Не ми отне много усилия да се добера до д-р Карлсон за интервю по време на Азиатската конференция за семейството в Анталия през ноември 2010 г. По всичко личи, че д-р Карлсон е изкючително естествен и достъпен човек. За моя изненада той сподели с мен, че лично е изучавал българската история и уважава културата ни. Прочетете това интервю и ще разберете защо...
--------------------------
Господин Карлсон, Вие говорите често за “естественото семейство” в голяма част от своите книги. Защо го дефинирате по този начин?
Смятам, че един от съществуващите проблеми в модерния свят е тенденцията да се дефинира семейството просто като двама души, които споделят своите ресурси и намирам това за напълно неадекватно. Естественото семейство е основано на човешката природа; то се защитава от големите световни религии, които го определят като мъж и жена, свързани заедно чрез брака с намерението да създадат и отгледат деца, за които да се грижат, поддържайки връзката между поколенията. Смятам, че ако се отделим от тази дефиниция, ние ще се окажем в проблем изключително бързо.
В една от книгите си Вие споменахте, че сте изследвал семейната институция в България. Какви бяха Вашите заключенията?
Преди всичко бях заинтересован в периода около Първата световна война, когато България е функционирала като общество, състоящо се от малки ферми и разбира се, много силно развити семейни структури в резултат на това. Смятам, че лидерите на България по онова време - Стамболийски и някои други, осъзнаваха, че силата на България е в силата на семействата, които са притежавали своя собственост, малък семеен бизнес, ферми, градини и т.н. Те разбираха, че ако една нация се организира по подобен начин, защитавайки частната собственост, тя ще бъде изключително силна.
Напоследък в България се заговори много за домашното образование и приложенията му за децата и семействата днес. Какво мислите за това движение?
Намирам движението за изключително ползотворно, като на този етап то е разпространено в Съединените Щати. Това е един от начините, чрез които семейството може да си върне отново една от своите приоритетни функции, предадени в повечето случаи на държавата. Няма нито един аргумент в защита на тезата, че родителите не са образовани достатъчно, за да правят това - те могат да намерят други ресурси и да обучават децата си не по-зле от експертите, дори още по-ефективно. Лично за мен това е един от най-важните начини, чрез които може да се насърчи семейната институция.
Какво е Вашето послание към българските политици и законотворците в България по отношение институцията на семейството?
Преди всичко семейството трябва да бъде в полезрението на политиците - те трябва да търсят начини, чрез които да засилят семействата, да ги стимулират да бъдат по-независими и да акумулират сами своите ресурси. От една страна това може да изглежда малко старомодно, но от друга - по напълно свеж, съвременен и вълнуващ начин. Необходимо е да се насърчава връзката и между мъжа и жената и да се засили техния авторитет пред децата, както и да се защитят от икономичеките и идеологически влияния, които се опитват да ги разделят.
Д-р Алън Карлсон е изследовател, социален историк и президент на Световния конгрес на семействата - съвременно неоконсервативно движение, което обединява усилията на хиляди учени, парламентаристи и граждански активисти в защита на семейството. Изиграл е ключова роля в Американската комисия за децата в правителството на президента Рейгън и е лектор в известни американски университети. Автор е на десет книги, между които Манифеста на про-семейните активисти “Естественото семейство - крепост на свободата” и “Как българските зелени, шведските домакини и английските пиячи на бира сътвориха икономики, ориентирани около семействата и защо те се стопиха”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар