи първоначално на семействата - да бъдат финансово независими. Повече деца означава повече човешка сила, която обединявайки ресурса си може да донесе повече финансови ползи и независимост за всички членове на семейството. Малкият семеен бизнес е едно от най-мощните средства, с които разполага един дом, за да се справи с бедността. Това разбира се означава родителите заедно с децата да впрегнат усилията си и заедно да воюват за тази независимост.
Децата се научават да живеят по-пълноценно с другите, когато произхождат от по-големи семейства
Ценности имат възможност да бъдат предадени, когато децата имат привилегията да израстват заедно и да са близо едни до други, а съзряването и мъдростта настъпват по-скоро. Всеотдайност, несебичност, отговорност - голямото семейство създава предпоставки подобни добродетели да бъдат усвоени от децата, когато им се налага да споделят стаите си, да решават конфликти, да обединяват ресурсите си и да преодоляват трудности заедно. Също така, децата имат възможност да се смеят по-често - та нали в големите семейства непрекъснато се случва нещо забавно! Те стават по-уверени и с по-високо ниво на самочувствие и удовлетворение. Тъй като са непрекъснато заобиколени от братя и сестри, децата се научават да служат на другите, да бъдат не вземащи, но даващи; научават се да правят по-реалистични преценки за събитията. Поради факта, че родителите им не откликват на всяка тяхна прищявка, те се научават да правят разлика между насъщните нужди и прищявките, а също и да отлагат своите желания - едни от ключовите качества за реализиране на каквато и да е било форма на дългосрочен успех.
Сещате ли се за други такива ползи от многото деца? Чувствайте се свободни - микрофонът е ваш!
-------------------
На снимката едно семейство, което има 20 деца и истински ме вдъхновява - позволете ми да ви представя the Duggar Family! Ако не знаете, фамилията е голям хит в Щатите, имат собствено предаване и са много търсени в сферата на отглеждане на деца.
четвъртък, 9 август 2012 г.
Филм за институцията на брака
От предаването "Темида" се постараха да ми дадат платформа за институцията на брака, нищо че са сложили заглавието "семейно съжителство". За мое голямо учудване публикуваха всичко, но имаше един тънък намек за проява на сексуална дискриминация от моя страна:)
