Да отвличаш легално деца

Получих известна доза критицизъм от българи, живеещи в чужбина за позицията ми по отношение на случая "Доминик Йохансон", който преди повече от година беше иззет насила от родителите и буквално отвлечен от шведските социални служби, като в момента се приготвя осиновяването му зад граница в Тайланд. Причината? Образован у дома от собствените си родители, като майката е индийка. А, да - щях да забравя - социалните намериха и друго много сериозно престъпление на родителите - пропуск да се пломбира зъб на детето. Не случайно днес Швеция се определя на предпоследно място по отношение свобода на семейството, следвана от страни като Северна Корея.

 

Само онези, които са запознати с хищническите действия на шведските социални служби могат да разберат степента на престъпност, до която те могат да достигнат. Днес прочетох историята на една потърпевша майка, станала жертва на социалните служби, отделящи с причина или без 6 000-7 000 деца годишно от техните родители:

 

"Англичанка съм и се установих в Швеция преди 10 години с моя съпруг-швед. Бракът ми се разпадна и аз останах тук с трите си деца, родени в Англия. Преди около 5 години се разболях от фибромиалгия (болезнено заболяване на крайниците) и помолих за социална помощ от държавата, която впоследствие получих. При разговора ми със социалния работник се установи, че при определени обстоятелства моята десет-годишна дъщеря ми е правела чай, а трите ми деца са си чистели стаите и са оставяли мръсното бельо в легените. Аз очаквах от тях да прибират след себе си, да слагат съдовете в миялната и т.н. Социалните служби казаха, че това било работа на възрастните, взеха ми децата и ги изпратиха в дом. Също така според тях било изключителна жестокост децата да ме гледат как се превивам от болка. През февруари се навършиха 5 години, откакто ми ги взеха. Сега най-голямата е на 16 г. и е била на лечение в два центъра за зависимости от тютонопушене, пиене и дрога. Беше изритана от първия, за това, че е забременяла на 14 г. Преживя спонтанен аборт и отиде във втория, за да спре наркотиците. Втората ми дъщеря също забременя на 14 г., а с най-малката беше злоупотребявано физически и психически от новите й осиновители. След като разбрах за това и се оплаках на службите, те ме игнорираха за две години и половина, след което тя беше изпратена в ново семейство. Социалните отказаха тя да се върне вкъщи, защото била много повредена от мен. Те не разбират, че моите момичета не са били повредени от мен, а от социалните служби!"

 

Когато чета подобни истории у мен се навдига гняв. Гняв за държанието на тези социални престъпници, гняв от липсата на състрадание, гняв за съдбата на потърпевшите. Звучи невероятно нали? В Швеция това не е единствения случай. Именно това може да се случи в страни, в които субективните права на детето се поставят над правата на родителите. Нека никога да не допуснем това да се случи в България! 

Роди се бебе № 7-ми милиард - ден за празник, не ден за тревога

През изминалата седмица реших да отбележа един вълнуващ рожден ден. Честито - роди се седем-милиардният жител на планетата!

 

Разбира се, редица анти-семейни коментатори не пропуснаха да изразят своята неоснователна загриженост, повдигайки за пореден път въпроса за “свръхнаселеността” и “малкото ресурси” на планетата. Насърчаващите смъртта организации за семейно планиране и левичарите пък надуха гайдите, че би било по-добре, ако родителите се замислят и раждат по-малко деца. 

 

Като християнин смятам, че човешките същества не са проблеми или досадни случайности. За мен е радост да празнувам раждането на всяко бебе като дар от Бог за света! Още по-малко възнамерявам да се страхувам от бъдещето. Защо да го правя?

