Дами и господа,
През последните месеци станахме свидетели на истинско потъпкване на родителски права от страна на законодателни инициативи, като проекта на Закон за детето по-рано през тази година и последния проект на Закон за образованието, който вместо да върви в посока демократизация на учебния процес, затяга още повече обръча около българските родители и водещата им роля в процеса на вземане на решения по отношение отглеждането, възпитанието и образованието на собствените им деца.
Авторите на проекта стигнаха до една очевидна крайност, граничеща с престъпление, в чл. 344, 346, 347 да се наказват с глоби родителите, които избират да се грижат за децата си извън държавната система и рамките на институционалната грижа в предучилищна възраст. Естествената семейна среда, която за векове се е доказала най-добра за благосъстоянието на детето, вече не е от значение за тези хора.
Нещо повече, в предаване по Нова телевизия от 22.11.2012 г. заместник-министърът Милена Дамянова си позволи да заяви следното: "Няма как едно дете, стоейки вкъщи, да придобие умения и навици да живее с околните, да работи в екип, да развива критическо мислене, няма как да се социализира." Това скандално и дискриминационно към българските семейства изказване е в пълен противовес на естествените функции на семейството, което без сянка на съмнение осигурява физически, емоционални, и дори академични ползи за децата.
Тази сутрин бих желал да предоставя на уважаемата аудитория няколко фундаментални аргумента, които ясно доказват, че не детската градина или дори училището, са естествената среда на децата, (както ни уверява госпожа Дамянова), а тяхното собствено семейство и родители. Заедно с това искам да предложа и редица авторитетни изследвания, които недвусмислено ни водят към заключението, че институционалната грижа не е най-доброто решение за децата.
А. Естественият аргумент
Като естествени биологични настойници на децата, техните родители подсъзнателно знаят кое е най-добро за тях. Те носят най-големите права и най-големите отговорности по отглеждането на своите деца. Ето защо, във всяко свободно общество правото да отглеждаш, възпитаваш и образоваш децата си според собствените си убеждения и философия като родител, е основно човешко право. Изборът дори не засяга само възрастта - правото ни като родители да вземаме решения относно най-доброто за децата си е толкова фундаментално, толкова естествено, че дори не се нуждае от доказване.
Б. Юридическият аргумент
Според почти всички международни документи, засягащи човешките права и дори Конституцията на РБ, родителите имат водещия глас при вземане на решение, а не държавата. Ето защо международното право много внимателно е дало на родителите приоритетното място при вземане на решения както за отглеждането и възпитанието на децата, така и за тяхното образование. Точно обратното се случва с проекта за Закон за образованието - възможността на родителя да избира е грубо отнета с членове 344, ал 1, чл. 346 и 347, които буквално премахват на родителя всяко право да отглежда възпитава и образова децата си и го прехвърлят на държавата.
Ползите за цялостното състояние на обществото в резултат от зачитането на това фундаментално родителско право е разпознато след последствията от ужасните социални експерименти на нацизма и комунизма, в резултат на което световната общественост го описва и дефинира много ясно в следните международни документи:
- член 26, точка 3 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. твърди, че "родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца", издига и поставя преимуществено правото на родителите и семейството над това на държавата;
- член 13.3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права гласи следното: „Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите […] да избират за своите деца училища извън тези, създадени от официалните власти, но които са съобразени с минимума образователни изисквания, установени или одобрени от държавата, и да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения“;
- член 18, параграф 4 от Международния пакт за гражданските и политическите права гарантира, че „Държавите-страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения“, както и че в член 4, параграф 2, същият Пакт определя тези права като неотменими;
- член 5 от Конвенцията на ООН за правата на детето изисква държавите - страни по Конвенцията да „зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите ... да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция“, включвайки правото на образование;
- член 14.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира, че „правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения, се зачитат съгласно националните закони, които уреждат тяхното упражняване”.
Международното право е категорично, че държавните институции нямат правото да изместват родителите в процеса на вземане на решения при образование за децата им и буквално осъждат действия от страна на държавите, които ги пренебрегват.
