20 януари 2011 г.
Когато със Снежи се настанихме в киносалона си мислех, че този филм ще бъде поредната скука. Е, познайте какво се случи - държахме се за столовете от напрежение през почти цялото време. Освен невероятната режисура и вдъхновяващата игра на Ръсел Кроул “Последните три дни” съдържа ясно послание за силата на истинската любов, която не се спира пред нищо, за да спаси любимия човек.
Съпругата на учителя Джон - Лаура се оказва несправедливо обвинена в убийството на своя шеф, арестувана е пред очите на мъжа си, три-годишния си син и е осъдена на доживотен затвор. Три години по-късно адвокатът по делото се отказва от защитата, вярвайки, че Лаура наистина е виновна и се опита да убеди Джон да спре да се бори за справедлив изход. Нищо не успява да разубеди Джон, който безусловно се доверява на съпругата си и сам решава да я измъкне от затвора. Сътворявайки гениален план, в крайна сметка той успява и заедно с цялото си семейство се установява във Венецуела. Иронично, нали?
Отдавна не бях гледал филм, който толкова колоритно промотира семейните ценности, особено доверието на Джон в собствената му съпруга - той я обича безусловно и безгранично, нарушавайки дори закона. Нищо и никой не може да го убеди във вината й. “Аз просто я познавам” - твърди той. От своя страна Лара също се грижи за своя съпруг и го подкрепя напълно. И двамата са загрижени и посветени родители. Джон чете писмата на Лаура на сина си всяка вечер и е пример за загрижен баща.
Освен това на фона на толкова груб хумор в света на киното, в “Последните три дни” почти няма псувни, с изключение на няколко “f-u” израза и неприлични предложения. Сигурен съм, че не всеки би оценил филма, но ние със Снежи излязохме от киното вдъхновени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар