петък, 24 юни 2011 г.

Решил си да изневериш? По-добре се замисли!

Love-affair2
Тези дни ми попадна едно изследване на д-р Лана Стейли от книгата "Триъгълници", което би трябвало да подейства като студен душ за двойките, движещи се на ръба на изневярата. От самото начало на практиката ми със семейства се сблъсквам с изневери и най-малкото всеки трети случай, с който ми се налага да се занимавам, попада в тази категория. Истината е, че се сещам САМО за едва две двойки, на които успях да помогна да вземат решение да продължат напред и все още са заедно.

Фактите относно изневярата са следните:

 

- Изневерите засягат близо 70% от всички брачни двойки;

- 80% от взелите решение за развод след изневяра съжаляват за взетото решение;

- По-малко от 10% от изневерилите се развеждат с партньора си, след което се женят за любовника си;

- Над 75% от браковете с налична изневяра завършват с развод;

- Травмите, причинени от изневярата, продължават най-малко година след събитието.

Движиш ли се на ръба на флирта? Независимо какво ти казва масовата култура, приятелчетата или жълтите вестници - по-добре е да спреш - никога няма да съжаляваш за взетото решение!

 

 

неделя, 12 юни 2011 г.

За брокатите и любовта на дъщерите

Doty
Събудих се сутринта и на възглавницата си намерих плик с голям надпис: LOVE. Не очаквах от голямата ми дъщеря нещо подобно - въпреки големите ни усилия с майка й да помогнем да изразява адекватно чувствата си, обикновено Доти изглеждаше по-скоро сдържана, отколкото развълнувана да говори за вътрешните си преживявания. Отворих плика. Изпаднаха три малки сърчица, запълнени с разноцветни брокати. После разбрах, че Доти беше отделила много време, за да ги изработи в леглото си. 

 

Малко преди това с нея бяхме излезли на пържени картофи (спокойно, рядко ядем джънк) и си говорехме за това как можем да бъдем по-добри приятели. “Ако излизаш по-често на срещи с мен” - беше нейния отговор. Отдавна исках да кажа на Доти, че Андрей е заемал голяма част от вниманието ни със Снежи и не сме успявали да отделяме достатъчно време. “Ти винаги ще останеш моята най-голяма дъщеря”, споделих й. Нещо сякаш потрепна в погледа й, макар и да не каза нищо. 

 

Има нещо повече от това да изискваме неща от децата си. Те се нуждаят от нераздвоеното ни внимание. Често отделяме време за срещи с най-различни хора, но не планираме лични срещи с членовете на семейството ни. Е, Доти беше права - тези моменти с нея ще останат именно онова нещо, което щеше да я накара да ми повярва, че е наистина специална и важна за мен. Пликът с брокатите беше един от най-ценните за мен подаръци напоследък. Това беше нейният начин да ми каже: “Благодаря ти за времето, тате!”  

четвъртък, 19 май 2011 г.

Как управлявам времето си?

Time
Смятам, че голяма част от нас гледаме на себе си като на изключително заети хора и аз не правя изключение. Преди няколко години смятах, че съм зает и почти прегорях емоционално не заради многото ми ангажименти, а по скоро поради начина, по който гледах на тях. С времето забелязах, че въпреки увеличението на задачите ми, усещането ми за контрол над ежедневието нарастна значително. Започнах да осъзнавам с колко много време разполагам всъщност, ако само съумеех да го управлявам по-ефективно! Разбира се, прочетох и немалко книги по въпроса, но в крайна сметка принципите за управление на времето, които проработиха реално за мен са следните:

- Принципът за опростения стил на живот
С колкото по-малко "играчки" разполагам, толкова повече време се освобождава за продуктивна дейност и творчество, както и за най-близките ми. Излишни дрехи и обувки в гардероба, поддържане на голямо жилище, вещи, до които никога не стигам, празно гледане на телевизия - това са все неща, които изяждат този ценен ресурс. За щастие живеем във времето на web 2.0, така че с добър RSS-четец и 15 минути дневно, човек може да пропусне телевизионната пропаганда и пак да бъде сериозно информиран!

- Принципът на записаната цел. 
Записвам си всяка цел, която си поставям, а това според експертите по Time Management увеличава шанса от изпълнението й с няколко стотин процента! Стремя се да записвам цели за годината, месеца, седмицата и деня. Периодично минавам през списъка с поставени цели, за да проверя дали не лъжа себе си. 

- Принципът на успоредно развитие. 
Забелязали ли сте, че сферите на нашия живот са взаимно свързани и често пъти поставянето на силен акцент върху едната, се отразява върху другата? Понякога сме толкова обзети от работата си, че сме склонни да пренебрегнем здравето или близките си. За щастие движението, което се създава при посвещението към сфера от живота ни има склонноста да се проектира и в друга сфера!

- Принципът за използване на малко думи
Забелязали ли сте, че някои хора имат невероятната способност да говорят много, а да не казват нищо? За съжаление това губи както тяхното време, така и времето на онези, които ги слушат! Изключително важно е да се фокусираме върху есенцията на онова, което казваме и да подбираме думите си внимателно, за да спестяваме време.  

- Принципът за натиск върху неприятните задачи
Като всеки друг имам склонност да отлагам нещата, които не са ми приятни и затова гледам да ги свърша в началото на деня, когато имам повече енергия. Прилагането на повече натиск именно към сферите, в които не съм достатъчно добър, създава тласък за останалите ми задачи след като ги завърша.

Как управляваш времето си? Ще се радвам да разбера повече...

вторник, 10 май 2011 г.

Силата на валидацията

Един от най-ключовите моменти за разрешаване на конфликтите във всеки брак се крие в умението на всеки от партньорите да валидира мнението и чувствата на другия.

Съвременната онлайн енциклопедия Wikipedia ни предлага един сравнително адекватен превод на думата "валидация": "В психологията на човешкото общуване валидацията представлява комуникирането на респект към мнението на другите, което е чуто, зачетено и прието като факт, даже и слушателят да не е съгласен с мнението на този, който говори. Мненията на другите се третират с искрено уважение като легитимно изразяване на техните чувства без да се смятат за прищявка." Думата "валидация" се използва в психологията и е много свързана с чувствата и емоциите! Да валидираш по-точно означава "да приемеш чувствата на другия като факт". Ако например някой от партньорите се чувства самотен, би било неадекватно другият да използва изрази от сорта на: "Не се чувствай по този начин".

Необходимо е преди всичко той да приеме тези чувства за факт, като след това да се проведе честен разговор и да се открие причината, която ги поражда. Ако мъжът се чувства недостатъчно уважаван, жената не може просто да каже "Ама аз те уважавам." - необходимо е чувствата на съпруга да бъдат приети като факт и валидирани, независимо от причината, която ги поражда. Всъщност именно липсата на валидация е най-честата причина за разминаване в общуването, която може да разруши и най-добрите семейства.

Нека се опитам да пресъздам една въображаема ситуация с измислени герои. Например Иван се прибира редовно вкъщи, но като всяка жена, Катя има нужда от нещо повече от физическото му присъствие - тя очаква 100 процента внимание! Вероятно Иван не осъзнава това и често стои пред компютъра, докато жена му се опитва да грабне вниманието му, за да му разкаже по какъв начин е минал трудния й ден. С времето у Катя се насъбира толкова много раздразнение, че сяда да говори за ситуацията, казвайки: "Чувствам се пренебрегната, когато предпочиташ компютъра пред мен". Иван й казва с много любов "Скъпа, всичко е наред, аз те обичам". Разбира се, Катя започва да се чувства безпомощна, губи доверието си и се отдръпва, ставайки все по-неприветлива. Иван не може да разбере причината за поведението на Катя и един й казва: "Толкова мрачна си станала". С времето и двамата се отчуждават и започват да живеят като съквартиранти.

Това е една типична ситуация, характерна за много семейства и е белег за липса на валидиране! Как може да се коригира проблема и да се излезе от затворения кръг?

1. Необходимо е всяка страна да развие умение за честно споделяне на чувствата, например: "Чувствам се......., когато правиш..............". Важно - тонът, съдържанието и невербалните жестове не трябва да съдържат обвинение към личността на другия, а просто да се изрази чувството!