В. Психологическият аргумент
Един от най-стойностните анализи, посветени на институционалната грижа в предучилищна възраст е книгата на семейния изследовател Брайън Робъртсън, който след целенасочени наблюдения коментира в своята книга "Измамата за детските градини" (Оригинално заглавие Day Care Deception - Encounter Books, 2003), че детските градини по-скоро вредят на децата, отколкото да ги подготвят за живота.
Друг известен критик на детските градини през 70-те години на 20-ти век е известният педиатър д-р Бенджамин Спок, чиито книги са повлияли върху живота на милиони родители по целия свят, който правеше всичко възможно да убеди майките колко решаваща е тяхната роля върху малките деца. Той пише: "Детската градина нe е добра за децата - там грижата и вниманието са недостатъчни за тях." Той казваше също, че: "...в крайна сметка малко пари в повече... не са чак толкова важни."
През последните години академичната общност започна да провежда целенасочени анализи на институционалната грижа в предучилищна възраст. Ето някои от тях:
1. Изследване за децата до 4 и половина години на Американския институт за детско здраве и човешко развитие
Това е най-масивното дългосрочно изследване по отношение на детското развитие, направено до този момент - децата, участвали в изследването, са наблюдавани от момента на раждането и обхващат различни етнически и икономически произходи. Основният фокус на изследването е грижата за децата в най-различни нейни аспекти, между които времето, което децата прекарват в детски градини, видът и качеството на детската грижа и др. Отчетени са също и някои важни фактори като поведението на децата и качеството на връзката майка-дете.
Ето кои са малките детайли от изследването, направили впечатление на медиите и учените:
- Количеството време, прекарано в детсите ясли, не е свързано с детските когнитивни или езикови умения;
- Децата, прекарали повече време в яслите, са по-малко кооперативни, по-непокорни и по-агресивни в сравнение с децата, отгледани от майките си (това не се отнася за наблюдаваните 3 годишни деца);
- Децата, които прекарват над 30 часа седмично в детските ясли по време на първите си четири и половина години, са по склонни да имат поведенчески проблеми;
- Майките на децата от детските ясли показаха по-ниско ниво на чувствителност към децата си през първите 3 години в сравнение с майките, които се грижат сами за децата си.
- Децата от детските ясли са по-склонни към физически проблеми, като ушни инфекции и стомашни проблеми.
2. Изследване за нивото на кортизола при децата на Университета за детско развитие в Минесота.
Изследователите, извършили това наблюдение, са установили, че при децата от детските ясли нивата на кортизола (хормон, който се свързва със стреса) се покачва по време на следобедните часове в яслата, но спада веднага, щом децата се приберат вкъщи. Институтът за детско развитие в Минесота е направил същите констатации и по-рано за три и четири-годишните деца. Нивата на кортизола в слюнката се покачвали най-много при онези деца, които са били определяни от възпитателите като "срамежливи". Д-р Меган Ганер също така твърди, че тези деца преживяват вътрешна борба в групова среда и намират подобни ситуации за стресиращи. Д-р Ганер смята, че нивата на кортизола все пак не са прекалено високи, за да предизвикат психична травма, но са ДОСТАТЪЧНО ВИСОКИ, за да предизвикат загриженост.
3. Други изследвания отчитат следното:
- Шварц и колеги преди повече от 35 години откриват, че децата, оглеждани в забавачки са „физически и вербално по-агресивни от своите връстници, отглеждани вкъщи”. При тях се наблюдават и повече случаи на проблематично поведение, вариращи от разстройване и чувство на отвхърляне, до предизвиквателно поведение и разхвърляност (Moore, 1964 cited in Belsky & Steinberg, 1978);
- Децата показват по-проблематично поведение при по-ранна възраст на започване или при по-дълго време прекарано в забавачка, без значение от техния социално-икономически статус, ниво на стрес в семейството или пол на детето. (Child care history and kindergarten adjustment" Bates, J. E. Marvinney, D., Kelly, T., Dodge, K. A.; Bennett, D. S.; and Pettit, G.S. Developmental Psychology Vol. 30, Number . , 1994. Page(s) 690-700);
- В рискови семейства, подобни резултати на стрес и отчужденост се отчитат не само в поведението на децата, но и в това на майките (Egeland, B. & Hiester, M. (1995). The long-term consequences of day-care and mother-infant attachment. Child Development, 66, 474-485).