 

Малтусианската теория се оказа абсолютен мит! За желаещите да научат повече, преди около 200 години английският демограф и свещеник Томас Малтус се наложи с идеята си, че населението на света ще продължи да нараства, а производството на храна ще достигне своя краен предел, след което повечето хора ще загинат от глад и мизерия в края на 70-те години. Е, добре дошли в 21 век - 2011 година, когато сме свидетели на следното:

 

- С увеличаването на раждаемостта, просперитетът на планетата също се е увеличил. Животът е станал драматично по-добър - през 1960, когато населението е било 3 милиона, средният доход на човек от населението на земята е бил 1500 $, докато днес, когато минаваме 7 милиарда, той е нараснал до $ 9000! Без съмнение милиони хора по света страдат от недохранване, но това съвсем не е поради липсата на храна. Производството на храни никога не е било по-високо - достатъчно жито се произвежда за всеки човек на планетата, за да консумира 3500 калории дневно. Глобално светът разполага с жито, което да изхрани 10 милиарда жители. Ето защо икономистът Джулиан Саймън твърди, че нарастващото търсене на храна води до технологични иновации, което предизвиква нарастващо производство на агрокултури и цялостен просперитет на икономиката. Нещо повече - според Саймън увеличаването на населението води до увеличаването в стандарта на живот за всички и оскъдността на ресурсите се преобръща в изобилие.

 

- През последните години се радваме на бум на здраве и дълголетие. До началото на 19 век, четири от всички десет деца са умирали преди да навършат 5 години. Днес смъртността преди 5-годишна възраст е 6% и продължава да пада. Преди 200 години продължителността на живота е била под 30 години. Днес тя е 69 години и продължава да нараства. Никога човечеството не се е радвало на толкова голямо благополучие, въпреки че страданието продължава да бъде постоянен наш спътник.

 

- Има достатъчно място за всички! Наскоро “Тайм” и “Гардиан” публикуваха информация, че към днешна дата всички 7 милиарда могат да се съберат да живеят само в щата Тексас с не по-голяма плътност на населението от щата Ню Йорк! 

 

Всъщност истинската заплаха за света не е свръх-население, а ниска раждаемост. Днес населенията на развитите нации са статични или западащи. Например, очаква се Европа и Япония да загубят половината от своето население до 2100 г., а 80 страни в света не разполагат с необходимия брой деца, за да се смени настоящото поколение (под 2.1 деца на жена). За съжаление след 2040 г. броят населението ще започне да намалява. Въпреки това онези, които искат да се контролира раждаемостта продължават да плашат неосведомените и да харчат пари, убеждавайки ги, че има твърде много бебета на този свят.

 

Нека не им вярваме - седем-милардното бебе на света не е пасив, а актив. Не е проклятие, а благословение!

Прегаряне в дома

 

Ако си се оказал в обувките на семейните най-вероятно си се сблъскал със синдрома на прегарянето, особено при наличието на поне едно малко дете вкъщи. Психическа и физическа умора, главоболие, раздразнителност, усещането, че даваш непрекъснато, нежелание за вършене на ежедневните отговорности - това са само една част от белезите, че се движиш на ръба на своите сили. Позволи ми да споделя с теб 10 неща, които ми помагат да се справям с прегарянето вкъщи (доколкото мога):   

 

10 причини за прегаряне, 10 стъпки към ново “зареждане”:

- свръхпосвещение - вършим прекалено много неща без да се грижим достатъчно за себе си. Не забравяй, че истинската грижа започва първо от теб самия!;

- отдаване на по-висок приоритет на маловажни неща и предизвикаване на стрес от неизпълнението им - понякога една жена може да се притеснява за неща, които всъщност нямат чак такова значение - перфектно изчистения дом, съдове и т.н. Мъжете пък могат да поискат да са “снабдителите в дома” до степен, в която престават да се мяркат наоколо. Няма да съжаляваш, ако изведеш общуването с най-близките на преден план.

- поставяне на твърде големи очаквания към партньора, децата и домакинската работа. Вършенето на много неща наведнъж може да ни накара да се усещаме, сякаш животът ни “засипва” като водопад. Позволи си да бъдеш неперфектен - животът в семейство включва и известна доза безредие:)

- използване на гнева като оръжие - негативизмът прахосва енергията ни, особено ако е насочен към най-любимите ни хора. Когато си ядосан, комуникирай това с партньора си, но без да го нападаш - научи се да изразяваш чувствата си с любов!

