петък, 1 юни 2012 г.

Спорт всеки ден, по-добри оценки

Physical

Проучване, направено от американски изследователи доказва, че има пряка връзка между увеличаването на физическата активност и оценките в училище. Изследването на The Global and Mail установило, че учениците получават по-добри оценки, ако програмата за физическо възпитание се увеличи на 40 минути дневно за всеки учебен ден през седмицата, а не се провежда само за 40 минути на седмица.

Предизвикваш ли децата си да спортуват?

понеделник, 21 май 2012 г.

Сутрешен коктейл от туитове около заметресението

@plpeev: Причината за труса - в Перник два голфа са се чукнали леко. @GreenLSK: Таксиметровият шофьор ме пита какъв ден е днес, че всички са по улиците... А аз умирам! @plpeev: Причината за труса - в Перник два голфа са се чукнали уеко. @vladi4a: Да очаквам ли цунами? На 50 метра от морето съм, първи съм в списъка...ако утре не туитя да си знаете #земетресение @plamenshopov: Чак сега осъзнах , първото за което се хванах беше "мобилния"!!! После видях жената и децата! Тъпак... @plamenshopov: Ще правя кафе, ще се задръстя със шоколад ! Щом ни няма нищо - Господ ни обича:))) @wulfenputzen: Чалга парти в Перник... усеща се като 5.6 по Рихтер у София! Пред винкела всички са равни! #земетресение @vdachev: Еми... какво да ви кажа... освен: добро утро! :D @4nepa: Елате да видите атеистите как се кръстят пред блока. @excessmind: Земетресението удари най-силно сървърите на новинарските сайтове. Повечето не издържаха... @muiiio: БАН, направете си туитър!!! RT @mitsy007: ей, в БАН последни ще разберат че е имало земетресение, ама и да разберат - сайта не работи... @GreenLSK: Не взех котката на излизане, ама щото вали... Не съм лоша стопанка, нали? @GreenLSK: Не взех котката на излизане, ама щото вали... Не съм лоша стопанка, нали?

четвъртък, 17 май 2012 г.

За родителския авторитет

Parent
Тези дни се сетих за една хванала прах статия, публикувана от списание "Родители" през 2007-ма, когато все още нямаше дебат за родителския авторитет, тъй като необходимостта от него беше очевидно за всички, като изключим левичарската либерална пропаганда, която незнайно как успя да проникне в съзнанието на хората за отрицателно време. Ще публикувам само една част от статията, която е още по-актуална днес, тъй като нещата са се влошили откъм вмешателство от страна на държавата - звуча доста радикално, но може би е имало защо:)

Авторитет №1 не е училището – авторитет №1 си ти!

С риск да бъда обвинен в политическа пропаганда и некоретност, ще заявя с пълна увереност, че комунизмът нанесе огромни поражения върху семействата и родителите. Приоритетната роля за отглеждането на децата беше поверена на държавата. Родителите нямаха легалното право да предадат на децата си своя собствена система от ценности или да създадат мироглед според личните си убеждения или вярвания, поради натиска на авторитарната система. В резултат на това днес е израснало едно цяло поколение от родители, което все още смята, че е работа на държавата да се грижи за децата им. Това е глупаво и твърде наивно – семейната атмосфера е тази, която ще създаде и формира отговорни, пълноценни и щастливи личности.

Ти не си партньор на училището – училището е твой партньор!

Нека се събудим приятели, времето на комунизма отдавна отмина! Дори и самата етимология на думата “родител” доказва че ти си този, който се намира на кормилото – parentis. Това е латинска дума, лежаща в корена на английската дума parent и означава някой, който защитава и се грижи.   

Ти си някой, който защитава.

Някой, който се грижи.

Някой, който бди и пази.

Това означава, че се предполага да стоиш във връзка с учителите и директора на училището и да изискваш информация за състоянието, поведението и развитието на детето. Аз съм удивен от факта, че все още съществуват родители, които се страхуват от мнението на директора или се изчервяват пред “класната”, изпълнени със срам да попитат по-подробно какво в действителност се е случило с детето им. Що се отнася до децата, ти си този, който определя правилата на играта! Твоето мнение има значение, дори и да е напълно противоположното на мнението на учителите или директора. Никога не е излишно да се стремиш да получаваш колкото се може повече информация и да поддържаш регулярен контакт с учителите. 

............................

Хмммм., дали да не подхвана тази стара статия на нов глас, какво мислите?

 

четвъртък, 10 май 2012 г.

Untitled

P172

"Ти се шегуваш с мен!" - възкликна мъжът срещу мен, докато споделях с него, че е важно да се научи да приема негативните чувства на жена си не като прищявка, а като сигнал, че той самия трябва да се научи да бъде по-открит, сърдечен и състрадателен. - "Мъжете няма нужда да бъдат чак толкова емоционални."