2. След като разбира за чувствата на партньора си втората страна трябва да ВАЛИДИРА ТЕЗИ ЧУВСТВА, като каже нещо от сорта на: "Разбирам. Сигурен/на съм, че за теб е неприятно и болезнено да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това". Сега изяснява ли се ситуацията повече? Ако информацията е нова за вас, препоръчвам ви следното:

- Планирайте време за среща само двамата извън жилището ви, за предпочитане на предразполагащо място;

- Отделете време просто да се забавлявате;

- Напишете на един лист, как се чувствате в брака си без да уточнявате какво според вас поражда тези чувства (например безпомощен, самотен, наранен, пренебрегнат и т.н.) Нека списъкът да съдържа от три до пет чувства;

- Разменете листите и след като разберете как се чувства партньорът ви, напишете с какво смятате, че сте допринесли за наличието на тези негативни чувства;

- Попитайте партньора си дали съвпадат предположенията и какво още той би добавил;

- Внимание - не влизайте в спорове - просто поемете своята отговорност!!!;

- Вземете листа с емоциите на другия, сложете го в портфейла си и го четете всеки ден, като се стараете да подобрите отношението си в описаните области. Не забравяйте - валидирането мненията и чувствата на партньора ви може да подобри значително състоянието на общуването във вашия брак. Ако това се случи, пишете ми!

понеделник, 2 май 2011 г.

Бамби 2 и студените бащи

Най-накрая цялото ни семейство успахме да гледахме “Бамби 2”, разбира се - с кратки превъртания. За онези, които не са запознати с тази наша практика, правим редакция на повечето филми, които гледаме - смятам, че на неукрепналата детска психика е добре да й бъдат спестени някои твърде динамични моменти. Например в Бамби 1 винаги пропускаме момента със смъртта на майката, тъй като е твърде въздействащ и (според мен) травмиращ за децата. Интересно, по време на интервю, някои от аниматорите, участвали в създаването, споделиха, че като деца си спомнят филма и са преживели изключително тежко смъртта на майката. В подобни ситуации мозъкът започва да възприема пасивно динамичните сцени и за детето ситуацията изглежда съвсем реална! 

 

Близо 70 години след създаването на първоначалната версия “Бамби” е отново на екрана, като този път е пресъздаден момента между смъртта на майката и съзряването на Бамби. На гордия и студен баща-елен му се налага да поеме грижата за самотното сърне с голяма неохота. С времето обаче той преживява драстична промяна и започва да откликва емоционално към нуждите на сина си, насърчава го; изразява своята любов към него. Какъв обрат в поведението, сравнено с неразговорливия и студен елен от първата част! Бамби 2 е послание към бащите и особено към онези, които са възприели идеята за дистанцирания мъжкар, който не изразява чувствата си, студен е и винаги “силен”. Колкото важна е нуждата на децата да се възхищават от своя баща, толкова силна е и вътрешната потребност от емоционална връзка, усмивка, насърчение, затвърждаване на самочувствието, топлина и реална любов. Татковци, нека не забравяме този важен момент - гледайте Бамби 2 и ще разберете какво имам предвид.    

Бамби 2 и студените бащи

2539
Най-накрая цялото ни семейство успахме да гледахме “Бамби 2”, разбира се - с кратки превъртания. За онези, които не са запознати с тази наша практика, правим редакция на повечето филми, които гледаме - смятам, че на неукрепналата детска психика е добре да й бъдат спестени някои твърде динамични моменти. Например в Бамби 1 винаги пропускаме момента със смъртта на майката, тъй като е твърде въздействащ и (според мен) травмиращ за децата. Интересно, по време на интервю, някои от аниматорите, участвали в създаването, споделиха, че като деца си спомнят филма и са преживели изключително тежко смъртта на майката. В подобни ситуации мозъкът започва да възприема пасивно динамичните сцени и за детето ситуацията изглежда съвсем реална! 

 

Близо 70 години след създаването на първоначалната версия “Бамби” е отново на екрана, като този път е пресъздаден момента между смъртта на майката и съзряването на Бамби. На гордия и студен баща-елен му се налага да поеме грижата за самотното сърне с голяма неохота. С времето обаче той преживява драстична промяна и започва да откликва емоционално към нуждите на сина си, насърчава го; изразява своята любов към него. Какъв обрат в поведението, сравнено с неразговорливия и студен елен от първата част! Бамби 2 е послание към бащите и особено към онези, които са възприели идеята за дистанцирания мъжкар, който не изразява чувствата си, студен е и винаги “силен”. Колкото важна е нуждата на децата да се възхищават от своя баща, толкова силна е и вътрешната потребност от емоционална връзка, усмивка, насърчение, затвърждаване на самочувствието, топлина и реална любов. Татковци, нека не забравяме този важен момент - гледайте Бамби 2 и ще разберете какво имам предвид.    