Г. Академичният аргумент
Напоследък в публичното пространство често се хвалим с факта, че в проучването PIRLS, засягащо преди всичко ранното обучение, България се намира на челните места. Педагозите често демагогстват с това, че резултатите са налице, понеже детето посещава предучилищна група. Смятам, че в академично отношение е важно какво се случва с децата в дългосрочен план, а не само за началния етап от тяхното образование. Така например в резултатите за 8-9 клас на проучването PISA, резултатите на нашите деца са плачевни. Добрият начален старт не гарантира успешен финал. Нещо повече - авторитетното проучване на АИДЗЧ недвусмислено показва, че децата, които са отглеждани от родителите си се развиват по-добре социално, физически, психологично и академично (NICHD Early Child Care Research Network. 2004 "Type of child care and children's development at 54 months" Early Childhood Research Quarterly Vol. 19, Number 2. , 2004. Page(s) 203-230. Data on 1,000 children who received nonmaternal care, studied from birth to 54 months.
Д. Историческият аргумент
Заведенията за ранна детска грижа не съществуват от дълго време - те са прецедент в историята, появили се в резултат основно на идеите на педагози като Фрьобел и Мария Монтесори. До Октомврийската революция в Русия и влиянието на феминизма през 60-те години на 20-ти век в западните страни, детските градини са били твърде инцидентно явление, характерно предимно за селските области и малките градове. Никога идеята обаче не е била да се задължават родителите да ги посещават, тъй като влиянието на семейната среда е било безспорен факт.
За съжаление на световната сцена се появяват социалистическите утопии, които променят тази реалност:
Филип Буонароти и Бабьоф в Програмата на "Тайната директория за обществено спасение" от 1796 г. заявяват: „В обществената структура, измислена от комитета, отечеството поема контрол над индивидуалния човек от неговото раждане до смъртта му.” А относно детето тази програма казва това: „Защитете го от опасна неправилна нежност и чрез ръката на неговата майка го заведете в държавна институция, където ще придобие добродетелите и знанието, необходими за един истински гражданин.”
Карл Маркс и Фридрих Енгелс: из „Комунистически манифест” под графа „Премахване на семейството” твърдят следното: „Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние сме премахвали най-съкровените човешки отношения. …Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само ще изменят неговия характер, ще изтръгнат възпитанието от влиянието на господстващата класа.”
Фридрих Енгелс заявява в „За произхода на семейството, частната собственост и държавата”: „С преминаването на средствата за производство в обща собственост индивидуалното семейство престава да бъде икономическа единица на обществото... Отглеждането и образованието на децата става обществено дело; обществото се грижи за всички деца еднакво, независимо дали са родени в семейство, или извънбрачни.”
Троцки („Тероризъм и комунизъм”) твърди: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.”
Утопията намира своето приложение. По време на Индустриалната революция социалният реформатор Робърт Оуен създава заведения за малки деца в Шотландия, под претекста да учат децата на добро поведение. По този начин според неговата утопична идеология "ще се създаде идеалното общество". В бившия Съветски съюз (както и по-късно в целия бивш комунистически блок) правителството започна детски градини още през 1918 г., а по-късно - в нацистка Германия, Хитлер извършва цялостна реконструкция на семейството и обществото чрез масовото обучение на малки деца и обучение във фашистките идеи.
Последствията от тази идеология върху човечеството са били толкова сериозни, че именно поради тази причина световната общност ги отхвърля решително с гореописаните документи. Днес ние искаме да се завърнем към нея. Защо?
В заключение: Аргументите, че ранната институционална грижа е естествената среда за децата се оказват несъстоятелни, ако човек отдели време, за да се информира по-подробно относно това явление. Твърденията на зам-министърът Дамянова са изключително притеснителни и недопустими за едно демократично общество. Смятам, че Министерството на образованието следва да помисли по-добре преди да дава толкова отговорна позиция на хора с изключително слаба академична и житейска подготовка. Няма по-добра среда за децата от естествената семейна такава.
С уважение:
Стоян Георгиев,
магистър по семейна терапия
Няма коментари:
Публикуване на коментар