Да отвличаш легално деца

Получих известна доза критицизъм от българи, живеещи в чужбина за позицията ми по отношение на случая "Доминик Йохансон", който преди повече от година беше иззет насила от родителите и буквално отвлечен от шведските социални служби, като в момента се приготвя осиновяването му зад граница в Тайланд. Причината? Образован у дома от собствените си родители, като майката е индийка. А, да - щях да забравя - социалните намериха и друго много сериозно престъпление на родителите - пропуск да се пломбира зъб на детето. Не случайно днес Швеция се определя на предпоследно място по отношение свобода на семейството, следвана от страни като Северна Корея.

 

Само онези, които са запознати с хищническите действия на шведските социални служби могат да разберат степента на престъпност, до която те могат да достигнат. Днес прочетох историята на една потърпевша майка, станала жертва на социалните служби, отделящи с причина или без 6 000-7 000 деца годишно от техните родители:

 

"Англичанка съм и се установих в Швеция преди 10 години с моя съпруг-швед. Бракът ми се разпадна и аз останах тук с трите си деца, родени в Англия. Преди около 5 години се разболях от фибромиалгия (болезнено заболяване на крайниците) и помолих за социална помощ от държавата, която впоследствие получих. При разговора ми със социалния работник се установи, че при определени обстоятелства моята десет-годишна дъщеря ми е правела чай, а трите ми деца са си чистели стаите и са оставяли мръсното бельо в легените. Аз очаквах от тях да прибират след себе си, да слагат съдовете в миялната и т.н. Социалните служби казаха, че това било работа на възрастните, взеха ми децата и ги изпратиха в дом. Също така според тях било изключителна жестокост децата да ме гледат как се превивам от болка. През февруари се навършиха 5 години, откакто ми ги взеха. Сега най-голямата е на 16 г. и е била на лечение в два центъра за зависимости от тютонопушене, пиене и дрога. Беше изритана от първия, за това, че е забременяла на 14 г. Преживя спонтанен аборт и отиде във втория, за да спре наркотиците. Втората ми дъщеря също забременя на 14 г., а с най-малката беше злоупотребявано физически и психически от новите й осиновители. След като разбрах за това и се оплаках на службите, те ме игнорираха за две години и половина, след което тя беше изпратена в ново семейство. Социалните отказаха тя да се върне вкъщи, защото била много повредена от мен. Те не разбират, че моите момичета не са били повредени от мен, а от социалните служби!"

 

Когато чета подобни истории у мен се навдига гняв. Гняв за държанието на тези социални престъпници, гняв от липсата на състрадание, гняв за съдбата на потърпевшите. Звучи невероятно нали? В Швеция това не е единствения случай. Именно това може да се случи в страни, в които субективните права на детето се поставят над правата на родителите. Нека никога да не допуснем това да се случи в България!