Усмихнах се, защото до известна степен го разбирам - в крайна сметка никой уважаващ себе си български мачо не иска да бъде вкаран в категорията на женчовците. От друга страна ми се струва, че твърде много мачовци пропускат дълбочината на връзката, която могат да създадат със своите съпруги поради откровени предразсъдъци. Забелязал съм и свръхочаквания от страна на жените техните съпрузи да знаят винаги какво те преживяват и чувстват без да разбират, че е необходимо да бъдат малко по-директни. В съзнанието на днешните мъже и жени битуват няколко мита, свързани с чувствата и комуникацията. Нека споделя някои от тях, които съм забелязал през последните години:

Мит 1: Моят партньор трябва сам да се досеща какво мисля, чувствам или желая.
Способностите на твоя партньор почти трябва да граничат със свръхестественото, за да чете мислите ти или да знае какво точно преживяваш. Разбира се, той може да се развие по-добре в тази област, но да очакваш от партньора си да е всечувстващ и всезнаещ, е меко казано нерелеастично. Съществува само един начин партньорът ти да разбере какво точно имаш предвид - като го споделиш директно.

Мит 2: За да имаме добър брак е необходимо да имаме съгласие по всички въпроси.
Няма нужда да сте напълно съгласни по всички възможни теми с твоя партньор, за да се квалифицирате като успешна двойка. По-важен е начинът, по който спорите, отколкото постигането на пълна хармония. Статистиките показват, че именно "хармоничните" на пръв поглед двойки са с по-висок риск от развод!

Мит 3: Няма нужда да споделям разочарованията си с моя партньор - зрелите хора сдържат емоциите си. Всъщност е валидно точно обратното - сдържащите емоциите си натрупват още повече гняв, а грубите хора им дават прекален израз, така че нараняват другия. Истински емоционално стабилни хора знаят как да изразяват чувствата си без да атакуват партньора си.

понеделник, 16 април 2012 г.

Не увисвай на въжето на сватбените разходи

38339_135029119869321_100000867021769_162649_1990000_n
Почти винаги, когато ми се налага да консултирам двойка преди сватбата, съветвам годениците да помислят още веднъж за разходите около нея. И разбира се, отговорът почти винаги е един и същ: “А какво ще си помислят мама, татко, приятелите или роднините?” Нямам нищо против най-прекрасното събитие в живота на двамата влюбени да е съпътствано от колкото се може повече приятни изживявания и приятни хора наоколо. Често пъти обаче това става за сметка на първата година от брака на двойката, за която е изключително важно да е лишена от финансово напрежение, а влюбените да се радват на възможно повече средства и лично пространство.

Ако ви предстои сватба, моля ви не пропускайте тази статия - тя може да ви спести доста пари. Освен това, ако някой от близките е готов да спонсорира сватбата, това не означава, че се очаква той или тя да дирижира организацията. В най-добрия случай можете да поискате парите да кацнат по вашата сметка и вие да решите как да ги използвате за сватбата и за брака си. След това помислете дали наистина желаете пищна сватба и един ден удоволствие или предпочитате един по-скромен, макар и вълнуващ ден, но след това повече налични средства, които да насочите по предназначение.

Нека споделя с вас някои важни принципи при финансово планиране на сватбата:

Приоритизирайте

Не харчете пари за нищо, което е без особена стойност за вас. Направете списък с финансовите си приоритети за сватбата и след това решете за кое си струва да отделите пари. Съставете детайлен бюджет. Когато сте готови, извадете от него по-маловажните неща. Например, златните сватбени халки са приоритет, но скъпата сватбена рокля или костюм може и да не са. Присъствието на вашите родители на сватбата е приоритетно важно, но дали важи същото за вашия трети братовчед Пешо, когото не сте виждали от пет години? Вие знаете най-добре.

Въвлечете приятелите и роднините

Не третирайте родителите си, приятелите и роднините просто като гости, от които само се очаква да присъстват и да бъдат консуматори. Когато правите списък с гостите, мотивирайте ги да бъдат живи участници в събитието. Направете лист със задачи при планирането на сватбата и след това ги помолете да се включат. Вместо да наемате DJ със скъпа уредба например, чудесна работа би свършил и Ipod с предварително подготвена музика и музикална програма, изготвена от някой по-екстровертен приятел. Всъщност, може да се окаже, че имате някой истински талант сред близките си. Вместо да наемате скъп фотограф, проверете първо дали сред приятелите и познатите ви вече няма някой, който би могъл да свърши тази работа. Украса, декорации, красиви идеи - вашите приятели могат да се справят не по-малко добре от професионалистите, защото ви обичат и ги е грижа за вас. Между другото, дори и храната и напитките могат да се предоставят от приятелите и роднините - ще спестите огромни суми, ако всеки донесе по нещо.