- пренебрегване на взаимоотношенията - стреми се да изграждаш взаимоотношения с позитивни хора извън периметъра на твоето семейство. Така няма цялото очакване за адекватно общуване да се стоварва върху партньора ти. Самотността е ужасно и опасно преживяване. Ти не си сам/сама - има много други мъже/жени, които се нуждаят от твоето насърчение и подкрепа! 

- липса на романтични срещи с партньора - ако се окажеш в тази група, вземи календара и планирай любовна среща поне веднъж в месеца с твоя партньор. Предизвикай го също да отделяте поне по 15 минути всеки ден, по време на които да говорите само за вас двамата.

- липса на разнообразие - помисли за различни дейности, които не си правил/правила преди. Можеш да започнеш бизнес от къщи или да се включиш като доброволец в мотивираща те кауза. Аз напоследък преоткрих пеенето и планината. Намери дейности, които те зареждат! 

- липса на граници към приятелите - научи се да отказваш дори и на най-близките си приятели, ако усетиш, че времето с тях те отдалечава от твоето семейство! Говори точно това, което имаш предвид. Истинските приятели ще приемат тази твоя “особеност” и ще те подкрепят!

- пропускане на насладата от малките неща. Концентрирайте се върху малките неща, които могат да ви зарадват - правете заедно хербарий, отделете време за семейни игри, пуснете хвърчило. Вероятно тези мигове ще оставят най-голям отпечатък в живота ви;

 - забравяне на чувството за хумор. Да си дойдем на думата - It’s time for FUN!

 

Порнографията, част 2

Стадии на пристрастяването към порнографията

 

Една от основните цели на порно-разпространителите и създателите на подобни материали е да те направят пристрастен към техните продукти и ти просто трябва да го знаеш. Порнографията ти обещава задоволяване на копнежите и желанията ти, но това ли се случва в действителност? Не - ти се залепваш за нея като към наркотик. Порнографските компании са заинтересовани в разширението на техния бизнес и ще направят всичко възможно да ти предоставят образи, които да те възбудят, за да се обърнеш към ползване на услугата им отново и отново. 

 

Според д-р Виктор Клайн порнографията може да се окаже по-сериозно пристрастяване дори и от кокаина. Двама автори - Джийн Макконъл и Кейт Кембъл дефинират пет стадии на пристастяването към порноография:

 

1. Ранно излагане. Повечето момчета, които са пристрастени към порно всъщност са започнали отрано. Еротичните образи, които са наблюдавали като малки, отваря врата за по-късни прояви с навлизането в етапа на зрелостта.

 

2. Пристрастяване. Това е втората фаза, при която потребителят на порно се връща отново и това се превръща в регулярно действие - част от неговия живот. Той се усеща така сякаш не може да спре да го прави.  

 

3. Ескалация. След време започва етапа на ескалацията - порно-потребителят започва да търси нова и още по-вълнуваща сексуална информация. Първоначалното любопитство към порното се е превърнало в гореща развълнуваност. 

 

4. Безчувственост. Порно-материалите започват да отегчават порно-потребителя и дори най-вълнуващите сцени вече не могат да го задоволят. Той започва да се чувства така, сякаш не може да получи реално удовлетворение. 

 

5. Сексуално действие. Това е последната фаза, при която мъже могат да предприемат действия към "истинското нещо" и ако не успеят да открият своя сексуален обект, да извършат дори изнасилване.

 

Ако усещаш себе си като че ли си на ръба да направиш нещо такова, ако сексуалните мисли те контролират изцяло и ти е трудно са се спреш, ти се намираш в опасна зона и се нуждаеш от помощ. 