петък, 1 април 2011 г.

Ротителофобия

За Енгелс-Троцки-Игнатов или лекциите на разрухата

992702-sergey-ignatov-istinskata-kadrova-katastrofa-na-gerb-large

През последните две години министърът на образованието Игнатов шокира голяма част от българските родители с поредица от изказвания в духа на Енгелсовата философия за семейството. Като син на член на окръжния комитет на БКП и възпитаник на държавната руска школа, очевидно на “Ледения бюрократ” са му чужди понятия като свобода, предприемачество, родителство, семейство, реформи, свободен пазар или капитализъм. Няма за какво да му се сърдим - подобни семена се култивират на запад, а не в Санкт-Петербурския факултет по ориенталистика, който е завършил. 

 

Е, приятели - готови ли сте да споделя с вас записките, които съм си водил от неговите “публични лекции”, напомнящи на лекциите, споделени от страна на неговите преподаватели Троцки или Енгелс? Ето някои от тях:

 

На 20 март 2010 г. пред “Дарик” министърът отбеляза с изключителна загриженост следното: “Задължителното образование за петгодишните е добро за всички. Майките ще се чувстват щастливи, като знаят децата им къде са, при това децата им наистина ще бъдат обгрижвани.” Изключително умно, г-н министър, само искам да попитам кого визирате с това “всички”? Всички български родители? Колко от тях в действителност попитахте дали наистина са съгласни с промените? Или просто се догаждате, че българските родители най-вероятно разсъждават като роби?

 

По време на същото интервю министърът ни убеждава, че по принцип не е привърженик на промените в законите. “Ако имаш нов закон и няма поправки, няма откъде да взимаш рушвети. Защото всяка поправка има цена.” Няма спор, г-н министър - всяка поправка си има цена, съгласен съм. А бихте ли споделили каква беше вашата?

 

Няколко месеца след това про-руският възпитаник ни убеждава в следното, този път пред БТВ: “Независимо от бабината и майчината обич в България, трябва да кажем, че трябва да има един период от около 2 години преди първи клас, за да може детето без стрес да навлезе в училищната среда. Когато съзнателно някой отклонява детето си от системата на образованието, то той всъщност съзнателно го лишава от всичко, което то може да получи от този живот, освен социални помощи или да стане клошар или нещо друго”. Гениално изказване в стил “Държавата - майка на твоите и моите деца”. Очевидно за министъра училищната среда е по-важна от семейството на детето.

 

Сега внимание - на 10-ти юли 2010 г. министърът отбеляза следното пред в-к “24 часа”: “Вкъщи милата родителска грижа е най-добра. Аз си мисля, че най-добре детето ще научи, че има обществени норми, извън семейството. Вкъщи научава, че е най-красивото, най-умното, най-доброто, най-сладкото. Ако не излезе от родителската среда обаче, то и на 50 години си мисли, че е така.” Хм, господине, извинете ме за неудобния въпрос, но ми се струва, че познавам немалко отгледани от милото държавно училище индивиди, продукт на системата, които, макар и далеч от родителите си, също мислят, че са най-красивите, най-добрите и най-умните. Интересно житейско противоречие, нали?

 

Всъщност, посланията, отправени от неосоциалиста Игнатов, не са нищо ново - той просто повтаря заучените в системата на образованието фрази на своите собствени учители, а както знаем - крушата не пада по-далеч от дървото:

 

Енгелс: “С преминаването на средствата за производство в обща собственост индивидуалното семейство престава да бъде икономическа единица на обществото... Отглеждането и образованието на децата става обществено дело; обществото се грижи за всички деца еднакво, независимо дали са родени в семейство, или извънбрачни.” Из „За произхода на семейството, частната собственост и държавата

 

Троцки: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” Из “Комунизъм и тероризъм”

 

Лядов: “Колкото по-скоро детето се вземе от неговата майка и се предаде на обществената детска ясла, толкова е по-голяма гаранцията, че то ще бъде здраво.” 

 

Звучи ли ви сега познато Игнатов? Старата песен на нов глас. Или както е казал Соломон - “Нищо ново под слънцето”.