Наистина ли имате нужда от голямо парти?

Поканете повече хора на подписването и церемонията, но запазете обяда САМО за най-близките ви и ценни хора. По-малко хора значи по-евтино. И една чудесна идея - организирайте сватбеното парти за 15 ч. например, на което поканете възможно най-голям брой приятели и роднини. Тогава няма ви се налага да предвидите обяд за всеки - напитки, коктейли и малко снаксове биха свършили достатъчна работа. Съберете дарение за младоженците. Приключете партито в 19:00 ч. - в крайна сметка ви предстои първата брачна нощ:)

Стремете се да попаднете на най-добрата цена

Посетете поне няколко магазина и се срещнете с двама-трима търговци преди да вземете решение за покупка. Може да се окаже, че в магазините за левче ще намерите цена с няколко пъти по-ниска от регулярните магазини. Ако разполагате с много ограничен бюджет, вземете рокля за булката под наем - цената може да падне в пъти, сравнена с новата.

Ако съм успял да ви спестя пари, може да изпратите някой лев и на мен - не е добре да сме стиснати, така че пишете ми и ще ви пратя сметката:)

Стоян Георгиев

 

 

 

 

 

събота, 25 февруари 2012 г.

Интимофобия

Man-dont-want-sex-250

Преди известно време едно женско списание прояви интерес към позицията ми по отношение на сексуалната анорексия, която буквално се е развила като епидемия през последните години. Не съм сигурен каква точно е причината, но интервюто никога не видя бял свят. По-долу публикувам зададените ми въпроси, ако темата представлява интерес за читателите на блога ми.

Какво явление е сексуалната анорексия? Страх от обвързване, нежелание за интимна близост.

Сексуалната анорексия представлява вроден или придобит страх/нежелание за емоционална и сексуална близост. Възможно е пълноценното сексуално общуване да се замести от сексуални фантазии. С времето мъжът и жената почти или напълно се отчуждават един от друг и могат да заприличат буквално на съквартиранти. Въздържането от интимни взаимоотношения всъщност сериозно застрашава целостта на връзката.  

Какви са причините  за проявлението й? Интимофобията следствие ли е от проблеми в миналото на човек или е генетично заложена?

Това явление представлява комбинация от личностни, наследствени, социални, поведенчески и др. особености, но в голяма част от случаите може да възникне дори и да е съществувало високо ниво на интимност при двойката. Терминът "Сексуална анорексия", който се използва за описване на феномена е наистина нов - навлиза в медицинския речник чак през 70-те години на миналия век. Една от причините за това е агресивното нахлуване на порнографията чрез Интернет, вследствие на което повече и повече мъже се пристрастяват към нея. В резултат на пристрастяването, за мъжете става трудно да осъществят пълноценно полово общуване с жените си, което се измества от сексуални фантазии, порнографски привички или просто мастурбация. Разбира се, това не е единствената причина, поради която мъжете избягват секс с жените си, но тази е от най-често срещаните. Жените пък могат да развият сексуална анорексия, вследствие на прегаряне и прекалено високо ниво на стрес и ангажимент с различни проекти плюс задълженията в семейството. Тъй като те преживяват много по-тежко от мъжете умората, работните им задължения и ангажиментите в семейството се отразяват пряко върху тяхното либидо.  

Кои са засегнатите групи? При коя група се изразява най-вече?

Сексуалната анорексия е проблем, който може да засегне хора, независимо от техния пол, възраст или статус в обществото. По принцип (макар и не непременно) мъжете са по-податливата група и в голяма част от случаите те представляват ключа към разрешение както на проблемите при общуването, така и при липсата на способност за интимност.  

Какви са симптомите?  Как разбираме, че един човек е интимофоб?

Добър показател е честотата на половите сношения. Въпреки уникалната честота на сексуалните отношения, характерна за която и да е било двойка, съществуват средностатистически показатели, които могат да ни помогнат да се ориентираме. Така например за двойките между 20 и 30 години е характерна честота на секса два-три пъти седмично, докато за групата между 30 и 40 години - един-два пъти. Двойка, при която секса се среща изключително рядко за дълги периоди от време би могла да се окаже в тази категория.

Как може да бъде преодолян проблемът, наречен „секусална анорексия”? Съществува ли напълно излекуване от това състояние?

Възстановяването може да се окаже продължително, разбира се в зависимост от степента на усложнение, но е напълно възможно! Препоръчваме двойката да се обърне към брачен специалист, като основната посока на работа е за подобряване на общуването, фокусиране върху нуждите на семейството, подобряване на либидото, преодоляване на зависимостта и поемане на сексуална отговорност.