За брокатите и любовта на дъщерите

Събудих се сутринта и на възглавницата си намерих плик с голям надпис: LOVE. Не очаквах от голямата ми дъщеря нещо подобно - въпреки големите ни усилия с майка й да помогнем да изразява адекватно чувствата си, обикновено Доти изглеждаше по-скоро сдържана, отколкото развълнувана да говори за вътрешните си преживявания. Отворих плика. Изпаднаха три малки сърчица, запълнени с разноцветни брокати. После разбрах, че Доти беше отделила много време, за да ги изработи в леглото си. 

 

Малко преди това с нея бяхме излезли на пържени картофи (спокойно, рядко ядем джънк) и си говорехме за това как можем да бъдем по-добри приятели. “Ако излизаш по-често на срещи с мен” - беше нейния отговор. Отдавна исках да кажа на Доти, че Андрей е заемал голяма част от вниманието ни със Снежи и не сме успявали да отделяме достатъчно време. “Ти винаги ще останеш моята най-голяма дъщеря”, споделих й. Нещо сякаш потрепна в погледа й, макар и да не каза нищо. 

 

Има нещо повече от това да изискваме неща от децата си. Те се нуждаят от нераздвоеното ни внимание. Често отделяме време за срещи с най-различни хора, но не планираме лични срещи с членовете на семейството ни. Е, Доти беше права - тези моменти с нея ще останат именно онова нещо, което щеше да я накара да ми повярва, че е наистина специална и важна за мен. Пликът с брокатите беше един от най-ценните за мен подаръци напоследък. Това беше нейният начин да ми каже: “Благодаря ти за времето, тате!”