Семейства, запалващи огън

Тези дни една мила жена помогна на голямата ни дъщеря да си направи лап-бук с информация за светлината. Докато обяснявах на Доти разликата между изпъкналата и вдлъбнатата леща (разликата е в това, че първата събира слънчевите лъчи в една точка, а втората ги разсейва), си помислих за огромната сила на семейство, което е единно в своите мисия, вяра и ценности, управлява само ресурсите си и не разчита на държавата за пенсия на старини.

Резултатът от този вид семейства са силни личности, църкви и общество. Резултатът от втория вид, напомнящи ми на лещите, разсейващи слънчевите лъчи, е дисинхрон, неудовлетворение и разпад.

Историците ни казват, че семейната институция започва да променя своето значение по време на индустриалната революция. Жените, мъжете и децата не обединяват вече усилията си, за да просперират. Те излизат навън, превръщайки се в работна сила за някой друг, а по-късно децата им биват изпращани в детски градини и държавни училища, където се научават, че държавата, а не мама и татко е техният основен авторитет.

Време е да видим семействата, възстановени в тяхната първоначална форма. Семейства, имащи силна идентичност и влияние. Семейства, запалващи огън. Психопати като Енгелс биха ги нарекли "буржоазните семейства". Аз бих ги нарекъл "семейства на щастието".