Порнографията, част 1

Ефектите на порнографията върху възрастните и децата 

 

В публичното пространство като че ли се пренебрегват ефектите от порнографията и рядко се посочват последствията от пристрастяването към нея. Философията на деня е следната: "Е, какво толкова, ако се наслаждаваме на красотата на женското тяло?" Истината е, че порнографията причинява много силен психологически отклик у мъжа и жената (особено у мъжа). Моментното съзиране на еротични материали е често последвано от интензивни негативни емоции, а периодичното им наблюдение произвежда слаби психологически реакции. 

 

След получилото се пристрастяване наблюдателят започва да търси още по-екстремни форми на задоволяване, които при някои по-неуравновесени индивиди могат да завършат дори и с изнасилване на жена, хомосексуално действие, педофилия или дори убийство. 

 

Но дори и да не достигнем до тези крайности, цената на пристрастяването към порнографията си остава следната:

 

- Висока степен на риск за прекратяване на брака;

 

- Намаляване на степента на интелектуално възприемане и логично разсъждение;

 

- Увеличен риск за причиняване на импотентност при сексуалните взаимоотношения в брака и развиване на безчувствие;

 

- Увеличен риск от въвличане в неаконни дейности, увеличен риск от педофилия и извършване на криминално престъпление към жена или дете.

 

Искаш ли да прегориш?

Десет начина да преживеете емоционално прегаряне според Род Смит - южноафрикански семеен психолог:

1. Редовно се бъркайте в работата или взаимоотношенията на другите хора;

2. Опитайте се непрекъснато да убеждавате другите, че вашата гледна точка е най-правилната;

3. Повярвайте, че можете да се справите с всеки проблем на другите и след това продължете да се стремите да разрешавате проблеми, които не са ваша работа;

4. Продължете да се опитвате да мотивирате немотивирани хора;

5. Бъдете настоятелни да промените на всяка страна традициите и концепциите на другите;

6. Целенасочено налагайте волята си във вашия избран модел за техния живот;

7. Изразходвайте енергия да убедите убедените;

8. Съзнателно се откажете да бъдете любезен с хора, които не са като вас и не споделят вашите виждания и вяра;

9. Задържайте разочарования от минали провали или отхвърляне;

10. Откажете да простите на другите за предполагемите или възможни наранявания, които са ви нанесли. 

 

Вярваш ли лъжи за своя партньор?

Допускаш ли, че е възможно да вярваш неверни неща за поведението на партньора ти, предизвикан от емоционалните си рани? Стари реакции на предишни конфликти, предразсъдъци или просто цинично отношение към поведението на партньора, влизат в категорията на негативните вярвания. Ето защо справянето с тях е в сърцевината на нашата Интензивна програма за брачно възстановяване.

В отношението към твоя партньор се крие ключа към успех или провал в твоя брак. Ако вярваш най-лошото за партньора си, повече от вероятно е умът ти да започне да търси аргументи, че това е наистина така. Според д-р Хауърд Маркман и д-р Скот Стенли негативните вярвания са едни от основните 4 рискови фактори за развод. Ако си попаднал в подобна клопка, без значение колко се променя партньора ти, ти все още ще продължаваш да държиш субективните си представи за него или нея.

За дълъг период вярвах, че когато Снежи повишава тон, тя е в лошо настроение. С времето разбрах, че се заблуждавам - оказа се, че това е нейният начин да изразява чувствата си!

Ако си се разпознал в подобна ситуация, предлагам ти следното разрешение за справяне с негативните вярвания:

1. Задай въпрос вместо да обвиняваш!
Можеш да попиташ нещо като това: "Знаеш ли, имам чувството, че си ми ядосан за нещо. Исках да разбера дали това е наистина така."

2. Предположи по-добрия вариант!
Това значи да избереш да вярваш целенасочено в най-доброто относно поведението на своя партньор.

3. Комуникирай своите чувства!
Ще ти бъде много по-лесно, ако изразиш какво се случва вътре в теб, когато съпругът или съпругата ти действа по начин, който те изнервя. Не нападай, просто изкарай наяве притесненията си и помоли за разбиране.